4.14.01 - Равенство и недопускане на дискриминация
Равенство и недопускане на дискриминация
Дело C-184/22: KfH Kuratorium für Dialyse und Nierentransplantation, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от национален колективен трудов договор, съгласно която допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд се изплаща само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работната заетост на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
а) Трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай, за да се установи, че разликата в третирането засяга много повече жени, отколкото мъже, не е достатъчно сред работниците на непълно работно време жените да са много повече от мъжете, а е необходимо също сред работниците на пълно работно време да има много повече мъже и съответно делът им да е значително по-висок?
б) Следва ли различно тълкуване на член 157 ДФЕС и на [Директива 2006/54] от съображенията на Съда, изложени в точки 25—36 от решение от 26 януари 2021 г., Szpital Kliniczny im. dra J. Babińskiego Samodzielny Publiczny Zakład Opieki Zdrowotnej w Krakowie (C‑16/19, EU:C:2021:64), съгласно които разлика в третирането в рамките на група засегнати от увреждане лица може да попадне в обхвата на понятието за дискриминация по член 2 от [Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7)]?
Ако на първия въпрос Съдът отговори утвърдително, а на [втория въпрос, букви а) и б)] отговори, че в случай като разглеждания в главното производство би могло да се установи, че разликата в третирането по отношение на заплащането засяга много повече жени, отколкото мъже, трябва ли член 157 ДФЕС и член 2, параграф 1, буква б) и член 4, [първа алинея] от [Директива 2006/54] да се тълкуват в смисъл, че страните по колективен трудов договор преследват легитимна цел, когато с правна уредба като посочената в първия въпрос, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставя на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се дължи само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81/ЕО] да се тълкува в смисъл, че разпоредба в национален колективен трудов договор, която предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд само за положения труд с продължителност над нормалната продължителност на работното време на работник на пълно работно време, води до разлика в третирането между работниците на пълно работно време и работниците на непълно работно време?
Ако Съдът отговори утвърдително на четвъртия въпрос, трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение], което се съдържа в приложението към [Директива 97/81], да се тълкува в смисъл, че може да е налице обективна причина, когато с правна уредба като посочената в [четвъртия въпрос], страните по колективен трудов договор, от една страна, целят да възпират работодателя да разпорежда полагането на извънреден труд, като предоставят на работниците право да им бъде изплащано допълнително трудово възнаграждение, когато полагат труд с продължителност над договорената, а от друга страна, целят също така да възпрепятстват по-неблагоприятното третиране на работниците на пълно работно време спрямо работниците на непълно работно време, като поради това предвиждат това допълнително трудово възнаграждение да се изплащат само за извънреден труд, чиято продължителност надвишава месечната продължителност на работното време на работник на пълно работно време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/22: INSS (Congés d’une mère de famille monoparentale), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
В съответствие ли е с Директива [2019/1158] — която с оглед на определяне на условията за ползване на родителски отпуск и подробните правила за това изисква по-специално извършването на конкретна преценка в хипотезата на семейства на самотни родители — пропускът на испанския законодател да включи в член 48, параграф [4] от [Статута на работниците] и в членове 177, 178 и 179 от [Общия закон за социалното осигуряване] правила, които предполагат преценка на конкретните нужди на семействата на самотни родители от гледна точка на равновесието между професионалния и личния живот, що се отнася до периода на полагане на грижи за новороденото, спрямо дете, родено в семейство с двама родители, в което и двамата родители могат да ползват платен отпуск, ако и двамата отговорят на условията за достъп до социалноосигурителното обезщетение?
Трябва ли изискванията за ползване на отпуск при раждане на дете, условията за получаване на социалноосигурителното парично обезщетение и режимът за ползване на родителски отпуск, и по-специално евентуалното удължаване на продължителността му поради липсата на втори родител, различен от биологичната майка, който да полага грижи за детето, да се тълкуват гъвкаво в съответствие с правото на Съюза при липса на приета от испанския законодател конкретна правна норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/22: Randstad Empleo и др., Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/104/ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква е) от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както е тълкувана в националната съдебна практика, съгласно която обезщетението, което наетите чрез агенция за временна заетост работници могат да претендират за пълна трайна загуба на работоспособност да упражняват обичайната си професия в резултат на трудова злополука, претърпяна в предприятието ползвател и довела до прекратяване на тяхното временно трудово правоотношение, е в по-нисък размер от размера на обезщетението, което тези работници биха могли да претендират, в същото положение и на същото основание, ако бяха назначени пряко от това предприятие ползвател, за да заемат същото работно място за същия период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/22: Ca Na Negreta, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 5 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата и с членове 2 и 27 от Конвенцията на ООН да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор поради трайната неспособност на работника да изпълнява задачите си по този договор, заради настъпването на увреждане в хода на трудовото правоотношение, без работодателят да е длъжен преди това да предвиди или да запази подходящо настаняване с цел да се позволи на този работник да запази заетостта си, нито да е длъжен при необходимост да докаже, че такова подходящо настаняване би представлявало непропорционална тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/22: AP Assistenzprofis, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78, разглеждани в светлината на разпоредбите на Хартата и на член 19 от Конвенцията на ООН, да се тълкуват в смисъл, че не допускат при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/22: Commune d’Ans, Съдебно решение от 28 ноември 2023 г.
Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде напълно неутрална административна среда?
Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи, които могат да разкрият религиозни убеждения, дори ако тази неутрална забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява скрита дискриминация, основана на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/21: BVAEB (Montant de la pension de retraite), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, респективно принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на ефективност на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, съгласно която поради осъвременяване на пенсиите категория държавни служители, която преди това е била в по-благоприятно положение, е лишена с обратно действие от размера на пенсията, който ѝ се полага, и в резултат на това по този начин (премахване с обратна сила на категорията, която преди това е била в по-благоприятно положение, чрез поставянето ѝ понастоящем в равностойно положение с категорията, която преди това е била в по-неблагоприятно положение) категорията държавни служители, която преди това е била в по-неблагоприятно положение, поради осъвременяването на пенсиите също (вече) е лишена от размера на пенсията, който ѝ се полага и на който последната категория би имала право въз основа на дискриминация на основание възраст, която съдилищата вече (многократно) са установили, като са оставили без приложение противоречаща на правото на Съюза национална разпоредба с цел да се постигне равно третиране с категорията, която преди това е била в по-благоприятно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/21: Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която режим на възнагражденията на държавните служители, допускащ дискриминация, основана на възраст, се замества с режим на възнагражденията на държавните служители, при който класирането на даден държавен служител в определена категория на заплащане продължава да се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията, определян по дискриминационен начин в съответствие с предишния режим на възнагражденията за референтен за прекласирането месец (февруари 2015 г.), като на практика е възможна промяна на първоначално установените предходни периоди на заетост чрез определяне на референтна дата за съпоставка, при която обаче по отношение на периодите на заетост, приключили след навършването на 18‑годишна възраст, на преразглеждане подлежат само другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и при която увеличаването с четири години на времето, през което трябва да бъдат взети предвид предходни периоди на заетост, се компенсира от обстоятелството, че при определянето на референтната дата за съпоставка другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само ако общата им продължителност надвишава четири подлежащи на зачитане наполовина години (фиксирано приспадане на четири подлежащи на зачитане наполовина години)?
Следва ли отговорът на първия въпрос да бъде различен по отношение на онези производства, в които, макар преди влизането в сила на Втория закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на държавната служба с окончателно решение вече да е била определена нова референтна дата за повишаване, това решение все още не е намерило отражение върху степента на заплащане на държавния служител, тъй като публичният орган все още не е се е произнесъл, прилагайки пряко правото на Съюза, и в които производства понастоящем, отново без да се взема предвид междувременно определената референтна дата за повишаване, трябва да се определи нова референтна дата за съпоставка спрямо определената по дискриминационен начин на основание възраст референтна дата за повишаване, при положение че другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която, въпреки определянето отново на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията и правното положение в тази система, периодите заетост, свързана с практическо обучение при орган на местното самоуправление или сдружение на общини, следва да бъдат зачетени назад във времето като начална база за изчисление при определянето на референтната дата за съпоставка само ако държавният служител е постъпил на държавна служба след 31 март 2000 г., като в противен случай тези периоди се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само като други подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и следователно следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане, като в това отношение тази правна уредба води до поставяне в по-неблагоприятно положение на по-старшите държавни служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/22: BVAEB (Adaptation des pensions de retraite), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива [2000/78], респ. принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на ефективност на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, съгласно която първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст [на основание PG от 2020 г.] най-късно на 1 декември 2021 г., трябва да се извърши с действие едва от 1 януари на втората календарна година след възникването на правото на пенсия, докато първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали или ще имат право на пенсия [на основание PG от 2022 г.] едва от 1 януари 2022 г., трябва да се извърши с действие още от 1 януари на първата календарна година след възникването на правото на пенсия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/21: TP (Monteur audiovisuel pour la télévision publique), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на тази директива и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от нея, по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.