Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-338/97: Pelzl и др., Заключение от 18 март 1999 г.
Пречи ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) на поддържането в сила на данък, който се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности:
- за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сборът от тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и
- чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция в рамките на календарната година, но при който ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и степента на полза, която законодателят счита, че съответният стопански сектор (професионална група) извлича от туризма, и
където не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Трябва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като изключващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) върху търговците, която има следните характеристики:
- дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци;
- постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, който се използва за целия регион (провинция);
- основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, разположено в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции) и не са услуги за крайни клиенти, както и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка);
- размерът на вноската варира според ползата, която законодателят счита, че съответният сектор извлича от туризма;
- размерът на вноската е по-висок в туристическите райони, отколкото в други, и
- не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Пречи ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) на поддържането в сила на данък, който се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през референтната календарна година, но при който ставката на вноската варира според степента на полза, която законодателят счита, че съответният стопански сектор (професионална група) извлича от туризма, и където не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/97: Trummer и Mayer, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
Представлява ли отказът да се разреши учредяване на ипотека за обезпечаване на съществуващо задължение в чуждестранна валута (в случая в германски марки) ограничение на движението на капитали и плащания, съвместимо с член 73б от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/97: HI, Съдебно решение от 4 март 1999 г.
1. Следва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за строителство да се тълкува в смисъл, че Unabhängiger Verwaltungssenat für Kärnten изпълнява условията за орган, отговарящ за процедурите за обжалване по отношение на услуги?
2. Следва ли тези или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за строителство, от които произтича индивидуално право за провеждане на процедура за обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на разпоредбите на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, да се тълкуват като достатъчно точни и конкретни, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да се позове на това право срещу държавата членка в съдебно производство?
3. Следва ли разпоредбите на член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, които са основание за индивидуалното право на провеждане на процедура за обжалване, да се тълкуват в смисъл, че национален съд с характеристиките на Unabhängiger Verwaltungssenat für Kärnten може, при провеждане на процедура за обжалване въз основа на национални разпоредби като член 59 и сл. от Carinthian Auftragsvergabegesetz и свързаните с него разпоредби, да не прилага тези разпоредби, ако те възпрепятстват провеждането на процедура за обжалване по Carinthian Auftragsvergabegesetz за възлагане на обществени поръчки за услуги, и следователно въпреки това да проведе процедура за обжалване съгласно член 8 от Carinthian Auftragsvergabegesetz?
4. Следва ли услугите, посочени във фактите по делото, с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО, да се класифицират като услуги, попадащи в приложение IA, категория № 12 от Директива 92/50/ЕИО (архитектурни услуги; инженерни услуги и интегрирани инженерни услуги; услуги по градоустройство и ландшафтна архитектура; свързани научни и технически консултантски услуги; технически изпитвания и анализи)?
5. Следва ли разпоредбите на Директива 92/50/ЕИО да се тълкуват като удовлетворяващи условията, установени в решение по дело 41/74 Van Duyn (точка 12), за пряка приложимост на директива на Общността, с което услуги, попадащи в приложение IA на директивата, да се възлагат по предвидената в нея процедура, или съответните разпоредби на директивата във връзка с услугите, посочени в приложение IA, са способни да изпълнят условията, установени в посоченото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/97: Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola, Съдебно решение от 4 март 1999 г.
Пречи ли, в настоящото състояние на правото на Общността, принципът на свободното движение на стоки (членове 30 и 36 от Договора за ЕИО) държавите членки да приемат необходимите мерки за защита на наименования на произход, регистрирани съгласно Регламент № 2081/92, като забранят разпространението на синьо сирене под наименованието „Cambozola“, дори когато върху опаковката на съответния продукт е посочен неговият действителен произход?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че опаковката на сиренето, обозначено като „Cambozola“, носи ясно видимо указание за държавата на производство („Deutscher Weichkäse“ [немско меко сирене]), ако това сирене по правило не се излага и продава на потребителите във вид на цели сирена, а на парчета, понякога без оригиналната опаковка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/97: Beck и Bergdorf, Заключение от 2 март 1999 г.
Следва ли член 70 от Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и за адаптациите на договорите, върху които е основан Европейският съюз, който предвижда, че независимо от задълженията по договорите, върху които е основан Европейският съюз, Република Австрия може да запази съществуващото си законодателство относно вторичните жилища за срок от пет години от датата на присъединяване (1 януари 1995 г.), да се тълкува в смисъл, че преходните разпоредби на параграф 40, алинеи 2 и 5 от Tiroler Grundverkehrsgesetz 1996 (Landesgesetzblatt für Tyrol № 61/1996), влязъл в сила на 1 октомври 1996 г., попадат в обхвата на понятието „съществуващо законодателство“, или тези разпоредби следва да се считат за ново законодателство, ако вследствие на решения на австрийския Verfassungsgerichtshof разпоредбите на предходните закони на Тирол относно продажбата на земя не са приложими в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/97: Konle, Заключение от 23 февруари 1999 г.
1. Следва ли от тълкуването на член 6, член 52 и сл. (част трета, дял III, глава 2) и член 73б и сл. (част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
(а) докато е бил в сила TGVG 1993, ищецът е бил задължен да докаже, че няма да създаде ваканционна резиденция, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по параграф 10, ал. 2, за да получи съгласие от органа по прехвърляне на земя, и му е било отказано съгласие, и
(б) съгласно TGVG 1996, ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в имотния регистър, трябва – както и австрийците сега – да премине през процедура за съгласие, като възможността за ефективно деклариране, че не се създава ваканционна резиденция, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
2. Ако е така, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно сериозно“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
3. Ако на въпроси 1 и 2 се отговори утвърдително, нарушението „достатъчно сериозно“ ли е?
4. Спазен ли е принципът за отговорност на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорност на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, които се дължат на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази частна държава, а не срещу държавата като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/97: Köllensperger и Atzwanger, Съдебно решение от 4 февруари 1999 г.
Трябва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година да се тълкува в смисъл, че условията, предвидени в него, се прилагат по отношение на разпоредби като тези, които уреждат състава и функционирането на (Тиролския) Landesvergabeamt (Служба по възлагане на обществени поръчки на провинция Тирол)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/96: Комисия/Австрия, Заключение от 19 януари 1999 г.
Недопустимост на предмета на производството
Прекратяване на нарушенията преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище
Неразумност на сроковете, определени в предсъдебната процедура
Неясен и неточен характер на искането в жалбата
Липса на правен интерес от страна на Комисията
Липса на задължение за отмяна на сключени договори в нарушение на правото на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/97: Monsees, Заключение от 17 декември 1998 г.
Следва ли членове 30—36 от Договора за ЕО (разпоредбите относно свободното движение на стоки) и другите приложими разпоредби на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава превоза на животни за клане, като предвижда, че животните могат да бъдат превозвани за клане само до най-близката подходяща кланица на територията на тази държава и че във всички случаи такъв превоз може да се извършва само ако при спазване на разпоредбите за моторните превозни средства и движението по пътищата общото време на пътуване не надвишава шест часа, а изминатото разстояние не надвишава 130 км, като за изчисляване на разстоянието се взема предвид само половината от реално изминатите километри по автомагистрала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.