Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-140/97: Rechberger и др., Заключение от 25 юни 1998 г.
1) Обхваща ли защитата, предвидена в член 7 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните почивки и пакетните туристически обиколки („Директивата“), пътувания, за които главният договарящ се трябва по силата на договора да заплати само (a) летищната такса за сигурност (такса за заминаване) и доплащане за единична стая, ако пътува сам, или (b) летищната такса за сигурност (такса за заминаване), ако пътува с един или повече придружаващи лица, заплащащи пълната цена, и нищо за полета и настаняването в многоместна стая
2) Попада ли такова пътуване в обхвата на Директивата, дори когато е предложено от най-големия тиражен ежедневник в държава членка като безплатен подарък, изключително за абонати, като част от антиконкурентна рекламна кампания
Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са положителни: 3) Счита ли се член 7 от Директивата за транспониран навреме, ако националните правила, публикувани на 15 ноември 1994 г., се прилагат само за пакетни пътувания, резервирани след 1 януари 1995 г. с дата на заминаване не по-рано от 1 май 1995 г., по-специално (a) с оглед на факта, че Австрия стана част от Европейското икономическо пространство на 1 януари 1994 г., и (b) с оглед на присъединяването на Австрия към Европейския съюз на 1 януари 1995 г.
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен: 4) Представлява ли неизпълнението на транспонирането на един-единствен член от Директивата (член 7) в рамките на предвидения срок само по себе си сериозно и явно нарушение на правото на Общността, което да поражда право на обезщетение за вреди, причинени на частни лица, когато държавата членка е взела адекватни мерки в срока за транспониране на всички други разпоредби на Директивата
5) Следва ли член 7 от Директивата да се тълкува в смисъл, че целта на този член не е постигната, когато националните правила (a) за покриване на риска изискват само застрахователен договор или банкова гаранция със застрахователна сума (покритие) от 5% или повече от оборота на организатора за съответното тримесечие на предходната календарна година, (b) изискват от организатора през първата му година на дейност да определи размера на застрахователната сума (покритие) въз основа на прогнозирания от него оборот, (c) не вземат предвид увеличение на оборота на организатора през текущата година и (d) не налагат задължение на държавата членка да проверява наличието на необходимата гаранция
6) Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между късното или непълно транспониране на член 7 и всяка вреда или щета, причинена на потребителя, така че държавата членка да носи отговорност за възстановяване на непокритите плащания изцяло, дори когато държавата членка може да докаже неправомерно поведение на организатора (трето лице) или изключително и непредвидимо увеличение на риска като причина (или съществена съпричиняваща причина) за вредата или щетата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/97: Bronner, Заключение от 28 май 1998 г.
1) Следва ли член 86 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение, в смисъл на неправомерно възпрепятстване на достъпа до пазара, когато предприятие, което осъществява издаване, производство и маркетинг на ежедневници и с продуктите си заема господстващо положение на австрийския пазар на ежедневници (46,8 % от общия тираж, 42 % от приходите от реклама и 71 % обхват, измерен по броя на всички ежедневници), и управлява единствената национална система за разпространение на ежедневници по домовете на абонатите, отказва да направи обвързваща оферта на друго предприятие, което също издава, произвежда и разпространява ежедневник в Австрия, за включване на този ежедневник в системата за разпространение по домовете, като се вземе предвид и обстоятелството, че поради малкия тираж и съответно малкия брой абонати, за предприятието, което иска включване в системата за разпространение по домовете, не е възможно да изгради собствена система за разпространение по домовете на разумна цена и да я експлоатира печелившо, самостоятелно или в сътрудничество с други предприятия, предлагащи ежедневници на пазара?
2) Представлява ли злоупотреба по смисъла на член 86 от Договора за ЕО, когато при обстоятелствата, описани в т. 1 по-горе, операторът на системата за разпространение по домовете на ежедневници обвързва встъпването в търговски отношения с издателя на конкурентен продукт с условието последният да му възложи не само разпространението по домовете, но и други услуги (например маркетинг чрез пунктове за продажба, печат) в рамките на общ пакет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/97: Nour/Burgenländische Gebietskrankenkasse, Определение от 25 май 1998 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициални въпроси, които нямат връзка с предмета на главното производство или са хипотетични?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/96: Verein für Konsumenteninformation/Österreichische Kreditversicherungs AG, Съдебно решение от 14 май 1998 г.
Следва ли член 7 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните пътувания, пакетните ваканции и пакетните туристически обиколки да се тълкува в смисъл, че сумите, платени от потребителя на доставчика на услуги (например хотелиер) на мястото на почивката, тъй като този доставчик би му попречил да се върне у дома, ако не бъде извършено плащането, попадат в обхвата на защитата, предвидена в тази разпоредба като „гаранция за репатрирането на потребителя“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/97: Tögel/Niederösterreichische Gebietskrankenkasse, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи от член 1, параграфи 1 и 2, член 2, параграф 1 или други разпоредби на Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, конкретно право да иска провеждане на процедура за обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО, което право е достатъчно точно и конкретно, така че при липса на транспониране на съответната директива от държавата членка, дадено лице може успешно да се позове на това право срещу тази държава членка в съдебно производство?
