всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Дания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания

Дело C-276/94: Ohrt, Заключение от 12 октомври 1995 г.

1. Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1382/87 на Комисията от 20 май 1987 година относно подробните правила за инспектиране на риболовни съдове да се тълкува в смисъл, че инспекционният флаг или инспекционният символ, описани в приложение I към този регламент, трябва да бъдат поставени или изрисувани върху бордовата лодка (надуваема лодка), или е достатъчно, че основният съд Nordjylland е поставил този флаг или е изрисувал този символ върху себе си?
Ако отговорът е, че бордовата лодка не е длъжна да носи флага или да има изрисуван символа, не се иска допълнително преюдициално тълкуване.
Ако не е така:
2. Има ли неспазването на изискванията по член 2 правно значение по въпроса дали капитанът на съд (вж. член 3) е длъжен да изпълни разпорежданията на органа, извършващ инспекцията, и ако да, какво е това значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/94: Ledernes Hovedorganisation, agissant pour Rygaard/Dansk Arbejdsgiverforening, agissant pour Strø …, Съдебно решение от 19 септември 1995 г.

Прилага ли се Директива 77/187/ЕИО на Съвета, когато изпълнител Б, въз основа на споразумение с изпълнител А, продължава част от строителни работи, започнати от изпълнител А, и
(i) между изпълнител А и изпълнител Б е сключено споразумение, съгласно което някои от работниците на изпълнител А продължават да работят за изпълнител Б и изпълнител Б поема материалите на строителната площадка с цел завършване на възложената работа; и
(ii) след поемането има период, през който изпълнител А и изпълнител Б работят едновременно по строителните работи?
Има ли значение обстоятелството, че споразумението за завършване на работите е сключено между възложителя на основния строителен договор и изпълнител Б със съгласието на изпълнител А?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-449/93: Rockfon/Specialarbejderforbundet i Danmark, agissant pour Søren Nielsen и др., Заключение от 13 юли 1995 г.

Следва ли член 1 от Директива 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани с колективните уволнения, да се тълкува в смисъл, че не допуска две или повече свързани предприятия в група, нито едно от които няма решаващо влияние върху другото или другите, да създадат съвместен отдел по наемане и уволнение на персонал, така че например уволненията в едно от предприятията да могат да се извършват само с одобрението на този отдел и съответно общият брой на служителите в предприятията да се взема предвид при определяне на броя на служителите по член 1, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/93: Danværn Production/Schuhfabriken Otterbeck, Съдебно решение от 13 юли 1995 г.

Покрива ли член 6, параграф 3 от Конвенцията насрещни искове за прихващане?
Следва ли изразът в член 6, параграф 3 „... произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск ...“ да се тълкува по-ограничително от израза „делата са ... свързани“ в третия параграф на член 22 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/93: Specialarbejderforbundet i Danmark/Dansk Industri, Съдебно решение от 31 май 1995 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на заплащане, при които възнаграждението зависи изцяло или в значителна степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?
2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение на две групи наемни работници, доколкото средната почасова надница за едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова надница за втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?
3. На основание, че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който те представляват от общия персонал на предприятието?
Може ли, ако е необходимо, директивата да бъде приложена, за да осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?
Един от начините, по които може да бъде илюстриран проблемът, е следният:
Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средното възнаграждение на парче е най-високо при група C, второ по височина при група А и най-ниско при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво, на което се радва група А — което е това на група C?
4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:
(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка;
(б) ставките на заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно равнище;
(в) може да се установи, че съществуват разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;
(г) има значителни вариации в заплащането в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;
(д) фиксираната част от заплащането на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;
(е) съществуват разлики между двете групи по отношение на платените почивки и свободата да организират собствената си работа;
(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;
(з) работата на едната от сравняваните групи включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особено сръчност;
(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/93: Danværn Production/Schuhfabriken Otterbeck, Заключение от 17 май 1995 г.

1. Обхваща ли член 6, параграф 3 насрещни искове за прихващане?
2. Следва ли изразът в член 6, параграф 3 „... произтичащи от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск ...“ да се тълкува като по-ограничителен от израза „дела [които] са ... свързани ...“ в третия параграф на член 22 от Конвенцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/94: Ledernes Hovedorganisation, agissant pour Rygaard/Dansk Arbejdsgiverforening, agissant pour Strø …, Заключение от 10 май 1995 г.

