4.14.01.01.01 - Забрана за дискриминация, основана на възраст
Забрана за дискриминация, основана на възраст
Дело C-356/24: Kärntner Landesregierung (Promotion d’un fonctionnaire), Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/23: Zetschek, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
1) Представлява ли пряка дискриминация, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива [2000/78], когато съгласно член 48, параграф 2 от [DRiG] федерален съдия не може да отложи пенсионирането си, въпреки че това е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?
2) Обхващат ли за целите на член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] обстоятелствата, изведени от общия контекст на съответната мярка, също такива аспекти, които не се споменават изобщо в подготвителните материали и в целия законодателен процес, а са представени само в съдебното производство?
3) Как трябва да се тълкува понятието „обективно и обосновано оправдани“ в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] и каква е неговата отправна точка
Изисква ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 двойна проверка на обосноваността?
4) Трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на съгласуваността не допуска национална правна уредба, която забранява на федералните съдии отлагането на пенсионирането, при положение че същото е позволено на федералните държавни служители, включително и на съдиите на провинция Баден-Вюртемберг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/23: Anwaltsnotarin, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която не може да бъде назначено за първи път като адвокат — нотариус („Anwaltsnotar“) лице, което към момента на изтичане на крайния срок за кандидатстване за длъжността нотариус е навършило 60‑годишна възраст, дори ако в съдебния район на районния съд, в който е проведен конкурсът, няколко вакантни места трябва да останат незаети поради липсата на подходящи по-млади кандидати и в конкурса не могат да участват кандидати от съдебните райони на други районни съдилища?
Липсва ли нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, ако в съдебния район на районен съд предоставянето на нотариални услуги е осигурено, въпреки че навършил 60‑годишна възраст кандидат не е бил назначен като адвокат — нотариус само поради възрастта си и няколко вакантни места са останали незаети?
Трябва ли да се даде положителен отговор на първия въпрос, ако очакването е, че през следващата година отново няма да е възможно няколко обявени вакантни места за адвокат нотариуси в съдебния район на същия районен съд да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?
Трябва ли във всеки случай да се даде положителен отговор на първия въпрос, защото освен това очакването е, че и в съдебните райони на други районни съдилища извън гъсто населените агломерации пак няма да е възможно всички обявени вакантни места за адвокат нотариуси да бъдат заети от подходящи кандидати под 60‑годишна възраст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/22: AP Assistenzprofis, Съдебно решение от 7 декември 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78, разглеждани в светлината на разпоредбите на Хартата и на член 19 от Конвенцията на ООН, да се тълкуват в смисъл, че не допускат при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/21: BVAEB (Montant de la pension de retraite), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, респективно принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на ефективност на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, съгласно която поради осъвременяване на пенсиите категория държавни служители, която преди това е била в по-благоприятно положение, е лишена с обратно действие от размера на пенсията, който ѝ се полага, и в резултат на това по този начин (премахване с обратна сила на категорията, която преди това е била в по-благоприятно положение, чрез поставянето ѝ понастоящем в равностойно положение с категорията, която преди това е била в по-неблагоприятно положение) категорията държавни служители, която преди това е била в по-неблагоприятно положение, поради осъвременяването на пенсиите също (вече) е лишена от размера на пенсията, който ѝ се полага и на който последната категория би имала право въз основа на дискриминация на основание възраст, която съдилищата вече (многократно) са установили, като са оставили без приложение противоречаща на правото на Съюза национална разпоредба с цел да се постигне равно третиране с категорията, която преди това е била в по-благоприятно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/21: Landespolizeidirektion Niederösterreich и Finanzamt Österreich, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която режим на възнагражденията на държавните служители, допускащ дискриминация, основана на възраст, се замества с режим на възнагражденията на държавните служители, при който класирането на даден държавен служител в определена категория на заплащане продължава да се определя в зависимост от класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията, определян по дискриминационен начин в съответствие с предишния режим на възнагражденията за референтен за прекласирането месец (февруари 2015 г.), като на практика е възможна промяна на първоначално установените предходни периоди на заетост чрез определяне на референтна дата за съпоставка, при която обаче по отношение на периодите на заетост, приключили след навършването на 18‑годишна възраст, на преразглеждане подлежат само другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и при която увеличаването с четири години на времето, през което трябва да бъдат взети предвид предходни периоди на заетост, се компенсира от обстоятелството, че при определянето на референтната дата за съпоставка другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само ако общата им продължителност надвишава четири подлежащи на зачитане наполовина години (фиксирано приспадане на четири подлежащи на зачитане наполовина години)?
