Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-188/95: Fantask и др./Industriministeriet, Заключение от 26 юни 1997 г.
1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решат какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган по силата на дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводните отчети на дружествата и надзор върху счетоводството им;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които регистрационният орган счита за отнасящи се до областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от страна на регистрационния орган, които не са свързани с конкретната работа по регистрацията, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че на държава членка е забранено да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
б) Ако това не е възможно, изисква ли се от държава членка да актуализира скалата си на такси всяка година или на други определени интервали?
в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който следва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга – като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или частно дружество с ограничена отговорност – трябва да се изчислява на базата на действителната стойност на конкретната услуга – регистрацията – или таксата за отделната регистрация може да бъде определена, например, като основна такса заедно с 4 DKR на 1 000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето, използвано от регистрационния орган, и други разходи, необходими за извършване на регистрацията?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на всяка сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява стойността на конкретната услуга към момента на извършването й, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който е възможно по националното право да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е била събрана въз основа на правила, които са били в сила дълго време, без нито органите, нито други страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърляне на иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността възможността по националното право органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и установят, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното транспониране на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, буква в) във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкувана в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/95: SDC/Skatteministeriet, Съдебно решение от 5 юни 1997 г.
Следва ли точки 3 и 5 от член 13Б, буква д) от Шестата Директива за ДДС да се тълкуват в смисъл, че освобождаването от ДДС следва да се предостави за услуги от вида, описан по-горе в параграфи 3 и 5 [от акта за преюдициално запитване; по същество това са доставки на услуги по обработка на данни за членовете на SDC и за други финансови институции]?
В тази връзка, изключва ли предоставянето на освобождаване от ДДС по член 13Б, буква д), точки 3 до 5, когато дадена сделка по смисъла на тази разпоредба се извършва изцяло или частично по електронен път?
Следва ли да се отдава значение на разликата във формулировката на член 13Б, буква д), точки 1 и 2 от Директивата за ДДС, където се използва изразът „от лицето, което предоставя кредита“, докато такава формулировка не се използва в точки 3 до 5?
A. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, дали сделките се извършват от финансови институции или от други лица?
B. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, дали цялата финансова услуга се извършва от финансова институция, която има отношение с клиента?
C. Ако не е необходимо за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, финансовата институция сама да извършва цялата услуга, може ли финансовата институция да закупи сделки изцяло или частично от друго лице, така че услугите, извършени от това друго лице, да попадат в обхвата на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, или могат да бъдат поставени специални изисквания към това друго лице?
Как следва да се тълкува изразът „сделки ... относно“ в член 13Б, буква д), точки 3 и 4?
Този въпрос цели да установи дали думите „сделки ... относно“ следва да се разбират в смисъл, че освобождаване от ДДС следва да се предостави и в случаите, когато дадено лице извършва само част от услугата или само някои от сделките по смисъла на Директивата, които са необходими за предоставянето на пълната финансова услуга.
При тълкуването на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, следва ли да се отдава значение на факта, че данъчно задълженото лице, което иска освобождаване от данък за сделки по смисъла на тази разпоредба, извършва тези сделки от името на финансовата институция, на чието име се предоставя услугата?
След реорганизацията на ищеца, има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3 до 5, че услугите понастоящем се предоставят от дружество, което доставя услугите на свързаните финансови институции?
Следва да се отбележи, че тези услуги се фактурират от дружеството към ищеца, който от своя страна ги фактурира на своите членове – финансови институции [тук се прави препратка към обясненията, дадени в първия параграф на акта за преюдициално запитване].
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Заключение от 27 февруари 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени от чужбина?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или на основания, свързани с транспортната политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако се приеме, че специалната надбавка върху вноса е несъвместима с Договора за ЕИО, това установяване отнася ли се за цялата надбавка, събирана от присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или се отнася само за увеличението на надбавката, влязло в сила след определена дата?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да е погасено по давност съгласно националните правила относно давностните срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
6. Следва ли съвместимостта с правото на Общността на 40% надбавка върху обща такса върху стоките, която се събира от държава членка при внос на стоки по море от друга държава членка, да се преценява с оглед на:
А: – членове 9—13 от Договора за ЕИО, ако е необходимо във връзка с членове 18—29 и Регламент № 2658/87 на Съвета, или – член 95 от Договора за ЕИО
или доколкото се приема, че случаят се отнася до услуги, за които се заплаща възнаграждение, под:
Б: – член 84 от Договора за ЕИО и Регламент № 4055/86 на Съвета относно свободата на предоставяне на услуги
или – членове 90 и 86 от Договора за ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение, като в този контекст възниква въпросът дали Регламент № 4055/86 на Съвета е релевантен за определяне на съвместимостта на надбавката с правото на Общността?
7. Съвместимо ли е с разпоредбата/разпоредбите на правото на Общността, посочени в отговора на въпрос 1, да се събира 40% надбавка върху обща такса върху стоките при внос на стоки по море от друга държава членка?
8. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят по море в държава членка от трета държава, с която Европейската икономическа общност има споразумение, съдържащо разпоредби, съответстващи на членове 6 и 18 от споразумението между Кралство Швеция и Европейската икономическа общност, и определянето се прави с оглед на такова (споразумение за свободна търговия)?
9. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят в държава членка директно от трета държава, с която Европейската икономическа общност няма (споразумение за свободна търговия)?