1) Прилага ли се Директива 77/187/ЕИО, когато изпълнител Б, въз основа на споразумение с изпълнител А, продължава работа по част от договор, започнат от изпълнител А, и (1) е сключено споразумение между изпълнител А и изпълнител Б, че някои от работниците на изпълнител А ще продължат работа за изпълнител Б и изпълнител Б поема материалите на строителната площадка с цел завършване на договора, и (2) след поемането на договора изпълнител А и изпълнител Б работят едновременно по строителните работи
Националният съд пита дали фактът, че договорът за завършване на работите е сключен между възложителя на основния строителен договор и изпълнител Б със съгласието на изпълнител А, има значение в това отношение.
2) Прилага ли се директивата, когато прехвърлянето на съответната част от работите произтича от споразумение между изпълнител Б и възложителя на основния договор, сключено със съгласието на изпълнител А?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/93: Specialarbejderforbundet i Danmark/Dansk Industri, Заключение от 21 февруари 1995 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на възнаграждение, при които доходите зависят изцяло или в голяма степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, се искат отговори на следните допълнителни въпроси:
2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение между две групи наемни работници, доколкото средната почасова заработка на едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова заработка на втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?
3. При положение че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който представляват от общия персонал на предприятието?
Може ли, ако е необходимо, директивата да се приложи, за да се осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?
Един от начините, по който може да се илюстрира проблемът, е следният:
Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средната заработка на парче е най-висока при група C, втора по височина при група А и най-ниска при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво на група А — което е това на група C?
4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:
(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка (по отношение на определянето на възнаграждението и условията на труд);
(б) ставките за заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно ниво;
(в) може да се установи, че има разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;
(г) има значителни вариации във възнаграждението в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;
(д) фиксираната част от възнаграждението на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;
(е) между двете групи съществуват разлики по отношение на платените почивки и свободата за организиране на работата;
(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;
(з) работата на едната от групите включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особена сръчност;
(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/92: Gøttrup-Klim и др. Grovvareforeninger/Dansk Landbrugs Grovvareselskab, Съдебно решение от 15 декември 1994 г.

Попадат ли торовете и продуктите за растителна защита в обхвата на дерогацията от правилата на конкуренцията, предвидена в член 42 от Договора и Регламент № 26/62 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагането на определени правила на конкуренцията към производството и търговията със селскостопански продукти?
Може ли разпоредба в устава на кооперативно сдружение за съвместни покупки, която забранява на неговите членове да участват в други форми на организирано сътрудничество, които са в пряка конкуренция с него, да попадне под забраната на член 85, параграф 1 от Договора?
Може ли, дори ако кооперативно сдружение за съвместни покупки заема господстващо положение на даден пазар, изменение на неговия устав, което забранява на членовете му да участват в други форми на организирано сътрудничество, които са в пряка конкуренция с него, да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора?
Може ли търговията между държавите членки да бъде засегната по смисъла на член 85, параграф 1 и член 86 от Договора, дори когато основните продукти, обхванати от разпоредба в устава, се внасят частично от трети държави?
Има ли националният съд компетентност да се произнесе относно законосъобразността на споразумение, което е нотифицирано на Комисията, когато този съд счита, че условията за прилагане на член 85, параграф 1 от Договора явно не са изпълнени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/92: Gøttrup-Klim и др. Grovvareforeninger/Dansk Landbrugs Grovvareselskab, Заключение от 16 юни 1994 г.

1) Прилага ли се дерогацията, предвидена в Регламент № 26/62, по отношение на продукти като торове и пестициди, които не са включени в приложение II към Договора
2) При спазване на констатациите, които следва да направи националният съд в съответствие с критериите, изложени в настоящото заключение, представлява ли клауза в устава на земеделска кооперация, която извършва колективни покупки на основни продукти за селското стопанство, съгласно която членовете могат да бъдат изключени, ако за да закупят съответните продукти се присъединят към организации, конкуриращи се с кооперацията, клауза, която има за предмет или последица предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора
3) Изпълнено ли е изискването за неблагоприятно въздействие върху търговията между държавите членки по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора в ситуация като тази по главното производство, при която разглежданите продукти са предмет на вътреобщностна търговия и е установено, че съответните предприятия могат и действително участват в такава търговия
4) Притежава ли националният съд компетентност да прилага член 85, параграф 3, когато споразумението е нотифицирано на Комисията с цел получаване на отрицателно удостоверение или освобождаване
5) При спазване на констатациите, които следва да направи националният съд в съответствие с критериите, изложени в заключението, съдържат ли документите по делото данни, които да сочат, че кооперацията DLG заема господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1282930313240 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form