Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) Следва ли съдържащата лични данни машинночитаема страница от издаваните от държавите членки паспорти да отговаря на всички задължителни спецификации, предвидени в част 1 от Документ № 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), съгласно приложението към Регламент № 2252/2004?
2) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговите собствени имена и фамилно име, има ли право тази държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като първичен признак за идентификация на съответното лице в поле 06 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
3) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от собственото и фамилното му име, има ли право съответната държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като вторичен признак за идентификация на съответното лице в поле 07 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
4) При утвърдителен отговор на втория или на третия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да посочи в обозначението на полето от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта, в което поле се вписва фамилното име по рождение на съответното лице, че в него се вписва също и фамилното име по рождение на лицето?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, а според националното законодателство относно паспортите обозначенията на полетата за вписване на съответните данни в съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта следва да са изписани също и на английски и френски език, като в поле 06 от тази страница, на отделен ред, следва да се впише също и фамилното име по рождение, като пред него се постави съкращението „geb.“ за „geboren“ (по рождение), задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да изпише съкращението „geb.“ за „geboren“ също и на английски и на френски език?
6) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, има ли право съответната държава членка на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО да впише фамилното име по рождение на съответното лице в поле 13 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта като част от незадължителните лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е правото на законен съд и правото на изслушване чрез преразпределянето на делото на друг съдебен състав без предварително уведомяване на страните?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително разумният срок на производството, правото на изслушване и задължението за индивидуална преценка на документите и заличените данни?
Запазва ли жалбоподателят правен интерес да оспорва мълчаливите откази за достъп до документи след приемането на изрични решения от институцията?
Изопачил ли е Общият съд фактите и мотивите относно обхвата на заявлението за достъп до документите във връзка с дело T‑110/04?
Законосъобразно ли е приложено изключението за защита на личните данни и оправдани ли са извършените заличавания на лични данни в предоставените документи?
Обосновано ли е приложено изключението за защита на търговските интереси по отношение на информацията в документите по дело T‑110/04 и надделява ли по-висш обществен интерес за оповестяването им?
Нарушено ли е правото на обезщетение за вреди, причинени от Комисията при обработката на заявленията за достъп до документи?
Длъжен ли е Общият съд да задължи Комисията да предостави документите, до които е отказан достъп в нарушение на Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е разпределениeто на съдебните разноски от Общия съд с оглед изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допускат ли член 56 ДФЕС и член 3, параграф 1 от Директива 96/71 национална правна разпоредба и/или условие за възлагане на обществена поръчка да предвижда, че оферент, който иска да му бъде възложена дадена обществена поръчка, 1) трябва да се задължи да заплаща на наетия за изпълнението ѝ персонал заплата съгласно колективния трудов договор или определеното в тази разпоредба минимално възнаграждение и 2) трябва да наложи идентично задължение на подизпълнителя, когото е ангажирал или възнамерява да ангажира, и да представи на възлагащия орган документ, съгласно който подизпълнителят поема такова задължение, при положение че: а) тази разпоредба предвижда такова задължение само при възлагането на обществени поръчки, но не и на договори за поръчки по частното право и б) подизпълнителят е установен в друга държава — членка на Европейския съюз, и работниците му извършват дейностите, предмет на поръчката, само в своята страна на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Тълкува ли Федерална република Германия неправилно понятието „водни услуги“ по смисъла на член 2, точка 38 от Директива 2000/60/ЕО, като изключва определени дейности (като събиране на вода за производство на електроенергия, навигация, предпазване от наводнения, водочерпене за напояване и промишлени цели, както и собствено потребление) от приложното поле на това понятие?
Неизпълнила ли е Федерална република Германия задълженията си по член 9 от Директива 2000/60/ЕО, като не прилага принципа на възвръщаемост на разходите за всички дейности, които следва да се считат за „водни услуги“ по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да възстанови незабавно и ефективно държавната помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 и Решение 2011/471/ЕС на Комисията, като е използвала процедурите на националното гражданско право?
Може ли държава членка да се позове на особености на националното си право или на продължителността на съдебните процедури като оправдание за неизпълнение на задължението за възстановяване на неправомерна държавна помощ в определения от Комисията срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. а) Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване
б) Във връзка с това трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсиране съгласно националното право), ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването], т.е. не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването]
2. При положителен отговор на двете части от въпрос 1: а) Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, в член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация
б) Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“, по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от [Директивата за признаването], ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от [Женевската конвенция] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от [Директивата за признаването]
3. При отрицателен отговор на въпроса по точка 1, буква а): Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от [Директивата за признаването] (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване на лице, на което е предоставен статут на бежанец (например вследствие на експулсирането му съгласно националното право)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли понятието за производител по смисъла на член 24, параграф 2, първо тире от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че обхваща и конструкторите на каросерии и дистрибуторите, когато в процеса на производството на превозното средство те го оборудват с резервоари за гориво, а самият производствен процес по технически и/или икономически причини се извършва чрез разделяне на работата между няколко самостоятелни предприятия?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такива случаи как трябва да се тълкува условието по член 24, параграф 2, първо тире от Директива 2003/96 моторното превозно средство да е „от същия тип“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 12 от Директива 2004/114 да се тълкува в смисъл, че съответната държава членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава на нейна територия повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява предвидените в членове 6 и 7 от тази директива условия за прием?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Задължението по член 2, параграф 1 от Директива 2006/126 за взаимно признаване на издадените от държавите членки свидетелства за управление на моторни превозни средства съставлява ли пречка за съществуването на национална правна уредба във Федерална република Германия, съгласно която притежателят на чуждестранно свидетелство за управление подлежи на последващо лишаване по административен път от правото да използва свидетелството си в Германия, ако управлява с него моторно превозно средство в Германия под въздействието на незаконни наркотични вещества и в резултат съгласно германското право вече не се смята за годен да управлява моторни превозни средства?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: важи ли това и когато издаващата държава, макар да знае, че съответното лице управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотици, не предприема действия и поради това притежателят на чуждестранното свидетелство за управление продължава да представлява опасност?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли Федерална република Германия да обуслови възстановяването на правото да се използва чуждестранно свидетелство за управление в Германия от изпълнението на националните предпоставки за това?
4) а) Може ли условието за спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство по член 11, параграф 2 от Директива 2006/126 да дава основание на различна от издаващата държава членка да предприема мерки по отношение на свидетелството за управление на моторно превозно средство
Допуска ли това условие например възможността за последващо лишаване на съответното лице от правото да използва чуждестранното си свидетелство за управление в Германия чрез наказателноправна превантивна мярка?
б) При утвърдителен отговор по точка а) от четвъртия въпрос: при съобразяване на задължението за признаване коя държава е компетентна по въпроса за възстановяването на правото да се използва чуждестранно свидетелство за управление в Германия — държавата членка, която е наложила тази превантивна мярка, или издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.