Дело C-222/13: TDC, Заключение от 12 юни 2014 г.

Текст

... Понятие за „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — Независимост на запитващия орган — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22/ЕО — Предоставяне от доставчика на универсалната услуга на допълнителни задължителни услуги по смисъла на член 32 от Директивата — Финансиране на допълнителните задължителни услуги — Изчисляване на нетните разходи — Определяне на неоправданата тежест“

1. С настоящото преюдициално запитване Teleklagenævnet (Дания) иска от Съда да уточни условията и реда за финансиране на допълнителна задължителна услуга, предоставяна съгласно член 32 от Директива 2002/22/ЕО ( 2 ) от страна на предприятието — доставчик на универсалната услуга.

2. Целта на Директивата за универсалната услуга е да създаде хармонизирана регулаторна рамка, която в целия Европейски съюз трябва да гарантира достъп до качествени основни съобщителни услуги на приемливи цени ( 3 ). Тези услуги са изрично посочени от законодателя на Съюза в глава II от Директивата. Доколкото се предоставят на цена, която се отклонява от определената при обичайни търговски условия, предприятието — доставчик на универсалната услуга, се компенсира от държавата членка чрез публично финансиране или от предприятията от отрасъла посредством отраслов фонд.

3. В съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки могат да превишат ограничения обхват на универсалната услуга и на допълнителните услуги ( 4 ), като осигурят на територията си достъп до „допълнителни задължителни услуги“ на приемлива цена, ако пазарът не отговаря на изискванията на крайните потребители.

4. Член 32 от Директивата за универсалната услуга, обхватът на която следва да се тълкува в случая, гласи ...