Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация, само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсии за осигурителен стаж и възраст или обезщетения за инвалидност?

2) Трябва ли член 6, параграф 2 от посочената директива да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници, се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения, се отнася и за правото на пенсия или обезщетение по такива схеми?

3) При отрицателен отговор на първия въпрос:

Може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона […] за държавните служители, в съответствие с който като специална закрила при освобождаване от длъжност поради съкращаване на същата държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент служебно възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?

4) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, [параграф 4, точка 2] от […] Закон[а] за държавните служители, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата национална пенсия за старост, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?