всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1. Следва ли член 11, буква А, параграф 1, буква а) във връзка с член 11, буква А, параграф 3, буква в) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че регистрационната такса за моторни превозни средства (автомобили) трябва да бъде включена в данъчната основа за ДДС, когато е сключен договор за покупко-продажба за доставка на ново моторно превозно средство за използване за превоз на пътници, когато моторното превозно средство се доставя, съгласно договора за покупко-продажба и предвиденото от купувача използване, от дилъра на крайния потребител вече регистрирано и за обща цена, която включва както цената, платена на дилъра, така и таксата
2. Може ли държава-членка да организира своята данъчна система по такъв начин, че регистрационната такса да се счита за разход, който дилърът плаща от името на крайния купувач, така че крайният купувач да е пряко задължен да плати таксата
3. Има ли значение по отношение на въпроси 1 и 2, че автомобил може да бъде закупен и доставен без плащане на регистрационна такса, което ще е възможно, ако купувачът не възнамерява да използва автомобила за обикновен превоз на пътници или стоки в зоната, в която се прилага Законът за движението по пътищата
4. Има ли значение, че употребявани моторни превозни средства в немалка степен се внасят или пренасят, наред с други, като стоки във връзка с преместване на местоживеене от крайния потребител, който сам плаща регистрационната такса без намесата на дилър
5. Има ли значение, че задължението за регистрационна такса възниква или става изискуемо – евентуално като разход – преди да възникне или стане изискуемо задължението за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че одобреното предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране?
Позволяват ли член 7, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първо и второ тире от Регламент № 259/93 компетентните органи на държавата на изпращане да направят възражение срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако липсва информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде на същото равнище на опазване на околната среда, каквото се изисква по националните правила в държавата на изпращане?
Следва ли първото тире на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на отпадъците може да се счита за изпълнено, ако нотификаторът посочи, че съответните отпадъци са само от един конкретен вид, например „електронен скрап“?
Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкуват в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на държавата на местоназначение е изпратил потвърждението за получаване, независимо от това, че компетентният орган на държавата на изпращане счита, че не е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5?
Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа уведомлението, за да може да започне да тече 30-дневният срок по член 7, параграф 2?
Има ли изтичането на 30-дневния срок за отговор правно действие, което да води до невъзможност органът да прави допълнителни възражения или да изисква допълнителна информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Директива 85/374/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да уреди отговорността на доставчика, като предвиди, че той отговаря за отговорността на производителя, и по-специално:
Първо, допуска ли Директивата национална разпоредба, която прехвърля върху доставчика безвиновната отговорност, въведена с Директивата и наложена на производителя?
Второ, допуска ли Директивата национална разпоредба, която прехвърля върху доставчика отговорността на производителя, основана на вина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли член 13Б, буква в) във връзка с членове 2, параграф 1 и 11А, параграф 1, буква а) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен капиталови стоки в активите на предприятието си, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, дължи ДДС при продажбата на тези капиталови стоки, дори когато стоките са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили данък върху цената на стоките, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването?
Следва ли член 26аA, буква е) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато съответните употребявани стоки са придобити с единствената или основната цел да се реализира финансова печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно се разпореждат с тези стоки чрез продажба в края на лизингов период като второстепенна част от цялостната икономическа лизингова дейност при гореописаните обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли лице, което е получило вътрешна информация в качеството си на представител на служителите в управителния съвет на предприятието, до което се отнася тази вътрешна информация, да разкрие тази информация на генералния секретар на синдиката, който организира служителите, избрали съответното лице за член на управителния съвет?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли лице, което е получило вътрешна информация в качеството си на член на комитет по връзките на предприятието, да разкрие тази информация на генералния секретар на синдиката, който е назначил съответното лице за член на комитета по връзките?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли генералният секретар на синдикат да разкрие вътрешна информация, получена при обстоятелствата, посочени в първия и втория въпрос, на своите колеги, като например заместник-генералните секретари и старшия административен ръководител на секретариата на синдиката?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли генералният секретар на синдикат да разкрие вътрешна информация, получена при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, на своите колеги, като например заместник-генералните секретари и старшия административен ръководител на секретариата на синдиката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1) Следва ли член 13.Б, буква в), във връзка с членове 2 и 11.А, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху добавената стойност, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен дълготрайни активи в своите стопански активи, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, е длъжно да начисли ДДС при продажбата на тези дълготрайни активи, дори когато те са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили ДДС върху цената на тези активи, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването им?