2. При провеждане на процедура за обжалване на основание на индивидуално право, произтичащо от член 41 от Директива 92/50/ЕИО във връзка с Директива 89/665/ЕИО, за провеждане на процедура за обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 91, алинеи 2 и 3 от Bundesvergabegesetz, които предоставят на Bundesvergabeamt правомощия за контрол само в случай на нарушения на Bundesvergabegesetz и приетите въз основа на него наредби, поради това, че тези разпоредби изключват провеждането на процедура за обжалване по Bundesvergabegesetz за възлагане на договори за услуги, и длъжен ли е такъв национален съд да проведе процедура за обжалване съгласно четвъртата част на Bundesvergabegesetz?
3.(a) Следва ли услугите, посочени във фактите по делото (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A, категория № 2 (услуги по сухопътен транспорт) и договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на дялове III и IV от директивата, или следва да се класифицират като услуги по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (здравни услуги), с което договорите за такива услуги да се възлагат съгласно разпоредбите на членове 13 и 14, или тези услуги изцяло са извън приложното поле на Директива 92/50/ЕИО?
(b) Отговарят ли разпоредбите на членове 1—7 на предварителните условия, посочени в точка 12 от решението по дело 41/74 Van Duyn срещу Home Office, относно директната приложимост на директива на Общността, така че услугите по приложение I B към директивата да се възлагат по предвидената в нея процедура, или съответните разпоредби на директивата за услугите по приложение I A могат да изпълнят предварителните условия, посочени в горепосоченото дело?
4. Съществува ли по член 5 или други разпоредби на Договора за ЕО, или по Директива 92/50/ЕИО, задължение за държавата да се намесва в съществуващи правни ситуации, сключени за неопределен срок или за няколко години, но които не са сключени в съответствие с горепосочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/97: EvoBus Austria/Niederösterreichische Verkehrsorganisation, Заключение от 2 април 1998 г.
1. Може ли дадено лице да черпи, от член 1, параграфи 1—3, член 2, параграфи 1, 7—9 или други разпоредби на Директива 92/13/ЕИО, конкретно право да иска провеждане на производство по обжалване пред органи или съдилища, които отговарят на изискванията на член 2, параграф 9 от Директива 92/13/ЕИО, което е достатъчно ясно и конкретно, така че при неприлагане на разпоредбите на съответната директива от държава членка, дадено лице да може да се позове на тази разпоредба?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
2. При провеждане на производство по обжалване, длъжен ли е национален съд, притежаващ характеристиките на Bundesvergabeamt, да не прилага разпоредби на националното право като параграф 7, алинея 2 във връзка с параграф 67, алинея 1 от Bundesvergabegesetz, които го изключват от провеждане на производство по обжалване, дори когато такова производство е предвидено от националния законодател единствено с цел транспониране на Директива 89/665/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
3. Длъжен ли е решаващият съд да не прилага тези или други подобни процесуални разпоредби на националното право в такива обстоятелства, ако те възпрепятстват или пречат на ефективното провеждане на производство по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/96: SPAR Österreichische Warenhandels/Finanzlandesdirektion für Salzburg, Съдебно решение от 19 февруари 1998 г.
Забранява ли член 17 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане, на държава членка да налага такса, определяна по фиксирана ставка въз основа на:
а) дължимия данък върху оборота за доставки или други услуги, предоставени от други търговци на лицето, подлежащо на таксата, за целите на неговата стопанска дейност, с изключение на този, дължим при продажба на предприятия, и
б) дължимия данък върху оборота от лицето, подлежащо на таксата, при внос на стоки за целите на неговата стопанска дейност или при покупки, извършени в рамките на Общността за целите на неговата стопанска дейност?
Забранява ли член 33 от Шестата директива налагането на такса като описаната в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/96: Silhouette International Schmied/Hartlauer Handelsgesellschaft, Заключение от 29 януари 1998 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че търговската марка дава право на нейния притежател да забрани на трето лице да използва марката за стоки, които са били пуснати на пазара под тази марка в държава, която не е договаряща страна
2. Може ли притежателят на търговската марка само въз основа на член 7, параграф 1 от Директивата за търговските марки да иска съдебна забрана спрямо трето лице за използване на търговската марка за стоки, които са били пуснати на пазара под тази марка в държава, която не е договаряща страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/96: Clean Car Autoservice/Landeshauptmann von Wien, Заключение от 4 декември 1997 г.
1. Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че работодателите в приемащата държава също черпят от тях правото да наемат работници, които са граждани на друга държава-членка, без да бъдат обвързани от условия, които – дори и да не зависят от гражданството – обикновено са свързани с гражданството
2. Ако работодателите в приемащата държава имат правото, посочено в първия въпрос: Следва ли член 48 от Договора за ЕО и членове 1 и 3 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като параграф 39, ал. 2 от Gewerbeordnung 1994, съгласно която собственикът на търговска дейност може да назначи за управител за целите на търговското право само лице, чието местожителство е в приемащата държава (Австрия), е съвместима с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.