Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-132/95: Jensen и Korn- og Foderstofkompagniet/Landbrugsministeriet, Съдебно решение от 19 май 1998 г.
Пречи ли правото на Общността по принцип на държава-членка да извърши прихващане между сума, дължима на бенефициер на помощ по мярка на Общността, и неизплатени задължения към държава-членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали сумата на помощта по правото на Общността се изплаща авансово от държавата-членка, която има вземане за възстановяване на изплатената помощ само ако са изпълнени правилата на правото на Общността относно плащането и която трябва сама да поеме разходите, свързани с администрирането на системата за подпомагане?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, че според правилата на държавата-членка относно прихващането условие за извършване на прихващане е да има реципрочност между длъжника по главното вземане и кредитора по насрещното вземане?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, че практиката на държавата-членка по отношение на определени търговски и екологични субсидии е установена по такъв начин, че позволява прихващане до максимум 20% от съответните държавни субсидии?
Има ли значение за отговора на първия въпрос какво е правното основание на неизплатеното задължение към държавата, срещу което се извършва прихващането?
По-специално се иска отговор на въпроса дали държавите-членки имат по-голяма свобода да извършват прихващане, ако цялата или част от сумата, която трябва да бъде прихваната, представлява част от собствените приходи на Общността.
Ако на въпроси 1 и 2 (a) до 2 (d) се отговори, че прихващането по принцип е възможно или възможно при определени условия, трябва ли член 15, параграф 3 от Регламент № 1765/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че държава-членка не може да изисква от национална интервенционна агенция да извърши прихващане в случай на бенефициер на компенсаторни плащания с неизплатени задължения към държавата, които иначе биха могли да бъдат предмет на прихващане?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 1765/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че компенсаторните плащания, за които се отнася, трябва да бъдат изплатени веднага след като интервенционната агенция е приключила процедурата по заявлението на бенефициера, или е допустимо плащането да бъде отложено за проверка дали държавата има неизплатени вземания към бенефициера, по отношение на които желае да извърши прихващане, при условие че плащането се извърши най-късно до 31 декември на съответната година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/95: Landbrugsministeriet/Steff-Houlberg Export и др., Съдебно решение от 12 май 1998 г.
1. Принципите на правото на Общността, произтичащи от съдебната практика на Съда на Европейските общности относно исканията за възстановяване на неправомерно изплатени суми като помощи, според които интересите на Общността трябва да бъдат напълно взети предвид, изключват ли националното право да взема предвид като критерии за изключване на исканията за възстановяване на неправомерно изплатени помощи: добросъвестността на получателите на помощта и по този начин защитата на оправданите им правни очаквания; факта, че са изминали 5 до 10 години от изплащането на помощта и следователно възстановяването ѝ би било особено обременително за получателите; причината за неправомерното изплащане на помощта да са изключителни обстоятелства под формата на сериозна измама и наказуеми деяния от страна на трето лице; факта, че — както износителите са знаели — контролният орган е упражнявал ежедневен надзор на мястото на производство, без да открие измамата и/или да предприеме действия; факта, че през целия период на изплащане на помощта органът, който я е изплащал, е знаел, че стойността на контролната система зависи от точността на информацията, предоставяна от контролираното предприятие, но въпреки това не е поискал да види рецепти или счетоводни документи на производителя, свързани с покупката на суровини; при положение че основният принцип е, че същите критерии се прилагат и при искания за възстановяване на изцяло национални помощи?
Би ли бил същият отговорът, ако националното право взема предвид и факта, че не са налице други обстоятелства, които да дават основание на износителите да се съмняват, че продуктът отговаря на условията за възстановяване?
2. Принципите на правото на Общността, произтичащи от съдебната практика на Съда на Европейските общности относно възстановяването на неправомерно изплатени помощи, според които интересите на Общността трябва да бъдат напълно взети предвид, изключват ли възможността износител да бъде считан за добросъвестен и по този начин да не е длъжен да възстанови неправомерно изплатена помощ, ако се вземе предвид, че износителите не са си запазили по договор с производителя правото да извършват собствени проверки на мястото на производство, за да се уверят, че продуктите са произведени в съответствие с декларацията, подписана от износителя, като се има предвид, че: производителят е имал разрешение за износ от органа, който е изплащал помощите; износителите са търговски дружества и стоките не са преминавали през тях; износителите са знаели, че контролният орган е упражнявал ежедневен надзор на мястото на производство; и цената на готовите продукти от същия вид и описание е била еднаква при производителите в Дания и в чужбина?
3. Може ли трето лице, включително получател на помощ, да се позове на евентуална небрежност от страна на контролния орган, с което да се изключи искането за възстановяване на вече изплатени възстановявания въз основа на цялостна преценка на случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/96: Дания/Комисия, Заключение от 24 март 1998 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на последното изречение на член 9, параграф 2 от Регламент № 859/89
Липса на доказателства за нарушение на правото на Общността и за причинени финансови загуби на ЕФГЗ
Неправомерност на прилагането на фиксирана корекция (процентна ставка) при определяне на финансовата корекция
Нарушение на член 190 от Договора за ЕИО (сега член 253 ЕО) поради недостатъчна мотивировка на решението на Комисията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/96: Brinkmann Tabakfabriken/Skatteministeriet, Заключение от 22 януари 1998 г.
