всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която периодът за гледане на малко дете, завършен в друга държава — членка на Европейския съюз, следва да се признава като завършен на националната територия само когато отглеждащият родител обичайно е пребивавал в чужбина с детето си и по време на отглеждането или непосредствено преди раждането на детето е плащал задължителни осигурителни вноски като заето или самостоятелно заето там лице или когато при съвместно пребиваване на съпрузите или партньорите в чужбина съпругът или партньорът на отглеждащия родител е плащал такива вноски или не е плащал само защото принадлежи към кръга от лица по член 5, параграфи 1 и 4 от SGB VI или по силата на член 6 от SGB VI е освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски (член 56, параграф 3, второ и трето изречение и членове 57 и 249 от SGB VI)?
2) Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009], независимо от съдържанието ѝ, да се тълкува в смисъл, че в изключителни случаи периодът за гледане на малко дете трябва да се вземе предвид дори когато не се осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице, ако такъв период иначе не би бил взет предвид съгласно съответните разпоредби нито на компетентната държава членка, нито на друга държава членка, в която съответното лице е пребивавало обичайно при отглеждането на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 във връзка с член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО, както и на член 2, параграф 1 във връзка с член 11, параграф 4 от Директива 2006/126/ЕО да се тълкуват в смисъл:
1) че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени;
2) при утвърдителен отговор — че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени, и когато се установи — въз основа на посоченото в свидетелството за управление, на друга неоспорима информация, произхождаща от държавата на издаване, или въз основа на други безспорни сведения, по-специално евентуална информация от самия притежател на свидетелството за управление или други сигурни сведения, известни на приемащата държава, — че е налице нарушение на изискването за обичайно пребиваване по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439, съответно по член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126,
— а ако другите неоспорими сведения, по-специално евентуалната информация от самия притежател на свидетелството за управление или другите сигурни сведения, известни на приемащата държава, не са достатъчни, то произхожда ли информацията от държавата на издаване по смисъла на практиката на Съда, когато е съобщена не пряко, а опосредено, под формата на основано на такава информация съобщение от другиго, по-специално от посолството на приемащата държава в държавата на издаване;
3) че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато е установено, че макар да са изпълнени формалните изисквания за придобиване на свидетелство за управление в държавата на издаването му, престоят в тази държава е осъществен с единствената цел да се придобие свидетелство за управление, а не с цел, която е защитена от правото на ЕС, по-специално от основните свободи съгласно ДФЕС и от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (туризъм за свидетелства за управление)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 7 от [Директива 90/314] да се прилага и когато неплатежоспособността на организатора се дължи на това, че от самото начало с измамлива цел е използвал не по предназначение всички събрани от пътниците пари и изобщо не е възнамерявал да осъществи пътуването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1) Следва ли член 14a, параграф 1, буква a) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че при всички обстоятелства държавата членка, която не е компетентна съгласно посочената разпоредба, се лишава от правомощието да предостави семейни обезщетения на временно зает на нейната територия работник, при положение че нито той, нито неговите деца не пребивават в компетентната държава и нямат обичайно местопребиваване в тази държава?
1) Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държава членка, в която работник е командирован и която съгласно посочената разпоредба не е компетентната държава членка, нито е държавата членка по местопребиваването на децата му, няма правомощие да предоставя семейни обезщетения на командирования работник, когато в резултат на командироването в тази държава членка за него не са настъпили неблагоприятни правни последици?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че във всеки случай държавата, в която работник е командирован, но която не е компетентната държава членка, има правомощие да предоставя семейни обезщетения само ако е установено, че в другата държава членка не съществува право на сходни семейни обезщетения?
3) Ако отговорът и на този въпрос е отрицателен, следва ли да се счита, че разпоредбите на общностното право, съответно правото на Съюза, не допускат национална разпоредба като тази на член 65, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с член 65, параграф 2 от EStG, която изключва правото на семейни обезщетения, ако сходни обезщетения се изплащат в друга държава или би следвало да бъдат изплатени при подаване на съответно заявление?
4) Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, как следва да бъде решен въпросът с натрупването на правата в компетентната държава членка, която същевременно е и държава членка по местопребиваването на децата, и в държавата, която не е компетентната държава членка и също така не е държавата членка по местопребиваването на децата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Кои актове на институциите на Европейския съюз представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Допустимо ли е служебно проверяване на абсолютни процесуални предпоставки, като недопустимост на жалбата поради просрочване на срока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки възможност да не считат за публични власти „органи или институции, когато са в качеството си на […] законодателни органи“, може да се прилага по отношение на министерствата, доколкото те участват в законодателната процедура, по-конкретно чрез внасяне на законопроекти или становища, както и дали тази възможност е поставена в зависимост от спазването на условията по член 2, точка 2, втора алинея, второ изречение от тази директива?
Изключени ли са органите или институциите, когато са в качеството си на законодателен орган, от обхвата на определението за „публична власт“ само до приключване на законодателната процедура?
Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато в приетите с оглед на транспонирането на Директива 2003/4 разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало неблагоприятно поверителността на дейностите на властите, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба
В последната хипотеза, предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2003/4, когато от общ неписан принцип на националното право следва, че административните процедури на публичните власти нямат публичен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Обхваща ли закрилата, предоставена с сертификат за допълнителна закрила, издаден за една активна съставка, и лекарствени продукти, които съдържат тази активна съставка в комбинация с други активни съставки, или се ограничава само до лекарствени продукти, съдържащи единствено защитената активна съставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Допустимо ли е обжалване на преценката на фактите и доказателствата във връзка с вероятността от объркване между марки, извършена от Общия съд, пред Съда на Европейския съюз

Какви са критериите за преценка на вероятността от объркване между марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самонает персонал, който не е нает на работа […] от доставящия услугата предприемач?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и] параграф 3, буква a), [както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, за да може преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия върху нея данък да се правят по един и същ начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни администрации?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на доставката може да поиска възстановяването на заплатения по получена доставка данък, не трябва да изтича преди по отношение на доставящия услугата предприемач да бъде постановено окончателно решение относно облагаемостта и дължимия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Допуска ли клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение [за СТД], което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 […], национална разпоредба като член 14, параграф 1, точка 3 [от TzBfG], която предвижда, че има обективна причина за подновяването на срочен трудов договор за наемането на работник за заместване на друг работник, да се тълкува и прилага в смисъл, че обективната причина е налице и в случай на постоянна нужда от замества[щ персонал], въпреки че тази нужда [от заместващ персонал] би могла да бъде задоволена и с назначаването на работника на безсрочен трудов договор, за да замества често отсъстващите работници, но работодателят си запазва правото да взема наново решение при всеки конкретен случай, все едно че е изправен пред непосредствен недостиг на работници?
При отрицателен отговор на първия въпрос, противоречи ли на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение [за СТД], което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 […], описаното в първия въпрос тълкуване и прилагане на национална разпоредба като член 14, параграф 1, точка 3 [от TzBfG] при указаните в първия въпрос обстоятелства, и в случай че със заместването, предвидено в национална разпоредба като член 21, параграф 1 от Закона за обезщетенията и отпуските за отглеждане на дете [изменен] като обективна причина, която обосновава сключването на срочни трудови договори, националният законодател преследва и цел, свързана със социалната политика, а именно да улесни работодателите при разрешаването, а работниците — при използването на специални отпуски, по-специално по майчинство или за отглеждане на дете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form