Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-67/97: Bluhme, Съдебно решение от 3 декември 1998 г.
Национално законодателство, което забранява отглеждането на какъвто и да е вид пчели на остров като Лесо, различни от подвида Apis mellifera mellifera (Лесо кафява пчела), представлява ли мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение по смисъла на член 30 от Договора
Ако това е така, може ли такова законодателство да бъде обосновано на основание защита на здравето и живота на животните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/97: Upjohn, Заключение от 19 ноември 1998 г.
1. Пречат ли член 7 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки и/или членове 30 и 36 от Договора за ЕО на притежателя на търговска марка да се позовава на правото си по националното право на търговските марки като основание да се противопостави на това трето лице да закупи фармацевтичен продукт в държава членка, да го преопакова в собствена опаковка на това трето лице, върху която да постави търговска марка X, принадлежаща на притежателя на търговската марка, и да пусне продукта на пазара в друга държава членка, в случай че въпросният фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в държавата членка на закупуване под търговска марка Y, а идентичен фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в посочената втора държава членка под търговска марка X?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на субективни обстоятелства, характерни за притежателя на търговската марка
Ако отговорът е положителен, длъжен ли е вносителят да докаже, че използването на различни търговски марки е или е било насочено към изкуствено разделяне на пазарите (в тази връзка се прави препратка към решение на Съда от 10 октомври 1978 г. по дело 3/78 Centrafarm срещу American Home Products Corporation)?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на притежателя на търговската марка, включително по-специално изисквания на националните здравни органи или права върху търговски марки на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/96: Brinkmann Tabakfabriken/Skatteministeriet, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.
Следва ли определенията в Втората директива на Съвета (79/32/ЕИО) от 18 декември 1978 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, в редакцията ѝ, действаща на 14 май 1990 година, да се тълкуват в смисъл, че продукт със следните характеристики следва да се класифицира като цигари или като тютюн за пушене:
- има пакет, съдържащ 25 г ситно нарязан тютюн за пушене, разделен на 30 индустриално произведени ролки тютюн, всяка ролка е с еднакъв размер, консистенция и еднородност;
- всяка ролка тютюн е с дължина 68,6 мм и съдържа приблизително 833 мг ситно нарязан тютюн за пушене, обвит в целулоза и пресован в тънък блок;
- обвивката е пореста и ролката тютюн не може да се пуши такава, каквато е, а трябва да бъде поставена в туба за цигари или обвита в обикновена цигарена хартия, което и в двата случая може да стане без използване на инструменти?
Ако отговорът на първия въпрос е, че продуктът следва да се класифицира като тютюн за пушене, съдът се моли да отговори на следните въпроси:
2. Съгласно правото на Общността има ли предприятие право на обезщетение за всяка вреда, претърпяна от него в резултат на нарушение на правото на Общността от държава членка, състоящо се в това, че органът, отговорен за окончателното административно решение относно данъчната група, към която следва да бъде отнесен даден тютюнев продукт, е приел решение, което противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 79/32/ЕИО и, ако да, какви са условията за такава отговорност?
3(а). Изпълнени ли са правилно в държава членка определенията на произведените тютюневи изделия в Директива 79/32/ЕИО, ако министърът на финансите е по закон упълномощен да приеме разпоредби относно определенията на тютюневите изделия в съответствие с разпоредбите на Европейските общности, когато не са приети правни разпоредби въз основа на закона?
Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, Съдът на Европейските общности се моли да отговори на следния въпрос:
3(б). Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че определенията в Директивата за тютюна не са въведени в държавата членка, ако националният орган в решението си се е позовал на определенията и страните по делото пред националния съд са съгласни, че определенията в Директивата са с пряко приложение?
4. Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че органите са отказали да спрат действието на решението на органа, поискано от ищеца с цел ограничаване на неговите загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/96: Skatteministeriet/Sportgoods, Съдебно решение от 24 септември 1998 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита, да се тълкува в смисъл, че когато при последваща проверка е установена грешка в тарифното класиране на стоки, посочени в декларация за допускане до свободно обращение, и когато събирането на мита за продуктите, попадащи под тарифната позиция, под която тези стоки е трябвало да бъдат класирани, е било спряно към датата на приемане на тази декларация, но е било възстановено към момента на откриване на грешката, митническите органи не трябва да вземат предвид това спиране при преизчисляване на размера на законно дължимите мита към датата на приемане на декларацията?
