България
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на България
Дело C-153/11: Klub, Съдебно решение от 22 март 2012 г.
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на Директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция за приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот — мезонет в гр. София?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/11: Eon Aset Menidjmunt, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
При какви условия член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО допуска данъчнозадължено лице да приспадне ДДС, който е платен, от една страна, по силата на договор за наем на автомобил и от друга страна, за ползване на автомобил по силата на договор за лизинг, както и в кой момент тези условия трябва да са налице, за да възникне правото на приспадане?
Допускат ли членове 168 и 176 от Директива 2006/112 национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, и ако да — при какви условия?
Петият и шестият въпрос са недопустими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/10: Evroetil, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че определението за биоетанол се отнася за продукти (включва продукти) като процесния, който притежава следните характеристики и обективни свойства:
– произведен е от биомаса,
– производството е осъществено по специална технология, описана в техническа спецификация за производство на биоетанол, издадена от [Евроетил], и тази технология се различава от технологията за производство на етилов алкохол от земеделски произход, съгласно техническа спецификация, издадена от същия производител,
– съдържа над 98,5 % алкохол, както и следните вещества, които го правят негоден за консумация: висши алкохоли, от 714,49 до 8 311 [mg/dm3]; алдехиди, от 238,16 до 411 [mg/dm3]; естери (етилов ацетат), от 1 014 до 8 929 [mg/dm3],
– отговаря на изискванията на европейски предстандарт Рr ЕN 15376 за биоетанол като гориво,
– предназначен е за използване като гориво и обективно е използван като биогориво чрез прибавянето му към бензин А95 и продаден в бензиностанция,
– продуктът не е денатуриран по нарочна процедура за денатуриране?
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че за да бъде определен процесният продукт като биоетанол, е необходимо същият обективно да е използван като биогориво, или е достатъчно само да е предназначен за използване като биогориво и/или обективно да е годен за използване като биогориво?
По същество целта е да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на продукт като разглеждания по делото в главното производство, който евентуално отговаря на съдържащото се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 определение за биоетанол, който е получен от биомаса по технология, различна от използваната за производството на етилов алкохол от земеделски произход, който има по-високо от 98,5 % съдържание на етилов алкохол, който съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека, който отговаря на изискванията, предвидени в европейски предстандарт pr EN 15376 за биоетанол, използван е като гориво и не е бил денатуриран по нарочна процедура за денатуриране, с оглед на приложимия акциз, се прилагат разпоредбите на Директива 92/83 или тези на Директива 2003/96.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/10: Gaydarov, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Допускат ли член 21 ДФЕС и член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на държава членка да пътува до друга държава членка, по-специално по съображението че той е осъден с наказателна присъда в друга държава за пренасяне на наркотични вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/10: DP grup, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Съюза в областта на митническата дейност да се тълкуват в смисъл, че декларатор може, след като митническите органи са разрешили вдигането на стоката, да поиска по съдебен ред прогласяване на нищожността на отнасящата се до тази стока митническа декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/10: Aladzhov, Заключение от 6 септември 2011 г.
1) Следва ли забрана за напускане на територията на държава членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […] при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия: – в конституцията на тази държава членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на „обществения ред“, – съображението „обществен ред“ като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския съюз, – предвиденото съображение „обществен ред“ по смисъла на посочената норма на Директивата съдържа и съображението „за защита на правата на други граждани“, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата членка чрез погасяването на публични задължения?
2) Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на административна мярка „забрана за напускане на страната“ от държава членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава членка, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите членки, предвидена по Директива [2008/55/ЕО], както и по Регламент [(ЕО) № 1179/2008]?
3) Следва ли от принципа за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на […] Съюза и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на […] Съюза, респективно на критериите по член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 […], при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държавата членка, квалифицирано като „задължение в големи размери“ по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия: – наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“, – не се предвижда преценка на обстоятелствата, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина, – не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагането на забраната, – забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната, – забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/10: DP grup, Заключение от 9 юни 2011 г.
1) Следва ли член 63 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при условията на главното производство да се тълкува в смисъл, че задължава митническият орган да извърши само проверка за съответствие на митническата декларация на условията по член 62 от този регламент, като извърши само контрол по документи в обхвата, посочен по член 68 от този регламент, и въз основа само на представените документи да вземе решение за приемане на митническата декларация, когато е възникнало съмнение за правилността на тарифния код на стоката и е необходима специализирана експертиза за определянето на този код?
2) Следва ли решението на митническия орган за незабавно приемане на митническата декларация по реда член 63 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при условията на главното производство, да се тълкува като решение на митнически орган по член 4, точка 5 във връзка с член 8, параграф 1, първо тире от същия кодекс, в това число и като такова решение относно цялото съдържание на подадената митническа декларация, когато са налице едновременно следните условия:
а) решението на митническия орган за приемането на митническата декларация е прието само въз основа на представените документи към същата;
б) при извършване на необходимите проверки преди приемането на митническата декларация е съществувало съмнение, че декларираният тарифен код на стоката е неверен;
в) при извършване на необходимите проверки преди приемането на митническата декларация е съществувала непълнота на информацията за съдържанието на декларираната стока, от значение за правилното определяне на тарифния код;
г) при проверката преди приемането на декларацията е взета проба за извършване на експертиза за правилното определяне на тарифния код на стоката?
3) Следва ли член 63 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува при условията на главното производство, че
а) допуска да се оспори пред съд законосъобразността на приемането на митническата декларация, след като е разрешено вдигането на стоката, или
б) приемането на митническата декларация не подлежи на оспорване, тъй като само регистрира декларирането на стоките пред митническите органи и определя момента на възникване на вносното митническо задължение, и не представлява решение на митнически орган по въпросите за правилното тарифно класиране и размера на дължимите митни сборове по тази декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/09: Aurubis Balgaria, Съдебно решение от 31 март 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/10: Auto Nikolovi, Съдебно решение от 3 март 2011 г.
Член 314 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че режимът за облагане на маржа на печалбата е приложим към доставки на стоки втора употреба, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза?
Член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска вътрешна разпоредба, която предвижда да се отложи до момента на последваща доставка, за която се прилага общият режим за ДДС, правото на данъчнозадължения дилър да приспадне платения ДДС при вноса на стоки, които не са произведения на изкуството или колекционерски или антикварни предмети?
Имат ли член 314 и член 320, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Директива 2006/112 непосредствено действие, което позволява частноправен субект да се позовава на тях пред национална юрисдикция, за да не се приложи евентуално несъвместимата с тези разпоредби национална правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.