Дело C-18/02: DFDS Torline, Съдебно решение от 5 февруари 2004 г.

Следва ли член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че обхваща случаи, отнасящи се до законосъобразността на стачни действия с цел сключване на споразумение в случай, когато всяка вреда, която може да произтече от незаконността на такива стачни действия, поражда отговорност за обезщетение съгласно правилата за непозволено увреждане, така че дело относно законосъобразността на обявени стачни действия може да бъде заведено пред съдилищата на мястото, където може да бъде предявен иск за обезщетение за вредите, произтичащи от тези стачни действия?

Необходимо ли е, ако е приложимо, вредата да бъде сигурна или вероятна последица от самите стачни действия, или е достатъчно тези стачни действия да са необходимо условие, определящо и евентуално основание за солидарни действия, които ще доведат до вреда?

Има ли значение обстоятелството, че изпълнението на обявените стачни действия е било, след като делото е било заведено, спряно от обявяващата страна до решението на съда относно тяхната законосъобразност?

Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че вредата, произтичаща от стачни действия, предприети от синдикат в държава, в която плава кораб, регистриран в друга държава (държавата на знамето), с цел сключване на споразумение, обхващащо работата на моряците на борда на този кораб, може да се счита от собствениците на кораба за настъпила в държавата на знамето, така че собствениците на кораба могат, съгласно член 5, точка 3, да предявят иск за обезщетение срещу синдиката в държавата на знамето?