4.14.01 - Равенство и недопускане на дискриминация
Равенство и недопускане на дискриминация
Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/24: Pauni, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/23: Jobcenter Arbeitplus Bielefeld, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 18 ДФЕС и/или Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка да изключва предоставяне на разрешение за пребиваване, предвидено от националното право за целите на упражняване на родителски права, на лице, което е гражданин на Съюза и е носител на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете, само защото това дете — макар и гражданин на Съюза и пребиваващо, на основание на посочената директива, на територията на тази държава членка — не е гражданин на последната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/23: Melbán, Съдебно решение от 15 май 2025 г.
Трябва ли Директива 79/7/ЕИО, и по-специално член 4 и член 7, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която с цел да се намали дължащото се на отглеждането на деца неравенство между половете по отношение на социалноосигурителните обезщетения, се предвижда отпускането на пенсионна добавка на жени, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст и са имали едно или повече деца, докато отпускането на тази добавка на намиращите се в същото положение мъже е обвързано с допълнителни условия, свързани с това професионалната им кариера да е била прекъсната или засегната поради това, че са им се родили или са осиновили деца?
Трябва ли Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска, в случай че е отхвърлено заявление за пенсионна добавка, подадено от баща по силата на национална правна уредба, за която е прието, че представлява основана на пола пряка дискриминация по смисъла на тази директива, и на бащата съответно тази добавка се отпуска при условията, приложими за майките, това да води до прекратяване на вече отпуснатата на майката пенсионна добавка, доколкото съгласно тази правна уредба въпросната добавка може да се отпусне само на този от родителите, който получава по-ниската пенсия за осигурителен стаж и възраст, и този родител е бащата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/23: Alcampo и др., Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че пенсията за трайна неработоспособност вследствие на трудова злополука се изчислява въз основа на действително получаваното от работника възнаграждение към датата на злополуката, включително що се отнася до работник, който към тази дата се ползва от схема за намаляване на работното време за отглеждане на дете, в положение, при което групата на работниците, които се ползват от такава схема, се състои предимно от жени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/23: Loredas, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли членове 3, 5, 6, 16, […], член 17, параграф 4, буква б) [и членове] 19 и 22 от Директива [2003/88, както и] член 31, параграф 2 от [Хартата], с оглед на общностната съдебна практика (решение от 14 май 2019 г., CCOO, C‑55/18[, EU:C:2019:402]), членове 20 и 21 от [Хартата], член 3, параграф 2 ДЕО, членове 1 и 4 от Директива [2010/41], членове 1, 4 и 5 от Директива [2006/54], както и членове 2 и 3 от Директива [2000/78], също с оглед на общностната съдебна практика (решение на Съда от 24 февруари 2022 г.[, TGSS (Безработица на домашните помощници) (C‑389/20, EU:C:2022:120]), да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 9, параграф 3 от [Кралски декрет 1620/2011], която освобождава работодателя от задължението да отчита работното време на работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/23: Omnitel Comunicaciones и др., Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
1) Прилага ли се Директива 2008/104/ЕО за предприятие, което предоставя на друго предприятие работничка, въпреки че първото предприятие не е признато от вътрешното законодателство като агенция за временна заетост, тъй като не разполага със съответното административно разрешение?
2) Ако Директива 2008/104/ЕО се прилага за предприятия, които осигуряват работна ръка, без да са признати от вътрешното право като агенции за временна заетост, трябва ли в случай като описания по-горе работничката да се счита за наета чрез агенция за временна заетост работничка по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/104/ЕО, [Leadmarket] да се счита за агенция за временна заетост по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от същата директива, а [Microsoft] да се счита за предприятие ползвател по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от тази директива
По-конкретно може ли да се счита, че работата продължава да е под надзора и ръководството на [Leadmarket] (като по този начин се изключва наличието на осигуряване на работна ръка), поради обстоятелството че неговият управител получава от работничката месечен отчет за работата и освен това организира годишните и други отпуски и работното време на работничката, макар нейната ежедневна работа да се състои в обслужването на клиенти на Microsoft, при което тя решава проблеми чрез често контактуване с отговорните лица от Microsoft и работи от дома си с предоставен ѝ от Microsoft компютър, а веднъж седмично — в помещенията на Microsoft?
