България

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на пропорционалност, равно третиране и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС по доставка на стоки, поради това че заради обстоятелства, свързани с извършени преди тази доставка сделки, се счита, че тази доставка не е реално осъществена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Дело C-262/11: Kremikovtzi, Съдебно решение от 29 ноември 2012 г.

На какво правно основание трябва да бъдат разгледани и евентуално да се възстановят предоставените преди присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. помощи за преструктуриране на стоманодобивното предприятие „Кремиковци“, спрямо което е образувано производство по несъстоятелност и което е обявено в неплатежоспособност през 2008 г., тоест след присъединяването
В частност, дали процедурата за възстановяване на предоставената на „Кремиковци“ помощ трябва да се основе на член 3 от Допълнителния протокол, изменен с Решение № 3/2006 ЕС—България, или на механизмите, които произтичат от приложение V към Акта за присъединяване и от Регламент № 659/1999, и дали при всички случаи решение на Комисията е задължителна предпоставка за възстановяването от българските власти на предоставените преди присъединяването помощи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-320/11: Digitalnet, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.

Какво следва да се разбира под Интернет, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модем съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Какво следва да се разбира под модулация и демодулация, съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, за да се класира една стока с код 8528 71 13?
Как следва да се тълкуват понятията „модем“ и „достъп до интернет“ по смисъла на позиция 8528 71 13 от Комбинираната номенклатура и Обяснителните бележки към нея?
Коя е водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул, съобразно която следва да се извърши тарифното ѝ класиране — приема на телевизионни сигнали или използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет?
Ако водещата (основната) функция на устройството сет-топ модул е използването на модем, позволяващ интерактивен обмен на информация за целите на достъпа до Интернет, то има ли значение типът модулация и демодулация, която извършва модемът, за определяне тарифното ѝ класиране, респ. вида модем, който използва, или е достатъчно чрез него да се осъществява достъп до Интернет?
В кои подпозиция и код следва да бъде класирано устройство, отговарящо на описанието на устройство set-top модул?
Ако set-top модул бъде класиран в подпозиция 8521 90 00 от Комбинираната номенклатура, прилагането на положителна митническа ставка ще бъде ли законосъобразно приложение на правото на Съюза, доколкото такова класиране би представлявало нарушение на задълженията на Европейската общност съгласно Споразумението за информационните технологии, или класирането в позиция 8521 води до заключението, че set-top модул попада извън приложното поле на съответната част от това споразумение?
Допустимо ли е митническите органи да променят тарифното класиране на дадена стока, без да извършват физическа проверка на стоката, предмет на вноса, а експертното заключение да е дадено единствено въз основа на писмени доказателства — инструкция за употреба, техническа характеристика и проверка на устройството със същия производител и номер от друг внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Cruz Villalon

Дело C-550/11: PIGI, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

1) В кои случаи следва да се приема, че е налице хипотезата на надлежно доказана или потвърдена кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата], и за изпълнение на същата необходимо ли е да бъде установена самоличността на извършителя [на кражбата], както и последният да бъде осъден с влязла в сила присъда?
2) В зависимост от отговора по първия въпрос, хипотеза като тази в главното производство — наличие на досъдебно производство за кражба, образувано срещу неизвестен извършител, което обстоятелство не се оспорва от органите по приходите и въз основа на което е прието, че е налице липса, попада ли в обхвата на понятието надлежно доказана и документирана кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата]?
3) Допустима ли е от гледна точка на член 185, параграф 2 от [Директивата] национална правна уредба като тази по член 79, алинея 3 и член 80, алинея 2 от ЗДДС, както и на данъчна практика като тази в главното производство, според която задължително се извършва корекция на приспаднатия данък при придобиването на стоки, станали впоследствие обект на кражба, при положение че Държавата не се е възползвала от предоставената възможност да предвиди изрично корекции на приспаданията в случай на кражба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Гражданство на Съюза | Право на влизане и на пребиваване

Дело C-249/11: Byankov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Гражданство на Съюза | Принципи на правото на Съюза

Дело C-394/11: Belov, Заключение от 20 септември 2012 г.