2) Следва ли член 26а, параграф А, буква е) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато тези употребявани стоки са придобити с единствената или основна цел да се реализира печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно разполагат с тези стоки чрез продажба след изтичане на лизингов период като второстепенна връзка в цялостната икономическа лизингова дейност при обстоятелствата, изложени по-горе [в акта за преюдициално запитване]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Съвместими ли са датските законодателни и административни разпоредби, които не позволяват на работници, пребиваващи в Дания и работещи в друга държава членка, когато тази работа не е тяхна основна заетост, да използват за служебни или лични цели служебен автомобил, регистриран в тази друга държава членка, с член 39 ЕО?
Съвместимо ли е изискването служебен автомобил, регистриран в друга държава членка и предоставен на работник, пребиваващ в Дания и работещ в друга държава членка, да може да се използва за служебни или лични цели само при условие, че тази работа е основна заетост на работника и че се заплаща данък, с член 39 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1) a) Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в, към и от Европейската общност да се тълкува в смисъл, че одобрено предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране
б) Ако отговорът е положителен: кои критерии определят дали одобрено предприятие за събиране може да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране
в) Може ли критерият да бъде, че производителят на отпадъците е неизвестен или че има толкова много производители на отпадъци, индивидуалният принос на всеки от които е толкова незначителен, че би било неразумно всеки от тях поотделно да бъде задължен да нотифицира износа на отпадъците
2) Предвижда ли член 7, параграф 2 от Регламент № 259/93, във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първа и втора алинея по-специално, възможност компетентните органи на държавата на изпращане да възразят срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако няма информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде, от гледна точка на опазването на околната среда, на същото равнище, каквото се изисква съгласно националните правила в държавата на изпращане
3) Следва ли първата алинея на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на съответните отпадъци се отнася само до един конкретен вид, например „електронен скрап“
4) а) Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на местоназначението е изпратил потвърждение, независимо от факта, че компетентният орган на изпращане не счита, че е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5
б) Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа нотификацията, преди да започне да тече 30-дневният срок, посочен в член 7, параграф 2
в) Има ли фактът, че е изтекъл 30-дневният срок за отговор, правно действие, което да възпрепятства органа да повдига допълнителни възражения или да иска допълнителна информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Следва ли член 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че лице, което е прекратило своята стопанска дейност, но поради наличие на клауза за неразваляемост в договора за наем продължава да плаща наема и разходите за помещенията, използвани за тази дейност, следва да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на този член и има право да приспадне ДДС върху направените по този начин плащания?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали съответното лице активно се стреми, през оставащата част от периода на неразваляемост, да използва търговския наем за извършване на облагаеми сделки с цел получаване на доход от него на постоянна основа или да се разпореди с него, както и дали продължителността на периода на неразваляемост или оставащата му част има значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Съвместимо ли е с член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65 даден продукт да бъде разрешен по съкратената процедура за подаване на заявление, когато солта на активното вещество в продукта е различна от използваната в референтния продукт?
Може ли да се използва съкратената процедура за подаване на заявление, когато заявителят, по собствена инициатива или по искане на националните здравни органи, представя допълнителна документация под формата на определени фармакологични или токсикологични изпитвания или клинични изпитвания с цел да докаже, че продуктът е „по същество подобен на“ референтния продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1242526272846 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form