Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Заключение от 22 май 2003 г.

1. Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да се ползва с абсолютната защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да се възпрепятства вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
2. Прилага ли се това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
3. Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга страна по споразумението чрез декларация на федералното правителство?
4. Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е посочено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?