Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Ограничава ли се касационният контрол пред Съда единствено до правни въпроси или може да обхваща и фактическата преценка, в частност относно изопачаване на факти и доказателства?
Как следва да се определя рискът от объркване между сходни марки, като се отчита идентичността на стоките, сходството между марките и концептуалните разлики между тях?
Допустимо ли е при цялостната преценка да се разглеждат отделни елементи на сложните марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква допълнителни национални одобрения или маркировки за строителни продукти, които вече са снабдени с маркировка „CE“ съгласно хармонизираните европейски стандарти?
Може ли държава членка едностранно да налага национални изисквания за достъп до пазара и използване на продукти, обхванати от хармонизирани стандарти, без да следва процедурите, предвидени в Директива 89/106/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли във връзка с постановяване на решение за отпускане на възстановяване при износ да се приеме, че износната лицензия е представена в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999], в случай че митническата служба на износа е приела декларацията за износ, без с нея да бъде представена и лицензията, като при това е разрешила на износителя да представи лицензията в определен срок впоследствие и износителят е изпълнил това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос, изисква ли член 4, параграф 1 от Регламент [№ 800/1999] износната лицензия да бъде представена задължително още при подаването на декларацията за износ или е достатъчно, ако износителят представи (издадената му преди износа) износна лицензия за първи път в рамките на процедурата по изплащане?
Възможно ли е износителят, който първоначално е представил подправени митнически документи, за да докаже, че изнесената стока е пристигнала в страната по местоназначението ѝ, да представи валидни митнически документи дори и след изтичането на предвидените в Регламент [№ 800/1999] срокове за представянето на тези документи, като по този начин запази правото си на възстановяване, ако представянето на документите извън предвидените срокове не забавя или не възпрепятства хода на процедурата по изплащане, тъй като заявлението за възстановяване първоначално е отхвърлено на различни основания, а не поради непредставянето на такива доказателства за пристигане на стоката по нейното местоназначение, при положение че такива доказателства са представени, след като е установено, че посочените документи са подправени?
Може ли предвидената в член 51 от Регламент [№ 800/1999] санкция да се наложи и в случай че — макар поисканото възстановяване при износ в действителност да съответства на възстановяването, което следва да бъде предоставено — в рамките на процедурата по изплащане на възстановяването износителят първоначално е представил документи, въз основа на които не би могло да му бъде отпуснато възстановяване при износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Фиксираното облагане на доходите от т.нар. „непрозрачни“ (местни и) чуждестранни инвестиционни фондове съгласно член 6 от [InvStG] в противоречие ли е с правото на Европейския съюз (член [63 ДФЕС]), доколкото представлява прикрито ограничение на свободното движение на капитали (член [65, параграф 3 ДФЕС])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли позицията 3822 от Комбинираната номенклатура, свързана с диагностичните и лабораторните реактиви, да се тълкува в смисъл, че в тази позиция попадат температурни индикатори като разглежданите в главното производство продукти, които чрез изменение в цвета — което е резултат от промяна на обема на съдържащите се в тях течности — показват необратимо дали е била достигната температурата на задействане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Приложим ли е член 218, параграф 9 ДФЕС в случай на международни споразумения, по които Европейският съюз не е страна, но държавите членки са страни?
Могат ли препоръките на Международната организация по лозата и виното (OIV), които не са обвързващи по международното право, да се считат за „актове с правно действие“ по смисъла на член 218, параграф 9 ДФЕС, когато те са инкорпорирани в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Представлява ли дадена земеделска земя „постоянно пасище“ по смисъла на член 2, точка 2 от Регламент № 796/2004, когато понастоящем и най-малко от пет години тя се използва за отглеждане на трева или други тревисти фуражни растения, но през този период земята е разоравана и вместо дотогавашното тревисто фуражно растение (в настоящия случай: тревна смес с детелина) е засадено друго тревисто фуражно растение (в настоящия случай: полска трева), или в тези случаи е налице сеитбооборот, който изключва възникването на постоянно пасище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Следва ли съдържащата лични данни машинночитаема страница от издаваните от държавите членки паспорти да отговаря на всички задължителни спецификации, предвидени в част 1 от Документ № 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), съгласно приложението към Регламент № 2252/2004?
2) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговите собствени имена и фамилно име, има ли право тази държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като първичен признак за идентификация на съответното лице в поле 06 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
3) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от собственото и фамилното му име, има ли право съответната държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като вторичен признак за идентификация на съответното лице в поле 07 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
4) При утвърдителен отговор на втория или на третия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да посочи в обозначението на полето от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта, в което поле се вписва фамилното име по рождение на съответното лице, че в него се вписва също и фамилното име по рождение на лицето?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, а според националното законодателство относно паспортите обозначенията на полетата за вписване на съответните данни в съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта следва да са изписани също и на английски и френски език, като в поле 06 от тази страница, на отделен ред, следва да се впише също и фамилното име по рождение, като пред него се постави съкращението „geb.“ за „geboren“ (по рождение), задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да изпише съкращението „geb.“ за „geboren“ също и на английски и на френски език?
6) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, има ли право съответната държава членка на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО да впише фамилното име по рождение на съответното лице в поле 13 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта като част от незадължителните лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.