Дело C-43/00: Andersen og Jensen, Съдебно решение от 15 януари 2002 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО (директивата за сливанията) да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тези разпоредби, по-специално член 2, букви в) и и), националните органи да отказват да третират дадена операция като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, когато ефектът от съответната операция е, че всички активи и пасиви на прехвърлящото дружество се прехвърлят на второ дружество (приемащото дружество), с изключение на незначителен пакет акции и на постъпленията от заем, взет от прехвърлящото дружество?

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че прехвърлящото дружество е взело въпросния заем с цел да намали нетната стойност на активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на приемащото дружество, доколкото постъпленията от заема остават в прехвърлящото дружество, а дълговото задължение се прехвърля на приемащото дружество?

Има ли значение за отговора на първия и/или втория въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че въпросният заем е бил взет с цел да се даде възможност на предишните съдружници, като стъпка в процеса на смяна на поколенията в предприятието, да финансират записването на акции в приемащото дружество?

Следва ли разпоредбите на директивата за сливанията, по-специално член 2, буква и), да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тези разпоредби да се поставя условие, преди дадена операция да бъде третирана като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, според което прехвърлящото дружество, основните акционери лично или трети лица не могат да предоставят обезпечение в полза на приемащото дружество, на основание че е предвидено бъдещите парични нужди на приемащото дружество да бъдат финансирани чрез кредитна линия от финансова институция, която желае да получи залог върху акциите на приемащото дружество?