Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-657/11: Belgian Electronic Sorting Technology, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли понятието „реклама“, съдържащо се в член 2 от Директива 84/450 и в член 2 от Директива 2006/114, да се тълкува в смисъл, че обхваща както регистрацията и използването на наименование на домейн, така и използването на метатагове в метаданните на даден уебсайт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/11: Ziegler/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Изпълнено ли е задължението на Комисията да определи съответния пазар при преценката за значително въздействие върху търговията между държавите членки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определянето на размера на глобата и прилагането на съответния дял от стойността на продажбите?
Нарушено ли е правото на справедлив процес и принципът на добра администрация поради липса на обективна безпристрастност на Комисията?
Спазен ли е принципът на равно третиране при преценката дали да се намали глобата на жалбоподателя в сравнение с други предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/12: Femarbel, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Следва ли здравните услуги по член 2, параграф 2, буква е) [от Директива 2006/123] и социалните услуги по член 2, параграф 2, буква й) от [нея] да се разбират в смисъл, че са изключени от приложното поле на Директивата дневните приемни центрове съгласно [Законодателното постановление от 2008 г.], доколкото те предоставят съответстващи на зависимото състояние на възрастните хора помощ и грижи, както и нощните приемни центрове по смисъла на същото постановление, доколкото те предоставят помощ и здравни грижи, които не могат да бъдат осигурени непрекъснато на възрастните хора от техните близки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/11: Argenta Spaarbank, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национална данъчноправна уредба, забраняваща на дружество, което е неограничено данъчнозадължено лице в Белгия, при определяне на размера на облагаемата печалба да прави приспадане за рисков капитал в размер на положителната разлика между, от една страна, нетната счетоводна стойност на активите на притежаваните от него обекти в друга държава — членка на Европейския съюз, и от друга страна, общата стойност на пасивите, които се водят на тези обекти, при положение че това дружество има право да прави такова приспадане, ако тази положителна разлика може да бъде отнесена към намиращ се в Белгия постоянен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/12: Hadj Ahmed, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.
1) Ако гражданка на трета държава (в случая, с алжирско гражданство) е получила преди по-малко от пет години разрешение за пребиваване в държава членка (в случая, в Белгия), за да живее без брак или регистрирано съжителство с гражданин на друга държава членка (в случая, лице с френско гражданство), от което тя има дете (с френско гражданство), попада ли тя в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейство на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени — като получател на семейни добавки — гарантирани семейни обезщетения за друго дете, гражданин на трета страна (в случая, с алжирско гражданство), макар нейното съвместно съжителство с бащата на детето, което е с френско гражданство, междувременно да е приключило?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при посочените в същия въпрос обстоятелства и предвид присъствието в нейното домакинство на дете с френско гражданство, попада ли тази гражданка на трета държава — или нейното дете, гражданин на трета държава — в приложното поле на Регламент № 1408/71 в качеството ѝ на член на семейството на работник, гражданин на държава членка, с цел да ѝ бъдат предоставени гарантирани семейни обезщетения за детето, което е с алжирско гражданство?
3) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при посочените в първия въпрос обстоятелства, ползва ли се тази гражданка на трета държава — съгласно [член 13, параграф 2 и член 14 от] Директива 2004/38 […] във връзка с член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС) — от същото правно третиране като гражданите на съответната държава, докато не ѝ бъде отнето правото на пребиваване, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения, когато това условие не се изисква от получателите на семейни добавки, граждани на съответната държава?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е отрицателен, при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, и в качеството ѝ на майка на гражданин на [Съюза], ползва ли се посочената гражданка на трета държава — съгласно членове 20 и 21 от [Хартата] — от принципа на равно третиране, така че да е изключено белгийската държава да ѝ наложи условие за продължителност на пребиваването с оглед предоставянето на гарантирани семейни обезщетения за друго нейно дете, гражданин на трета страна, когато това условие за продължителност на пребиваването не се изисква за дете, което е гражданин на [държава членка]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 6 юни 2013 г.
Съвместимо ли е белгийското данъчно законодателство, което освобождава от данъци само лихвите, изплатени от местни банки, с изискванията за свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП?
Съвместимо ли е белгийското данъчно законодателство, което освобождава от данъци само лихвите, изплатени от местни банки, с изискванията за свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/12: Quinn Barlo и др./Комисия, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Нарушено ли е изискването за доказване на нарушение по член 101 ДФЕС, като се прилага тестът за участие в срещи без публично дистанциране, при положение че други обективни фактори сочат различно поведение на жалбоподателите?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност при определяне на продължителността на участието на жалбоподателите в картела, и достатъчно ли е мотивирано решението в тази част?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и равно третиране при упражняване на неограничената юрисдикция на Общия съд относно увеличението на размера на глобата за продължителност на нарушението?
Съответства ли определянето на тежестта на нарушението и размера на глобата на принципа на пропорционалност, като се отчита ограничената отговорност на жалбоподателите само за част от картела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/12: Unamar, Заключение от 15 май 2013 г.
Като се има предвид […], че разглежданите в настоящото производство членове 18, 20 и 21 от Закона от [1995 г.] се квалифицират в белгийското право като особени повелителни норми по смисъла на член 7, параграф 2 от Римската конвенция, следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от [тази конвенция] самостоятелно или във връзка с директивата [86/653] да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на страната на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от изискваната от директивата [86/653] минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която също са транспонирани изискванията за предоставяне на минималната закрила по Директива № 86/653?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Заключение от 8 май 2013 г.
1) Съвместима ли е с член 28 ЕО и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 30 ЕО и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която: — за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията), — VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията), — изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.), — VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на фламандското правителство, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и (i) по дело C‑204/12 член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г. на фламандското правителство, изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., (ii) по дела C‑205/12—C‑208/12, член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност, — за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
2) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с член 5 от Директива 2001/77?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.