Следва ли отговорът на първия въпрос да бъде различен по отношение на онези производства, в които, макар преди влизането в сила на Втория закон от 2019 г. за изменение на законодателството в областта на държавната служба с окончателно решение вече да е била определена нова референтна дата за повишаване, това решение все още не е намерило отражение върху степента на заплащане на държавния служител, тъй като публичният орган все още не е се е произнесъл, прилагайки пряко правото на Съюза, и в които производства понастоящем, отново без да се взема предвид междувременно определената референтна дата за повишаване, трябва да се определи нова референтна дата за съпоставка спрямо определената по дискриминационен начин на основание възраст референтна дата за повишаване, при положение че другите подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която, въпреки определянето отново на класа „прослужено време“ в системата на възнагражденията и правното положение в тази система, периодите заетост, свързана с практическо обучение при орган на местното самоуправление или сдружение на общини, следва да бъдат зачетени назад във времето като начална база за изчисление при определянето на референтната дата за съпоставка само ако държавният служител е постъпил на държавна служба след 31 март 2000 г., като в противен случай тези периоди се зачитат назад във времето като начална база за изчисление само като други подлежащи на зачитане наполовина периоди на заетост и следователно следва да бъдат съобразени с режима на фиксирано приспадане, като в това отношение тази правна уредба води до поставяне в по-неблагоприятно положение на по-старшите държавни служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/22: BVAEB (Adaptation des pensions de retraite), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива [2000/78], респ. принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на ефективност на правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, съгласно която първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали право на пенсия за осигурителен стаж и възраст [на основание PG от 2020 г.] най-късно на 1 декември 2021 г., трябва да се извърши с действие едва от 1 януари на втората календарна година след възникването на правото на пенсия, докато първото осъвременяване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на групата държавни служители, които са имали или ще имат право на пенсия [на основание PG от 2022 г.] едва от 1 януари 2022 г., трябва да се извърши с действие още от 1 януари на първата календарна година след възникването на правото на пенсия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement des commissaires de police), Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли Директива [2000/78], член 3 ДЕС, член 10 ДФЕС и член 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба, съдържаща се в Законодателен декрет № 334/[2000] и следващите изменения и допълнения, както и в източниците на вторичното право, приети от Министерството на вътрешните работи, която предвижда възрастова граница от [30] години за участие в процедура за подбор за длъжността комисар в системата на служителите от Polizia di Stato (държавната полиция)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-569/21: Ministero dell’Interno (Limite d’âge pour le recrutement de psychologues au sein de la police), Определение от 17 ноември 2022 г.
Допустимо ли е въвеждането на максимална възрастова граница от 30 години за участие в конкурс за назначаване на психолози в полицията, с оглед разпоредбите на Директива 2000/78 и Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли възрастовото ограничение за достъп до длъжността психолог в полицията да бъде оправдано като съществено и определящо професионално изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78?
Отговаря ли подобно възрастово ограничение на изискването за обективна и разумна обосновка с легитимна цел по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/21: Curtea de Apel Alba Iulia и др., Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78, които гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащите се в член 47, първа алинея от Хартата, които гарантират на всяко лице правото „на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Закона за социалния диалог, който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищците са знаели или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Рамков закон № 330, както е тълкувана в решение на Върховния касационен съд при обстоятелства, при които засегнатите магистрати не са имали законовата възможност да поискат увеличение на възнаграждението при постъпването им в съдебната система след влизането в сила на Рамков закон № 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в посочения закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с техните колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чийто диспозитив е тълкуван през 2019 г. с решение на Върховен касационен съд), са получили през месеците декември 2019 г. — януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (равняващи се на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 г. до 2015 г., въпреки че през този период засегнатите магистрати също са изпълнявали функциите на съдии, извършвали са същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?
Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация само когато тя се основава на един от признаците, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, тези разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато през един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.