10. Следва ли от правото на Общността, че държава членка, която е наложила или одобрила такса в противоречие с правото на Общността, е длъжна да възстанови таксата, дори ако приходите от таксата са били разпределени на независими оператори под контрола на местните власти?
11. Следва ли от установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, че възстановяването на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, трябва да отчита материалните и формалните изисквания, установени в националното законодателство, и че Съдът е постановил в точка 12 от решението си по дело 199/82 Amministrazione delle Finanze dello Stato v San Giorgio, че правото на възстановяване на такси, събрани от държава членка в противоречие с разпоредбите на правото на Общността, е последица и допълнение към правата, предоставени на физическите лица от разпоредбите на Общността, забраняващи такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове, или, ако е приложимо, дискриминационното прилагане на вътрешни данъци, следва ли съдебната практика на Съда на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че правото на Общността съдържа безусловно задължение за възстановяване на такси, които, според отговорите на въпроси 1—4, могат да са в противоречие с правото на Общността, но че това задължение е такова, че подробните условия за действителното обработване на искането за възстановяване подлежат, в определени граници, установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности, на съответното национално законодателство?
12. Ако се приеме, че 40% надбавка върху общата такса върху стоките е в противоречие с правото на Общността, включително (споразумения за свободна търговия), съвместимо ли е с правото на Общността давностен срок, установен в националното законодателство за искове за възстановяване, да тече от по-ранен момент от този, в който съответната държава членка е прекратила таксата, която е в противоречие с правото на Общността?
13. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила относно тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
14. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли да представлява злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, това, че търговското пристанище е събирало описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища?
15. Ако на въпрос 14 се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, на които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
16. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, да се състои във факта, че търговското пристанище не налага описаните в настоящото преюдициално запитване пристанищни такси на собствената си фериботна линия или на тази на своя кооперационен партньор?
17. Ако отговорите на въпроси 1, 2, 4, 14 и/или 16 са утвърдителни: могат ли специфичните задължения и задачи, възложени на ответника, да доведат до заключението, че ситуацията все пак е допустима по член 90, параграф 2 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/95: SDC/Skatteministeriet, Заключение от 4 юли 1996 г.
1) Следва ли член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че освобождаване от ДДС следва да се предостави за услуги от вида, описан в параграфи 3 и 5 от акта за преюдициално запитване
В тази връзка, изключва ли предоставянето на освобождаване от ДДС по член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5, когато сделка по смисъла на тази разпоредба се извършва изцяло или частично по електронен път
2) Има ли значение за тълкуването на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5 разликата във формулировката, използвана в член 13Б, буква д), точки 1 и 2 от Директивата за ДДС („от лицето, което предоставя кредита“), която не се среща в точки 3, 4 и 5
3) А. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5 дали сделките се извършват от финансови институции или от други лица
Б. Има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5 дали цялата финансова услуга се извършва от финансова институция, която има връзка с клиента
В. Ако не е необходимо за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5 финансовата институция сама да извършва цялата услуга, може ли финансовата институция да възлага сделки изцяло или частично на друго лице, така че услугите, предоставяни от това друго лице, да попадат в обхвата на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5, или могат да се поставят специални изисквания към това друго лице
4) Как следва да се тълкува изразът „сделки... относно“ в член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5
Този въпрос цели да установи дали думите „сделки... относно“ следва да се разбират в смисъл, че освобождаване от ДДС следва да се предостави и в случаите, когато дадено лице извършва само част от услугата или само някои от сделките по смисъла на директивата, които са необходими за предоставянето на цялостната финансова услуга. 5) При тълкуването на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5, следва ли да се отдава значение на факта, че данъчнозадълженото лице, което иска освобождаване от данък за сделки по смисъла на разпоредбата, извършва тези сделки от името на финансовата институция, на чието име се извършва услугата
6) След преструктурирането на ищеца, има ли значение за прилагането на член 13Б, буква д), точки 3, 4 и 5, че услугите вече се предоставят от дружество, което доставя услугите на свързаните финансови институции
Следва да се отбележи, че посочените услуги се фактурират от дружеството с ограничена отговорност на ищеца, който от своя страна фактурира на своите членове – финансови институции.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/94: Frederiksen, Заключение от 7 май 1996 г.
1. Следва ли член 4, параграф 2, буква б) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал да се тълкува в смисъл, че обхваща текущата стойност на безлихвен заем
2. Следва ли член 10 от директивата да се тълкува в смисъл, че не допуска облагането с данък върху дохода на дружеството майка по отношение на лихва, определена впоследствие върху безлихвен заем към дъщерно дружество, когато размерът на спестената лихва се счита за внасяне на капитал в дъщерното дружество по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/94: Ohrt, Съдебно решение от 18 януари 1996 г.
Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1382/87 на Комисията от 20 май 1987 година за установяване на подробни правила относно инспекцията на риболовни съдове да се тълкува в смисъл, че инспекционният флаг или инспекционният символ, описани в приложение I към този регламент, трябва да бъдат поставени или изобразени върху бордовата лодка (надуваема лодка), или е достатъчно, че основният съд Nordjylland е поставил този флаг или е имал този символ изобразен върху себе си?
Има ли неизпълнението на изискванията на член 2 правно значение по отношение на въпроса дали капитанът на съд (вж. член 3) е длъжен да се съобрази с нарежданията на органа, извършващ инспекцията, и ако да, какво е това значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.