всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания

Дело C-117/16: Y Denmark, Заключение от 1 март 2018 г.

1. За да може държава членка да се позове на член 1, параграф 2 от Директивата относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 1, параграф 2 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите и злоупотребите, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 1, параграф 2?
1.1. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли член 2, параграф 1, буква c) от Закона за корпоративното подоходно облагане, който предвижда, че „условието е дивидентите да са освободени от облагане […] на основание на Директива 90/435/ЕИО на Съвета относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки“, да се смята за специална вътрешна разпоредба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата?
2. Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на разпределените дивиденти зависи от това дали получателят на дивидентите е бенефициер на тези дивиденти, представлява ли основаваща се на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата?
2.1. Ако е така, трябва ли терминът „споразумение“ в член 1, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че изисква като предпоставка държавата членка да може съгласно националното право да приложи съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в ущърб на данъчнозадълженото лице?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос: националните съдилища ли са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, или при прилагането на Директива 90/435 това понятие трябва да се тълкува като понятие със специфично значение в правото на ЕС, което следва да бъде определено от Съда на ЕС?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, трябва ли това понятие да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което при обстоятелства като разглежданите в случая получава дивиденти от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните дивиденти по смисъла на това понятие в правото на ЕС?
а) Трябва ли терминът „бенефициер“ да се тълкува в съответствие с аналогичното понятие по член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно общата система за данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (ОВ L 157, 2003 г., стр. 49) (Директива за лихви и роялти)?
б) Трябва ли понятието да се тълкува единствено с оглед на коментарите към член 10 от модела на данъчна спогодба на ОИСР от 1977 г. (точка 12), или може да се вземат предвид и по-късни коментари, включително допълненията от 2003 г. относно „дружествата за насочване на дохода“ и допълненията от 2014 г. относно „договорните или законовите задължения“?
в) За преценката на въпроса трябва ли получателят на дивидентите да се смята за „бенефициер“, какво значение има дали получателят на дивидентите има договорно или законово задължение да прехвърли дивидентите на друго лице?
г) За преценката на въпроса трябва ли получателят на дивидентите да се смята за „бенефициер“, какво значение има обстоятелството, че след преценка на фактите по случая запитващата юрисдикция стига до извода, че получателят — без да е имал договорно или законово задължение да прехвърли получените дивиденти на друго лице — не е имал „пълно“ право да „използва и да се разпорежда“ с дивидентите по смисъла на коментарите от 2014 г. по модела на данъчна спогодба от 1977 г.?
5. Ако се допусне, че в случая има „вътрешни разпоредби или такива основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО, че дивидентите са разпределени от местното за дадена държава членка дружество A на дружеството майка B в друга държава членка, а оттам са прехвърлени на неговото дружество майка C извън ЕС и ЕИП, което на свой ред прехвърля средствата на своето дружество майка D, също извън ЕС и ЕИП, че между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството C, няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, че такава спогодба е сключена между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството D, и че съответно съгласно правото на първата упомената държава не би имало основание тя да облага с данък при източника дивидентите, разпределяни от дружеството A на дружеството D, ако D пряко притежаваше A, налице ли е злоупотреба по смисъла на Директивата, така че B да няма право на предвидената в нея защита?
6. Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435 от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (и/или член 56 ЕО) правна уредба, съгласно която втората държава членка събира данък върху дивидентите от дружеството майка, местно лице на друга държава членка, при положение че при иначе сходни обстоятелства същата държава членка освобождава местните дружества майки от данъка върху такива дивиденти?
7. Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435 от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните дивиденти в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (и/или член 56 ЕО) правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък на местни за нея дружества?
8. При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, и съответно ако трябва да се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435 от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), длъжна ли е втората държава членка съгласно Директива 90/435 или член 10 ЕО да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?
9. Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435 от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (евентуално член 56 ЕО), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:
а) втората държава членка изисква дъщерното дружество да удържи данък при източника върху дивидентите и го задължава да внесе евентуално неудържания при източника данък в бюджета, при положение че не е налице такова задължение за удържане на данък при източника, когато дружеството майка е местно лице на тази държава членка?
б) втората държава членка начислява лихва за просрочие върху задължението за данък при източника?
10. Когато:
1. местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) отговаря на изискването по Директива 90/435 да притежава (през 2005 г. и 2006 г.) най-малко 20 % участие в капитала на дружеството от друга държава членка (дъщерното дружество);
2. констатирано е, че дружеството майка всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435 от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дъщерното дружество;
3. приема се, че бенефициери на въпросните дивиденти са акционерите (преки или непреки) в дружеството майка, които са местни лица на държави извън ЕС и ЕИП;
4. тези (преки или непреки) акционери отговарят също на упоменатото по-горе изискване за участие в капитала;
допуска ли член 56 ЕО правна уредба, съгласно която държавата членка, в която се намира дъщерното дружество, облага въпросните дивиденти, при положение че същата държава членка освобождава от данъка върху такива дивиденти местните дружества, които отговарят на изискването за участие в капитала по Директива 90/435, т.е. които през данъчните 2005 г. и 2006 г. притежават най-малко 20 % участие в капитала на разпределящото дивидента дружество (15 % през 2007 г. и 2008 г. и 10 % след това)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/17: NN, Заключение от 21 февруари 2018 г.

1) Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на точка 20 от решение Philips [Electronics] — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества
2) Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение Philips [Electronics], представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на ПО на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/15: Wind 1014 и Daell, Съдебно решение от 18 януари 2018 г.

Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба и административна практика на държава членка като обсъжданите в главното производство, при които:
– пускането в движение на превозно средство, което местно за тази държава членка лице взема на лизинг от установено в друга държава членка лизингово дружество с оглед на временното му използване в първата държава членка, посредством заплащането на пропорционален на срока на използване регистрационен данък зависи от издаването на предварително разрешение от данъчните органи на първата държава членка за заплащането на такъв данък, без каквото превозното средство по принцип не може да бъде пуснато в движение на нейна територия, и
– възможността за незабавно пускане в движение на такова превозно средство в първата държава членка по време на разглеждането на заявлението на данъчния длъжник да му се разреши да заплати регистрационен данък за превозното средство, изчислен пропорционално на срока на използването му в първата държава членка, зависи от условието авансово да бъде заплатен пълният размер на регистрационния данък, като надвнесеният данък се възстановява с лихви, ако и когато данъчният длъжник получи разрешение от данъчните органи да заплати пропорционално изчислен регистрационен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-650/16: Bevola и Jens W. Trock, Заключение от 17 януари 2018 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС национален данъчен режим като разглеждания в главното производство, който дава възможност да се приспадат загуби на местни клонове, при положение че такава възможност за приспадане не се предоставя за загубите на клонове, установени в други държави членки, включително при обстоятелства, аналогични с разгледаните от Съда в решение Marks & Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 55—56), освен ако групата е избрала общо международно данъчно облагане при описаните в главното производство обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/16: Fidelity Funds и др., Заключение от 20 декември 2017 г.

Противоречи ли на член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или на член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги данъчен режим като този, предмет на главното производство, съгласно който чуждестранни предприятия за колективно инвестиране по смисъла на Директива [85/611] на Съвета (Директивата за ПКИПЦК) се облагат с данък при източника за дивидентите, получени от датски дружества, при положение че аналогичните датски предприятия за колективно инвестиране могат да бъдат освободени от облагане с данък при източника било защото фактически извършват минимално разпределение в полза на своите притежатели на дялове, върху което се удържа данък при източника, било защото формално се определя минимално разпределение, върху което на притежатели на дялове се удържа данък при източника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/16: Falbert и др., Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Следва ли член 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателни санкции за предлагането на хазартни игри, лотарии или залагания в Дания без необходимото разрешение, както и за рекламирането на хазартни игри, лотарии или залагания, за които не е издадено разрешение, представлява технически регламент по смисъла на този член, който подлежи на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива, като се има предвид, че целта на тези разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането и рекламирането на онлайн игри, насочени към датския пазар от дружества извън Дания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/16: Комисия/Дания, Заключение от 23 ноември 2017 г.

