Дело C-204/12: Essent Belgium, Заключение от 8 май 2013 г.

1) Съвместима ли е с член 28 ЕО и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 30 ЕО и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която: — за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията), — VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията), — изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.), — VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на фламандското правителство, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и (i) по дело C‑204/12 член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г. на фламандското правителство, изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., (ii) по дела C‑205/12—C‑208/12, член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност, — за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
2) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с член 5 от Директива 2001/77?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?