Въпрос 1: Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива 2000/43 на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)
Въпрос 2: Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43: 2.1. дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация; 2.2. дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение
Въпрос 3: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то 3.1. разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2006/32/ЕО (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива 2003/54/ЕО (чл. 3, пар. 5), Директива 2009/72/ЕО (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното и 3.2. тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера
Въпрос 4: В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите [на] чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 — допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси; — ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в директивата
Въпрос 5: Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43: 5.1. дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава; 5.2. фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна; 5.3. фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход, и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми ,и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна
Въпрос 6: В зависимост от отговора на въпрос 5: 6.1. ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз; 6.2. разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства; 6.3. в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че а) мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща, или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране); б) за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна; в) предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му; г) наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса; д) мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ; е) наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите; ж) твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства; з) изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Гражданство на Съюза | Право на влизане и на пребиваване

Дело C-249/11: Byankov, Заключение от 21 юни 2012 г.

1. Изисква ли принципът за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, тълкуван във връзка с членове 20 [ДФЕС] и 21 ДФЕС, национална разпоредба на държава членка като тази по главното производство, която допуска отмяната на окончателен административен акт, за да се преустанови нарушение на основно право, установено с решение на Европейския съд по правата на човека, което право едновременно е признато и по правото на Европейския съюз, каквото е правото на свобода на движение на гражданите на държавите членки, да бъде приложена и по отношение на постановеното с решение на Съда на Европейския съюз тълкуване на относими към ограниченията за упражняване на посоченото право норми по правото на Съюза, предвид фактите по главното производство, и когато, за да се преустанови нарушението на правото, е необходима отмяната на акта?
2. Следва ли от член 31, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, че когато държава членка е предвидила по националното си право производство за преразглеждане на административен акт, който ограничава правото по член 4, параграф 1 от същата директива, компетентният административен орган е задължен по искане на адресата на този акт да го преразгледа и да прецени законосъобразността му, като съобрази и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относими норми по правото на ЕС, уреждащи условията и ограниченията, при които се упражнява това право, с цел да се гарантира, че наложеното ограничение на правото не е несъразмерно към момента на издаването на акта за преразглеждането, когато административният акт за налагане на ограничението е станал окончателен към този момент?
3. Допускат ли разпоредбите на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата за основните права на Европейския съюз, респективно на член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […], прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава — членка на ЕС, в рамките на ЕС, само на основание на съществуващо задължение над определен предвиден в закона размер към частно лице — търговско дружество, което не е обезпечено, във връзка с висящо изпълнително дело за събиране на вземането и без да се вземе предвид възможността да бъде събрано от орган на друга държава членка, предвидена по правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Mengozzi

Дело C-234/11: TETS Haskovo, Заключение от 14 юни 2012 г.

1. Как следва да се тълкува понятието „унищожаване на имущество“ по смисъла на чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 и за целите на корекцията на приспаднатия при придобиването на имуществото данък, от значение ли са мотивите за унищожаването и/или условията, при които то е настъпило?
2. Следва ли надлежно доказаното разрушаване на стопански активи единствено с цел изграждане на нови, модернизирани такива със същото предназначение, да се тълкува като „промяна на факторите, определящи сумата за приспадане“ по смисъла на чл. 185, § 1 от Директива 2006/112?
3. Следва ли чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че допуска държавите членки да предвиждат извършването на корекции при унищожаване на имущество само в случаите, в които при придобиването му не е извършвано плащане или е извършено частично плащане?
4. Следва ли разпоредбата на чл. 185, § 1 и § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, която предвижда извършването на корекция на ползвания данъчен кредит в случаите на унищожаване на имущество, при придобиването на което е извършено цялостно плащане на основата и на начисления данък и която поставя неизвършването на корекции на данъчния кредит в зависимост от условие, различно от извършването на плащане?
5. Следва ли чл. 185, § 2 от Директива 2006/112 да се тълкува по начин, че изключва възможността за коригиране на приспаднат данъчен кредит в случай на събаряне на сграден фонд, извършено единствено с цел създаване на нов, модернизиран и заместващ сграден фонд със същото предназначение като това на съборения и който сграден фонд ще служи за извършване на доставки с право на данъчен кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Основни права | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Дело C-27/11: Vinkov, Съдебно решение от 7 юни 2012 г.

