Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-81/98: Alcatel Austria и др., Заключение от 10 юни 1999 г.
1) Задължени ли са държавите членки при прилагането на Директива 89/665/ЕИО съгласно член 2, параграф 6 от нея да гарантират, че решението на възлагащия орган преди сключването на договора относно оферента, с когото въз основа на резултатите от процедурата ще бъде сключен договор (т.е. решението за възлагане), във всички случаи подлежи на процедура, при която жалбоподателят може да поиска отмяна на това решение, ако са изпълнени съответните условия, независимо от възможността след сключването на договора да се ограничи правното действие на процедурата по обжалване само до присъждане на обезщетение?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Явява ли се задължението, описано в първия въпрос, достатъчно ясно и точно, за да предостави на лицата право на обжалване, съответстващо на изискванията на член 1 от Директива 89/665/ЕИО, при което националният съд във всички случаи трябва да може да постанови временни мерки по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и б) от тази директива и да отмени решението за възлагане на възлагащия орган, както и право да се позовават в съдебно производство на това задължение срещу държавата членка?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
Явява ли се задължението, описано в първия въпрос, също така достатъчно ясно и точно, за да означава, че в такава процедура националният съд трябва да не прилага противоречащи разпоредби на националното право, които биха му попречили да изпълни това задължение, и трябва да го изпълни пряко като част от правото на Общността, дори ако в националното право липсва правно основание за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/97: STUAG, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сумата на тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като препятстващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) на търговци, която има следните характеристики: дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци; постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, използван за целия регион (провинция); основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, намиращо се в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции), нито услуги за крайни потребители, и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка); размерът на таксата варира според ползата, която законодателят счита, че секторът, към който принадлежи данъкоплатецът, извлича от туризма; размерът на таксата е по-висок в туристическите райони, отколкото в други; и не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/97: Konle, Съдебно решение от 1 юни 1999 г.
Следва ли от тълкуването на член 6 от Договора за ЕО, член 52 и сл. (Част трета, дял III, глава 2) от Договора за ЕО и член 73б и сл. (Част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
а) доколкото, докато TGVG 1993 е бил в сила, ищецът е бил длъжен да докаже, че няма да създаде ваканционно жилище, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по член 10, параграф 2, за да се получи разрешение от органа по сделките с недвижими имоти, и на ищеца е било отказано такова разрешение, и
б) доколкото по TGVG 1996 ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в поземления регистър, трябва — както вече и за австрийците — да премине през процедура за разрешение, като възможността за ефективна декларация, че не се създава ваканционно жилище, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно съществено“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
Ако отговорът на първи и втори въпрос е положителен, представлява ли нарушението „достатъчно съществено“?
Съответства ли принципът на отговорността на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорността на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, дължащи се на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази част, а не срещу държавата като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/97: Sandoz, Заключение от 20 май 1999 г.
1) Пречат ли член 73б във връзка с член 73д (по-специално член 73д, параграф 3) от Договора за ЕО и член 1, параграф 1 във връзка с член 4 от Директива 88/361/ЕИО относно движението на капитали на поддържането в сила на първото изречение от четвъртия алинея на член 33 TP 8 от Gebührengesetz от 1957 г. (Закон за гербовия налог, в редакцията, публикувана в BGBl. 818/1993), което предвижда, че когато заем е предоставен от кредитор, който няма местожителство или обичайно пребиваване, или не притежава седалище или централа в Австрия, без да е съставен писмен документ в облагаема форма, счетоводните книги и записи, които длъжникът е длъжен да води в Австрия съгласно съответното национално данъчно законодателство и в които заемът е вписан, се считат за писмен документ?
2) Представлява ли облагането на заеми (доколкото те водят до движение на капитали между държави членки) по първия алинея на член 33 TP 8 от Gebührengesetz произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 73б, параграф 1 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/98: TK-Heimdienst, Заключение от 18 май 1999 г.
Следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което хлебари, месари и бакали не могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата стоки, които имат право да продават въз основа на търговския си лиценз, освен ако не упражняват търговията си от постоянно търговско предприятие, разположено в административния район, в който предлагат стоките за продажба по посочения начин, или в съседна на него община, и освен това могат да предлагат за продажба чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата само такива стоки, които се предлагат за продажба и в посоченото постоянно търговско предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/97: Monsees, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Следва ли членове 30, 34 и 36 от Договора (сега, след изменението, членове 28, 29 и 30 ЕО) и другите приложими разпоредби на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да ограничава превоза на животни за клане, като допуска такива животни да бъдат превозвани за клане само до най-близката подходяща кланица на нейна територия и само при условие, че при спазване на разпоредбите относно моторните превозни средства и движението по пътищата не се надвишават общо време на пътуване от шест часа и разстояние от 130 километра, като при изчисляване на разстоянието се взема предвид само половината от реално изминатите километри по автомагистрала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/97: Pfeiffer, Съдебно решение от 11 май 1999 г.
Следва ли член 30 или член 52 и сл. от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални разпоредби, които изискват, в случай на търговски марки или означения на предприятия, които могат да бъдат объркани, да се защитава това с по-ранен приоритет и поради това забраняват на предприятие да използва в три провинции на Австрия търговска марка или означение, под което предприятия от същата група законно оперират в други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/97: Ciola, Съдебно решение от 29 април 1999 г.
1. Следва ли разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да забрани на оператор на пристанище за лодки, под страх от наказателно преследване, да отдава под наем повече от определена квота места за лодки на собственици, които са жители на друга държава членка?
2. Дава ли правото на доставчика на услугите, посочени в първия въпрос по-горе, който е жител на Австрия, правото да твърди, че забраната, наложена в условията, посочени в първия въпрос, чрез конкретен индивидуален административен акт (Bescheid), приет през 1990 г., не следва да се прилага при решения на австрийските съдилища и административни органи, приети след 1 януари 1995 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/98: Fracasso и Leitschutz, Заключение от 25 март 1999 г.
Следва ли член 18, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО, съгласно който договорите се възлагат въз основа на критериите, посочени в глава 3 от дял IV, като се взема предвид член 19, след проверка на пригодността на изпълнителите, които не са изключени по член 24, от възлагащите органи в съответствие с критериите за икономическо и финансово състояние и за технически познания или способности, посочени в членове 26—29, да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи са длъжни да приемат оферта, дори ако тя е единствената останала в процедурата за възлагане на обществена поръчка
Достатъчно ясен и точен ли е член 18, параграф 1, за да може да бъде позоваван от частноправни субекти в производства по националното право и като част от правото на Общността да бъде противопоставян на разпоредби на националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.