всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Дания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Следва ли изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е изяснен в съображение 41 от тази директива, да се тълкува съгласно националното право или съгласно правото на Съюза?
Следва ли член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“, или че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
Кои са приложимите критерии за определяне дали конкретен запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на изключението относно временните записи, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/10: Post Danmark, Съдебно решение от 27 март 2012 г.

При какви обстоятелства политика на ниски цени, прилагани от предприятие с господстващо положение спрямо някои бивши клиенти на конкурент, трябва да се счита за злоупотреба, свързана с практика за отстраняване, противоречаща на член 82 ЕО, и по-специално дали наличието на такава практика може да бъде установено въз основа единствено на обстоятелството, че прилаганата от предприятието с господстващо положение цена към един-единствен клиент е в размер под общите средни разходи, свързани със съответната дейност, но над средните пределни разходи, свързани със същата дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Заключение от 17 януари 2012 г.

1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/10: Infopaq International, Определение от 17 януари 2012 г.

Обхващат ли временните действия на възпроизвеждане, извършвани в рамките на процес на снемане на данни, условията за освобождаване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, включително дали представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, имат ли единствена цел да позволят законно използване на произведение и притежават ли самостоятелно стопанско значение?
Приложим ли е член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 по отношение на тези действия, когато са спазени всички условия на член 5, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/10: Danske Svineproducenter, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Трябва ли член 288, втора алинея ДФЕС и член 37 от Регламент (ЕО) № 1/2005, както и член 3, втора алинея, букви е) и ж) от Регламента във връзка с точка 1.1, буква е) и точка 1.2 от глава II от приложение I към този регламент и член 3, втора алинея, буква ж) от същия регламент във връзка с глава VII, раздел Г от това приложение да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат да приемат национални правила, които въвеждат подробни изисквания при автомобилния транспорт на свине за вътрешна височина при транспорт, за височина за извършване на проверка и за гъстота на натоварване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/10: Møller, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Трябва ли разпоредбите на точка 6.6, буква в) от приложение І към Директива 96/61 да се тълкуват в смисъл, че местата за млади свине попадат в приложното поле на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-505/10: Sea Fighter, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Трябва ли член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело е освободена доставката на минералните масла, използвани от екскаватор, който е трайно прикрепен към кораб, но поради това че има свой отделен двигател и резервоар за гориво, работи независимо от двигателя, задвижващ кораба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/10: Danfoss и Sauer-Danfoss, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.

Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/09: Lady & Kid и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95, [Recueil, стр. I‑165]) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията — вносители на стоките, в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
а) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие — вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
б) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
в) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
г) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/09: Orifarm и др., Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че позволява на притежател на марка, свързана с фармацевтичен продукт — предмет на паралелен внос, да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на този преопакован продукт, поради факта че върху новата опаковка е посочено като преопаковащо лице не предприятието, което действително е извършило преопаковането на посочения продукт и което разполага с разрешение за това, а предприятието, което притежава разрешението за пускане на пазара на посочения продукт, по чиито указания е извършено преопаковането и което носи отговорност за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161740 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form