Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-46/10: Viking Gas, Съдебно решение от 14 юли 2011 г.
Могат ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директива 89/104 да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителна лицензия за използването на композитни газови бутилки, предназначени за повторно използване, чиято форма е защитена като триизмерна марка и върху които притежателят е поставил своите наименование и лого, регистрирани като словна и фигуративна марка, може да се противопостави съгласно тези разпоредби, след като бутилките са закупени от потребители, които впоследствие са използвали първоначално съдържащия се в тях газ, на това тези бутилки да бъдат заменяни от трети лица срещу заплащане за пълни с газ композитни бутилки, които не са с произход от същия притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/10: Unomedical, Съдебно решение от 16 юни 2011 г.
Произведена от пластмасови материали торба за диализа, която е специално проектирана за диализната апаратура и може да се използва само с тази апаратура, трябва ли да се класира в
– глава 90 [от КН], в подпозиция [9018 90 30], като „част“ и/или „принадлежност“ на диализна апаратура по смисъла на глава 90, забележка 2, буква б) от Общата митническа тарифа,
или в
– глава 39 [от КН], в подпозиция 3926 90 99 като „пластмаси“ или „пластмасови изделия“?
Произведена от пластмасови материали дренажна уринаторна торба, която е специално проектирана и следователно може да се използва — и действително се използва — само с катетър, трябва ли да се класира в
– глава 90 [от КН], в подпозиция [9018 39 00] като „част“ от и/или „принадлежност“ към катетър по смисъла на глава 90, забележка 2, буква б) от Общата митническа тарифа,
или в
– глава 39 [от КН], в подпозиция 3926 90 99 като „пластмаси“ или „пластмасови изделия“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/10: Post Danmark, Заключение от 24 май 2011 г.
1) Трябва ли член 82 ЕО да се тълкува в смисъл, че избирателното намаляване на цените от страна на пощенско дружество с господстващо положение, което има задължение за разпространяване, до размер под общите средни разходи, но над средните пределни разходи на това дружество, представлява злоупотреба с цел да бъде отстранен конкурент, ако е установено, че цените не са определени на това равнище, за да бъде отстранен конкурентът?
2) Ако на първия въпрос трябва да се отговори, че при тези условия избирателното намаляване на цените евентуално може да представлява злоупотреба с цел отстраняване, кои са обстоятелствата, които трябва да вземе предвид националният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/10: Viking Gas, Заключение от 7 април 2011 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 5 във връзка с член 7 от Директивата относно марките да се тълкуват в смисъл, че предприятието Б носи отговорност за нарушаване на право върху търговска марка, ако пълни с газ и след това продава бутилки, които произхождат от предприятието А, когато са налице следните фактически обстоятелства: а) A продава газ в т.нар. композитни бутилки със специфична форма, която е регистрирана като такава, т.е. като търговска марка, обозначаваща опаковката, в Дания и в Общността. A не е притежател на тези марки, обозначаващи опаковката, но притежава изключителна лицензия да ги използва в Дания и правото на иск за нарушение върху търговската марка в Дания. б) При първата покупка на пълна с газ композитна бутилка от дистрибутор на А потребителят плаща и за бутилката, която по този начин става негова собственост. в) A пълни отново композитни бутилки по такъв начин, че потребителите могат при дистрибутор на A и срещу заплащане за газа да заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от A. г) Б осъществява дейност по пълнене на газ в бутилки, и по-специално в композитни бутилки, обхванати от посочената в [буква а)] марка, обозначаваща опаковката, като потребителите отиват при дистрибутор на Б и срещу заплащане за газа заменят празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б. д) Когато въпросните композитни бутилки са напълнени с газ от Б, последният им залепва надписи, посочващи, че пълненето е било извършено от него?
2. Ако може да се предположи, че по принцип потребителите ще придобият впечатлението, че съществува връзка между Б и A, има ли това значение за отговора на първия въпрос?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, поради факта че композитните бутилки — освен че са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката — носят словни и/или фигуративни марки, регистрирани от A (отпечатани върху бутилката), които си остават видими независимо от надписите на Б?
4. При утвърдителен отговор на първия и на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, като се има предвид, че по отношение на други видове бутилки, които не са обхванати от горепосочената марка, обозначаваща опаковката, но носят словната и/или фигуративната марка на A, последното в продължение на много години е приемало и продължава да приема други предприятия да пълнят тези бутилки?
5. При утвърдителен отговор на първия или на третия въпрос би ли могъл резултатът да бъде различен, ако самият потребител се обръща пряко към Б, за да: а) замени срещу заплащане за газа празна композитна бутилка за подобна бутилка, която е напълнена от Б, или б) напълни с газ срещу заплащане композитната бутилка, която е донесъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/10: Danfoss и Sauer-Danfoss, Заключение от 24 март 2011 г.
1. Допуска ли общностното право държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
2. Допуска ли общностното право държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/09: Lady & Kid и др., Заключение от 7 декември 2010 г.
1) Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
2) Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
3) Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
4) В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията вносители на стоките в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
i) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
ii) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
iii) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
iv) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/09: Lego Juris/СХВП, Съдебно решение от 14 септември 2010 г.
Тълкуван ли е неправилно предметът и обхватът на основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, като се приеме, че регистрацията на форма, необходима за постигането на технически резултат, може да бъде отказана дори когато съществуват алтернативни форми, позволяващи същия резултат?
Прилагани ли са неправилни критерии при определянето на съществените характеристики на формата на стоката, като не е отчетено възприемането от страна на средния потребител?
Прилагани ли са неправилни критерии при преценката на функционалността на съществените характеристики, като не е отчетено съществуването на алтернативни форми и експертизи, представени от жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.