Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-424/23: DYKA Plastics, Заключение от 12 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
2) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
3) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
4) Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания, например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/23: Drebers, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от [Кодекса за ДДС] във връзка с член 9 от [Кралски указ № 3]), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по преобразуване на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по преобразуването, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно ремонтирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи преобразуваната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/23: Communes de Schaerbeek и de Linkebeek, Заключение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива[та за проспекта], който препраща към член 4, параграф 1, точка 18 от [ДПФИ I], да се тълкува в смисъл, че понятието за ценни книжа, които могат да се търгуват на капиталовия пазар, включва акциите в холдингово дружество, които могат да се притежават само от провинциите и общините и за чието прехвърляне се изисква разрешение от съвета на директорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Заключение от 5 септември 2024 г.
1. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
2. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
3. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
4. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/23: ClientEarth/Комисия, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Налице ли е правна грешка при тълкуването на понятието „преобладаващ обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, доколкото Общият съд е приел, че представените от жалбоподателя аргументи са твърде общи, за да обосноват такъв интерес?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с преценката на съществуването на преобладаващ обществен интерес, като Общият съд не е изложил достатъчно мотиви защо аргументите на жалбоподателя са твърде общи и недостатъчни за обосноваване на такъв интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Нарушава ли Директива [2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирани[те] с тези разпоредби [принципи] на равно третиране и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-787/23: Tomac/Съвет, Определение от 4 юли 2024 г.
Налице ли са конкретни доводи за грешки при прилагането на правото от Общия съд, които да подкрепят допустимостта на жалбата?
Съществува ли задължение за Съвета да приеме решение в определен срок по член 4 от Акта за присъединяване?
Релевантни ли са твърденията за нарушение на общи принципи на правото, когато не са посочени конкретни точки от обжалваното определение или конкретни доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/23: Euranimi/Комисия, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Тълкувано ли е правилно изискването за пряка и индивидуална засегнатост по четвъртия параграф на член 263 ДФЕС при преценката за допустимост на жалбата на сдружение, представляващо интересите на вносители, срещу регламент за налагане на антидъмпингови мита?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието за „регулаторен акт, който не включва изпълнителни мерки“ по смисъла на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС спрямо регламент за налагане на антидъмпингови мита?
Може ли сдружение като Euranimi да обоснове процесуална легитимация за защита на собствения си интерес при обжалване на регламент за антидъмпингови мита, като се позове на ролята си на представител и защитник на колективните интереси на членовете си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/23: Monmorieux, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Следва ли член 19 ДЕС, член 45 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на административна практика, при която, в рамките на приятелска процедура, проведена по силата на конвенция за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между две държави членки, данъкоплатец може да получи възстановяване на неправомерно удържан данък от първата държава членка само при условие, че се откаже от съдебните производства, които е започнал пред съдилищата на втората държава членка, така че платеният данък във втората държава членка да придобие окончателен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/23: Drebers, Заключение от 6 юни 2024 г.
1) Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от WBTW [(Белгийският кодекс за ДДС)] във връзка с член 9 от KB Nr. 3 van 10 december 1969, met betrekking tot de aftrekregeling voor de toepassing van de belasting over de toegevoegde waarde (Кралски указ № 3 от 10 декември 1969 година за приспаданията за целите на прилагането на ДДС), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по реновиране на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по реновирането, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно реновирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
(2) Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи реновираната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.