1. Следва ли определенията в Втората директива на Съвета (79/32/ЕИО) от 18 декември 1978 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които засягат потреблението на произведен тютюн, в редакцията, действаща на 14 май 1990 г., да се тълкуват в смисъл, че продукт със следните характеристики трябва да се класифицира като цигари или като тютюн за пушене:
- има пакет, съдържащ 25 г финорязан тютюн за пушене, разделен на 30 индустриално произведени тютюневи ролки, всяка от които е с еднакъв размер, консистенция и еднородност;
- всяка тютюнева ролка е дълга 68,6 мм и съдържа приблизително 833 мг финорязан тютюн за пушене, обвит в целулоза и пресован в тънък блок;
- обвивката е пореста и тютюневата ролка не може да се пуши такава, каквато е, а трябва да бъде поставена в туба от цигарена хартия или обвита в обикновена цигарена хартия, което и в двата случая може да се направи без използване на инструменти?
Ако отговорът на въпрос 1 е, че продуктът трябва да се класифицира като тютюн за пушене, Съдът се моли да отговори на следните въпроси:
2. Съгласно правото на Общността има ли предприятие право на обезщетение за всяка вреда, която е претърпяло в резултат на нарушение на правото на Общността от страна на държава членка, състоящо се в това, че орган, отговорен за окончателното административно решение относно данъчната група, към която трябва да се отнесе даден тютюнев продукт, е взел решение, което противоречи на член 3, параграф 1 от Директива 79/32/ЕИО и, ако да, какви са условията за такава отговорност?
3(а) Счита ли се, че определенията на произведените тютюневи изделия в Директива 79/32/ЕИО са правилно транспонирани в държава членка, ако министърът на финансите по закон е оправомощен да приеме разпоредби относно определенията на тютюневите изделия в съответствие с разпоредбите, приети от Европейските общности, но не са приети правни разпоредби въз основа на закона?
Ако отговорът на въпрос 3(а) е отрицателен, Съдът се моли да отговори на следния въпрос:
3(б) Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че определенията в Директивата за тютюна не са транспонирани в държавата членка, ако националният орган в своето решение се е позовал на определенията и страните по делото пред националния съд са съгласни, че определенията в Директивата са пряко приложими?
4. Има ли значение, по отношение на отговора на въпрос 2, че органите са отказали да спрат действието на решението на органа, както е поискано от ищеца с цел ограничаване на неговите загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/96: Skatteministeriet/Sportgoods, Заключение от 16 декември 1997 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита (ОВ 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че последващо събиране може да се извърши само в случаи, когато има разлика в размера на дължимото мито, но не и в случаи на неправилно деклариране на тарифни позиции, които не са оказали влияние върху размера на дължимото мито?
2) Следва ли изразът „... законно дължими ...“ в член 2, параграф 1 от Регламент № 1697/79 да се тълкува при положение, че:
- определящи за това дали дадена сума е дължима са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи получават декларация с неправилна тарифна позиция?
или че:
- определящи са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи установят, че декларацията съдържа неправилна тарифна позиция?
3) а) Какво е правното действие на решение на Европейската комисия, прието след консултация с Комитета по митническия кодекс, адресирано до държава членка след искане от държавата членка към Комитета да вземе решение относно това дали при определени обстоятелства е оправдано опрощаване на вносни мита, и с което Комисията и Комитетът решават, че няма основание за опрощаване на вносните мита, посочени в искането на държавата членка до Комитета?
б) Съвместимо ли е с правните последици, описани в отговора на въпрос 3(а), национален съд на съответната държава членка да постанови с решение, че липсва необходимото правно основание за последващо събиране на вносни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-188/95: Fantask и др./Industriministeriet, Съдебно решение от 2 декември 1997 г.
1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решават какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган съгласно дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводството на дружествата и надзор върху счетоводството на дружествата;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които се считат от регистрационния орган за свързани с областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от регистрационния орган, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. (а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
(б) Ако това не е възможно, изисква ли се държавата членка да актуализира скалата на таксите си всяка година или на други фиксирани интервали?
(в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който трябва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга — като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност — трябва да се изчислява въз основа на действителните разходи за конкретната услуга — регистрация — или може таксата за отделната регистрация да се определя например като основна такса заедно с 4 DKR на 1000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето и другите разходи, необходими за извършване на регистрацията от регистрационния орган?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на евентуална сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява разходите за конкретната услуга към момента на извършването ѝ, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който по националното право може да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е събрана въз основа на правила, които са били в сила за дълъг период, без нито органите, нито другите страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърлянето на такъв иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността по националното право възможността органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и докажат, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното прилагане на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкуван в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/95: Jensen и Korn- og Foderstofkompagniet/Landbrugsministeriet, Заключение от 27 ноември 1997 г.