Когато Комисията, след консултация с Комитета по митническия кодекс, е приела решение, адресирано до държава членка, с което се приема, че в конкретен случай няма основание за опрощаване на вносни мита съгласно разпоредбите на Регламент № 1430/79, и когато това решение не съдържа никакви правни или фактически указания относно правното основание за последващо събиране на съответните вносни мита по силата на Регламент № 1697/79, може ли национален съд да се произнесе по този въпрос, като при необходимост използва процедурата по член 177 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/97: Centros, Заключение от 16 юли 1998 г.
Съвместимо ли е с член 52 от Договора за ЕО, във връзка с членове 58 и 56 от него, да се откаже регистрация на клон на дружество, което има седалище в друга държава членка и е учредено законосъобразно с капитал от 100 GBP (приблизително 1 000 DKK) и съгласно законодателството на тази държава членка, когато самото дружество не извършва никаква стопанска дейност, но се цели откриването на клона, за да се осъществява цялата дейност в държавата, в която се учредява клонът, и когато, вместо учредяване на дружество в последната държава членка, тази процедура трябва да се счита за използвана с цел избягване на изискването за внасяне на капитал не по-малък от 200 000 DKK (понастоящем 125 000 DKK)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/97: Bluhme, Заключение от 16 юни 1998 г.
1. Може ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че държава-членка може при определени обстоятелства да въведе правила, забраняващи отглеждането – и следователно вноса – на всички пчели, различни от пчелите от вида Apis mellifera mellifera (кафява пчела от Лесо), по отношение на конкретен остров в съответната държава, например остров с площ 114 км2, половината от който се състои от селски селища и малки пристанища и се използва за туризъм или селско стопанство, а другата половина – от необработваеми земи, т.е. насаждения, пустоши, ливади, приливни ливади, плажове и дюни, който към 1 януари 1997 г. има население от 2 365 души и е остров, на който възможностите за доходоносна дейност са по принцип ограничени, но пчеларството представлява една от малкото форми на доходоносна дейност поради специалната флора на острова и високия дял на необработваеми и слабо използвани земи?
2. Ако държава-членка може да въведе такива правила, Съдът се моли да определи общите условия, уреждащи тези правила, и по-специално да отговори на следните въпроси:
а) Може ли държава-членка да въведе такива правила, както е описано в (1), на основание, че правилата се отнасят само до такъв остров, както е описано, и следователно ефектът на правилата е географски ограничен?
б) Може ли държава-членка да въведе такива правила, както е описано в (1), ако причината за тези правила се състои в желанието да се защити породата пчели Apis mellifera mellifera от изчезване, цел, която според мнението на държавата-членка може да бъде постигната чрез изключване на всички други породи пчели от съответния остров?
В наказателното производство, което е основание за настоящото преюдициално запитване, обвиняемият:
(i) оспорва, че изобщо съществува такава порода пчели като Apis mellifera mellifera и твърди, че пчелите, които понастоящем се намират на Лесо, са смес от различни породи пчели;
(ii) твърди, че кафявите пчели, които се намират на Лесо, не са уникални, а се срещат в много части на света; и
(iii) твърди, че тези пчели не са застрашени от изчезване.
В отговора си Съдът се моли да посочи дали е достатъчно държавата-членка да счита за подходящо или необходимо въвеждането на правилата като мярка за запазване на съответната популация пчели, или трябва да се приеме като допълнително условие, че породата пчели съществува и/или че е уникална и/или че е застрашена от изчезване, ако забраната за внос не е валидна или не може да бъде приложена.
в) Ако основанията, изложени в (а) или (б), не могат да направят въвеждането на такива правила законосъобразно, може ли комбинация от тези основания да го направи законосъобразно?
II. Относно Директива 91/174/ЕИО на Съвета от 25 март 1991 година относно зоотехническите и родословните изисквания за пускането на пазара на чистопородни животни и за изменение на директиви 77/504/ЕИО и 90/425/ЕИО:
1. При какви обстоятелства една пчела може да бъде чистопородно животно по смисъла на член 2 от Директива 91/174
Например, златната пчела чистопородно животно ли е?
2. Какво представлява зоотехническо основание (член 2)?
3. Какво представлява родословно основание (член 2)?
4. Следва ли Директива 91/174 да се тълкува в смисъл, че държава-членка може, независимо от Директивата, да забрани вноса на остров като описания в въпрос (1) от част I и съществуването там на всички пчели, различни от пчелите от породата Apis mellifera mellifera?
Ако държава-членка може да направи това при определени условия, Съдът се моли да посочи тези условия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.