Дело C-32/03: Fini H, Съдебно решение от 3 март 2005 г.

Следва ли член 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че лице, което е прекратило своята стопанска дейност, но поради наличие на клауза за неразваляемост в договора за наем продължава да плаща наема и разходите за помещенията, използвани за тази дейност, следва да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на този член и има право да приспадне ДДС върху направените по този начин плащания?

Има ли значение за отговора на първия въпрос дали съответното лице активно се стреми, през оставащата част от периода на неразваляемост, да използва търговския наем за извършване на облагаеми сделки с цел получаване на доход от него на постоянна основа или да се разпореди с него, както и дали продължителността на периода на неразваляемост или оставащата му част има значение?