1. Does Community law in general preclude a Member State from setting off an amount due to the beneficiary of aid under a Community measure against outstanding debts to a Member State?
2.(a) Is it of any significance for the answer to Question 1 whether the amount of aid under Community law is paid in advance by the Member State which has a claim to be reimbursed for the aid paid out only if the rules of Community law on payment are satisfied, and which must itself defray the expenditure involved in the administration of the support system?
(b) Is it of any significance for the answer to Question 1 that under the Member State's rules on set-off it is a condition for effecting set-off that there be reciprocity between the debtor under the principal claim and the creditor under the counterclaim?
(c) Is it of any significance for the answer to Question 1 that the Member State's practice with regard to certain trade and environmental subsidies is established in such a way as to permit set-off in an amount not exceeding 20% of the said State subsidies?
(d) Is it of any significance for the answer to Question 1 what legal basis exists for the outstanding debt to the State against which set-off is to be effected?
An answer is desired in particular to the question whether the Member States have greater scope to effect set-off if all or part of the sum to be set off constitutes part of the Community's own income.
3. If Questions 1 and 2(a) to 2(d) are answered to the effect that set-off is in general possible, or possible subject to certain conditions, is Article 15(3) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that a Member State is precluded from requiring a national intervention agency to effect set-off in the case of a beneficiary of compensatory payments with outstanding debts to the State which could otherwise be involved in set-off?
4. Is Article 10(1) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that the compensatory amounts in question are to be paid over immediately the intervention agency has concluded the procedure with regard to the beneficiary's application, or is it permissible to delay the payment for an investigation as to whether the State has outstanding claims against the beneficiary in respect of which it wishes to effect a set-off, provided always that the payment is effected at the latest by 31 December of the relevant support year?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/95: Texaco/Middelfart Havn и др. et Olieselskabet Danmark / Trafikministeriet и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
Противоречи ли на член 95 от Договора за ЕИО налагането от държава членка на 40% вносна надбавка върху обща такса, събирана за стоки, които се товарят, разтоварват или по друг начин се качват на борда или се разтоварват в нейните пристанища или в дълбоководните подходи към тези пристанища, когато стоките се внасят по море от друга държава членка?
Явява ли се такава вносна надбавка също така противоречаща на правото на Общността, когато се прилага за стоки, внесени от държава, която не е членка, с която Общността е сключила споразумение, съдържащо разпоредби, подобни на член 18 от споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Швеция, подписано в Брюксел на 22 юли 1972 г., сключено и одобрено от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2838/72 на Съвета от 19 декември 1972 г.?
Противоречи ли правото на Общността на налагането от държава членка на такава вносна надбавка върху стоки, внесени директно от държава, която не е членка и с която Общността не е сключила споразумение?
Когато държава членка е наложила или одобрила такса, противоречаща на правото на Общността, длъжна ли е по принцип да възстанови събраната в нарушение на правото на Общността такса
Ако приходите от таксата са били предоставени на независими оператори, подчинени на местни органи, противоречи ли на правото на Общността искът за възстановяване на тези такси да бъде насочен срещу такива оператори, при условие че правилата, уреждащи такива искове, не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни искове, и не са формулирани така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно възстановяването на неправомерно платената такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/95: GT-Link/De Danske Statsbaner, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Следва ли специална надбавка от 40% върху такса за стоки, която, както е описано в акта за преюдициално запитване, обичайно се събира за използването на пристанища, разрешени от датския министър на транспорта да функционират като търговски пристанища, да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална надбавка от 40% върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: при какви условия такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортната политика съгласно дяла от Договора за ЕИО, посветен на транспорта?
4. Ако специалната надбавка се окаже несъвместима с Договора за ЕИО, отнася ли се това заключение за цялата надбавка, събирана от датата на присъединяване на държавата членка към Договора за ЕИО, или само за увеличението на надбавката, което е влязло в сила след тази дата?
5. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила за разпределението на тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
6. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли събирането от търговското пристанище на описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища, да представлява злоупотреба с това положение, противно на член 86 от Договора?
7. Ако на шести въпрос се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, върху които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
8. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, представлява ли фактът, че търговското пристанище не налага описаните в акта за преюдициално запитване такси за пристанище върху собствената си фериботна линия или върху тази на своя кооперационен партньор, злоупотреба с това положение?
9. Ако на въпроси 1, 2, 4, 6 и/или 8 се отговори утвърдително: могат ли специалните задължения и задачи, възложени на ответника, да оправдаят неговото поведение съгласно член 90, параграф 2 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се прилага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортна политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако специалната надбавка върху вноса се счита за несъвместима с Договора за ЕИО, това заключение отнася ли се до цялата надбавка, събирана след присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или само до увеличението на надбавката, което е влязло в сила след това?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да бъде погасено по давност съгласно националните правила за давностни срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.