Неизпълнение на задължения по член 2, параграф 6 и член 8 от Регламент № 1072/2009, изразяващо се в това, че Кралство Дания отказва да счита превоз с няколко места за натоварване и няколко места за разтоварване за един каботажен превоз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/15: Комисия/TV2/Danmark, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Могат ли приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., преведени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, да бъдат квалифицирани като „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и съответно като държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-611/16: Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Определение от 25 октомври 2017 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Обжалване — Встъпване — Поверителност“ По дело C‑611/16 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 25 ноември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals ApS, установено в Копенхаген (Дания), Alpharma, LLC, по-рано наричано Zoetis Products LLC, установено в Парсипани (Съединени щати), за които се явява D. W. Hull, solicitor, жалбоподатели, като другата страна в производството е Европейска комисия, за която се явяват F. Castilla Contreras, T. Vecchi, B. Mongin и C. Vollrath, в качеството на представители, подпомагани от B. Rayment, barrister, ответник в първоинстанционното производство, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА, като взе предвид предложението на съдията докладчик D. Šváby, след като изслуша генералния адвокат J. Kokott, постанови настоящото Определение 1. С жалбата си Xellia Pharmaceuticals ApS (наричано по-нататък „Xellia“) и Alpharma LLC искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия (T‑471/13, непубликувано, EU:T:2016:460), с което този съд отхвърля жалбата им за частична отмяна на решение C(2013) 3803 окончателен на Комисията от 19 юни 2013 г. във връзка с процедура за прилагане на член 101 [ДФЕС] и на член 53 от Споразумението за EИП (преписка AT/39226 — Lundbeck) (наричано по-нататък „оспорваното решение“) и искането им за намаляване на размера на наложената с това решение глоба. 2. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юли 2017 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия прави искане да встъпи по дело C‑611/16 P ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-255/16: Falbert и др., Заключение от 26 юли 2017 г.

В случая има ли правило, подлежащо на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 във връзка с член 1, [първа алинея], точки 2, 5 и 11 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34[…] относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила, като се има предвид следното:
а) приет е Закон за изменение на Закона за някои игри, лотарии и залагания (lov om visse spil, lotterier og væddemål), с който следва да се въведе разпоредба, предвиждаща наказателна отговорност, в частност за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „предлага хазартни игри, лотарии или залагания в Дания, без да притежава разрешение по член 1“, както и за всеки, който умишлено или поради груба небрежност „рекламира хазартни игри, лотарии или залагания, които не са обхванати от разрешението по член 1“; и
б) коментарите към проекта на Закона за изменение [bemærkningerne til forslaget til ændringsloven] показват, че целта на горепосочените криминализиращи разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането на пряко насочени към датския пазар онлайн игри от дружества за хазартни игри извън Дания, като, наред с другото, се забрани рекламирането по-конкретно на игри, предлагани онлайн от дружества извън Дания, доколкото, видно от същите коментари, няма съмнение, че съгласно разпоредбите преди измененията съответната дейност на дружество за хазартни игри извън Дания е незаконна, ако същото използва канали за продажба, при които свързаните с игрите устройства физически се продават на територията на Дания; повече спорове обаче повдига въпросът дали хазартните игри, които не са с произход от Дания, но са предназначени за участници в Дания, макар физически да се намират извън нейната територия, също са обхванати от тези разпоредби; следователно е необходимо да се изясни дали този начин на провеждане на хазартни игри попада в обхвата на посочените разпоредби. От коментарите личи още, че се предлага въвеждането на забрана за рекламиране на хазартни игри, лотарии и залагания, за които не е налице разрешение по този закон, и че изменението е в съответствие с действащата понастоящем забрана по член 12, параграф 3 от Закона за залаганията на конни надбягвания (hestevæddeløbsloven), но представлява уточнение на член 10, параграф 4 от (понастоящем отменения) Tips- og lottoloven (Закон за залаганията и лотариите). Освен това съгласно мотивите целта на забраната е да се защитят доставчиците на хазартни игри, притежаващи разрешение от датските власти, от конкуренцията на дружества, които нямат такова разрешение и следователно не могат правомерно да предлагат хазартни игри в Дания или да осъществяват посредничество във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678940 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form