Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-74/98: DAT-SCHAUB, Съдебно решение от 16 декември 1999 г.
Следва ли второто тире от втората алинея на член 17, параграф 2 от Регламент № 3665/87 да се тълкува в смисъл, че страните по Хартата на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива се считат, когато продуктите са преработени преди да бъдат освободени за потребление на територията на една от тези страни и след това са изнесени в други, за една единствена трета държава, в която всички продукти, получени от тази преработка, са били внесени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/98: Unitron Scandinavia и 3-S, Съдебно решение от 18 ноември 1999 г.
Член 2, параграф 2 от Директива 93/36/ЕИО на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки запазва ли самостоятелно значение след приемането на Директива 92/50/ЕИО на Съвета относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (и двете изменени с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли от тази разпоредба, че когато възлагащ орган възлага управлението на схема за ушни марки за прасета на частно предприятие, което не е възлагащ орган, възлагащият орган трябва да предвиди, от една страна, че предприятието трябва да спазва забраната за дискриминация на основание националност при възлагането на обществени поръчки за доставки на трети лица и, от друга страна, че доставките, свързани със схемата, трябва да бъдат възлагани чрез обществена поръчка, ако стойността на доставките надвишава прага, определен в Директива 93/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/98: Vestergaard, Съдебно решение от 28 октомври 1999 г.
Противоречи ли на членове 6 и 59 от Договора за ЕО датната съдебна практика (вж. решението на Højesteret от 19 октомври 1994 г., публикувано в Ugeskrift for Retsvæsen 1994, стр. 970), която прилага презумпция, че в случаите, когато курс се провежда в обикновен туристически курорт извън Дания и мястото на курса не може само по себе си да бъде оправдано по професионални съображения, курсът включва толкова значителен туристически елемент, че разходите, свързани с курса, не могат да се третират като присъщи разходи за дейността?
Ако отговорът е отрицателен, може ли положението в националното данъчно право, описано по-горе, да бъде оправдано с оглед на съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално по дела C-204/90 Bachmann срещу Белгия и C-250/95 Futura Participations и Singer срещу Administration des Contributions?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Заключение от 21 октомври 1999 г.
1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?
(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?
(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/97: Upjohn, Съдебно решение от 12 октомври 1999 г.
Необходимо ли е, за да се определи дали притежателят на търговска марка може съгласно националното право да възпрепятства паралелен вносител на фармацевтични продукти да замени търговската марка, използвана в държавата членка на износ, с тази, която притежателят използва в държавата членка на внос, да се прецени дали обстоятелствата към момента на пускане на пазара в държавата членка на внос обективно налагат замяната на оригиналната търговска марка с използваната в държавата членка на внос, за да може съответният продукт да бъде пуснат на пазара в тази държава от паралелния вносител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/98: Unitron Scandinavia и 3-S, Заключение от 8 юли 1999 г.
1. Запазва ли член 2, параграф 2 от Директива 93/36/ЕИО на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки самостоятелно значение след приемането на Директива 92/50/ЕИО на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (и двете изменени с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли тази разпоредба, че когато възлагащ орган възлага администрирането на схема за ушни марки на частно предприятие, което не е възлагащ орган, възлагащият орган следва, от една страна, да предвиди, че предприятието трябва да спазва забраната за дискриминация на основание националност при възлагането на обществени поръчки за доставки на трети лица и, от друга страна, че доставките, свързани със схемата, следва да бъдат възложени чрез обществена поръчка, ако стойността на доставките надвишава праговата стойност, определена в Директива 93/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/98: Vestergaard, Заключение от 10 юни 1999 г.
1) Съвместимо ли е с членове 6 и 59 от Договора за ЕО датската съдебна практика (вж. решението на Højesteret от 19 октомври 1994 г., публикувано в Ugeskrift for Retsvaesen 1994, стр. 970), която прилага презумпция, че в случаите, когато курс се провежда в обикновен туристически курорт извън Дания и местоположението на курса не може, само по себе си, да бъде оправдано с професионални основания, курсът включва толкова съществен туристически елемент, че разходите за курса не могат да се третират като присъщи разходи, подлежащи на приспадане от облагаемия доход?
2) Ако отговорът е отрицателен, може ли националната данъчна система, описана по-горе ... да бъде оправдана с оглед на съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално по дела C-204/90 Bachmann срещу Белгия и C-250/95 Futura Participations и Singer срещу Administration des Contributions?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/98: DAT-SCHAUB, Заключение от 3 юни 1999 г.
С оглед на Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и държавите, страни по Хартата на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, одобрено с Решение 89/147 на Съвета от 20 февруари 1989 г., трябва ли понятието „трети държави“ във втория параграф на член 17, параграф 2 от Регламент № 3665/87 относно подробните общи правила за прилагане на системата за износни възстановявания за селскостопански продукти да се тълкува в смисъл, че държавите, страни по Хартата, се третират като една единствена трета държава, така че продукт, който след преработка в свободната зона Джебел Али в Обединените арабски емирства, е внесен и пуснат за потребление в друга от държавите, страни по Хартата, да се счита за внесен в непроменено състояние по смисъла на член 17 от регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/97: Centros, Съдебно решение от 9 март 1999 г.
Допустимо ли е съгласно член 52, както и членове 56 и 58 от Договора за ЕО, отказът за регистрация на клон на дружество, учредено в друга държава членка, законно учредено с дружествен капитал от 100 UKL (приблизително 1 000 DKR) и съществуващо в съответствие със законодателството на тази държава членка, когато самото дружество не извършва търговска дейност, а възнамерява да учреди споменатия клон, за да извършва изцяло дейността си в държавата, където той ще бъде учреден, и когато има основание да се счита, че използваният метод е насочен към избягване на учредяването на дружеството в последната държава членка, за да не се внесе минималният капитал от 220 000 DKR (понастоящем 125 000 DKR)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.