3) В случай че се прилага Директива 2008/104/ЕО и е налице осигуряване на работна ръка, трябва ли в резултат на прилагането на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104/ЕО заплатата на работничката да е поне такава, каквато би била, ако беше наета на работа пряко от [Microsoft]?
4) Може ли при обстоятелствата в случая работничката да се ползва от правото да се завърне на работното си място или на друга равностойна позиция след отпуск по майчинство съгласно член 15 от Директива 2006/54
Трябва ли завръщането да се осъществи в [Microsoft], въпреки че договорът между [Microsoft] и [Leadmarket] е прекратен и при положение че няма равностойна позиция в [Leadmarket]?
5) В случай че Директива 2008/104 се прилага, тъй като е налице осигуряване на работна ръка, трябва ли в резултат на прилагането на член 5, параграф 1 от Директивата испанските законови разпоредби, съгласно които уволнението на бременни и кърмещи работнички е недействително, да водят до солидарна отговорност на агенцията за временна заетост и на предприятието ползвател за законоустановените последици от недействителното уволнение, и по-конкретно за: възстановяването на работничката на работното ѝ място, плащането на дължимите възнаграждения от уволнението до възстановяването ѝ на работа и задължението за плащане на обезщетение за незаконосъобразно уволнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/23: Zetschek, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
1) Представлява ли пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива [2000/78], когато съгласно член 48, параграф 2 от [DRiG] федерален съдия не може да отложи пенсионирането си, въпреки че това е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?
2) Обхващат ли за целите на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] обстоятелствата, изведени от общия контекст на съответната мярка, също такива аспекти, които не се споменават изобщо в подготвителните материали и в целия законодателен процес, а са представени само в съдебното производство?
3) Как трябва да се тълкува понятието „обективно и обосновано оправдани“ в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] и каква е неговата отправна точка
Изисква ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 двойна проверка на обосноваността?
4) Трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на съгласуваността не допуска национална правна уредба, която забранява на федералните съдии отлагането на пенсионирането, при положение че същото е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/23: Anwaltsnotarin, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която не може да бъде назначено за първи път като адвокат — нотариус („Anwaltsnotar“) лице, което към момента на изтичане на крайния срок за кандидатстване за длъжността нотариус е навършило 60‑годишна възраст, дори ако в съдебния район на районния съд, в който е проведен конкурсът, няколко вакантни места трябва да останат незаети поради липсата на подходящи по-млади кандидати и в конкурса не могат да участват кандидати от съдебните райони на други районни съдилища?
Липсва ли нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, ако в съдебния район на районен съд предоставянето на нотариални услуги е осигурено, въпреки че навършил 60‑годишна възраст кандидат не е бил назначен като адвокат — нотариус само поради възрастта си и няколко вакантни места са останали незаети?
Трябва ли да се даде положителен отговор на първия въпрос, ако очакването е, че през следващата година отново няма да е възможно няколко обявени вакантни места за адвокат нотариуси в съдебния район на същия районен съд да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?
Трябва ли във всеки случай да се даде положителен отговор на първия въпрос, защото освен това очакването е, че и в съдебните райони на други районни съдилища извън гъсто населените агломерации пак няма да е възможно всички обявени вакантни места за адвокат нотариуси да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/23: Air Nostrum, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква д) и член 4 от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, дневните надбавки с фиксиран размер, компенсиращи някои разходи, направени от работниците поради техните служебни пътувания, са част от възнаграждението им или, напротив, от условията им на труд, и от друга страна, дали разлика в третирането между размера на такива надбавки в зависимост от това дали се предоставят на група работници, съставена предимно от мъже, или на група работници, съставена предимно от жени, представлява забранена от тази директива непряка дискриминация, основана на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.