Следва ли […] приложимите норми по националното право, като тези по главното производство, относими към правните последици от решение за наложена финансова санкция за административно нарушение, представляващо пътнотранспортно произшествие, издавано от административен орган, да се тълкуват за съответствие с разпоредбите, предвидени в Договорите и в приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, евентуално и/или в областта „транспорт“?
Следва ли от разпоредбите на Договорите и приетите въз основа на тях мерки по правото на Европейския съюз в областта „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ във връзка със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и от член 82, параграф 1, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в областта на транспорта по член 91, [параграф] 1, буква в) от същия договор, че се включват в приложното поле на правото на Съюза административни [санкции] за пътни нарушения, които могат да се определят като „несъществени“ по смисъла на член 2 на Протокол 7 […]?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, да се даде отговор и на следните въпроси:
а) Представлява ли „несъществено нарушение“ по смисъла на правото на Съюза, при условията на главното производство, административно нарушение на правилата за движение, за което едновременно са налице следните обстоятелства:
i) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
ii) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
iii) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
iv) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни] [постановления] като автоматична правна последица;
v) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?
б) Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамково[то] решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерки за подобряване на безопасността на движението за решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение при условията на главното производство, което деяние може да се определи като „несъществено“ по правото на Съюза, като държавата членка предвиди неспазване на изискванията за обжалваемост пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление?
В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, да се отговори на следния въпрос:
Следва ли, че член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, евентуално член 91, параграф 1, буква в) от същия договор, и мерките, приети на основание посочените разпоредби, както и Рамковото решение […] допускат да не се прилагат съответно принципът за взаимно признаване на съдебни решения и присъди или мерките за подобряване на безопасността на движението по правото на Съюза по преценка на държавата членка, като в нормативен акт предвиди неспазването на изискванията за обжалване пред съд, компетентен и по наказателни дела, и приложимост на процесуалния ред по националното право за обжалване при обвинение за извършено престъпление спрямо решение за наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение, за което при условията на главното производство е налице едновременно следното:
а) деянието представлява пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили имуществени вреди, квалифицира се като виновно извършено и е наказуемо като административно нарушение;
б) според размера на предвидената финансова санкция решението за налагането ѝ не може да се обжалва пред съд и лицето не може да докаже, че не е извършило виновно приписваното му деяние;
в) отнемат се посочен в решението брой контролни точки като автоматична правна последица от влизането му в сила;
г) при въведената система на свидетелство за управление на моторно превозно средство с предоставяне на определен брой контролни точки при издаването му за отчитане на извършените нарушения се вземат предвид и отнетите контролни точки вследствие на необжалваеми [наказателни постановления] като автоматична правна последица;
д) при обжалване пред съд на принудителна мярка за отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради изгубена правоспособност, настъпила като автоматична правна последица от отнемането на предоставения първоначален [брой] на контролните точки, не се осъществява преюдициален съдебен контрол върху законосъобразността на необжалваемите [наказателни] [постановления], с които се отнемат контролни точки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Дело C-621/10: Balkan and Sea Properties и Provadinvest, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Следва ли член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че установените в него условия са изчерпателно посочени, или е допустимо данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията между свързани лица и извън изрично предвидените в тази разпоредба случаи, в частност когато данъчнозадълженото лице има пълно право на приспадане?
При обстоятелства като тези в главните производства член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО има ли непосредствено действие и съответно може ли националната юрисдикция да го приложи пряко по отношение на споровете в главните производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston