Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-145/10: Painer, Заключение от 12 април 2011 г.
1. Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде приложен този член и следователно делата да бъдат съединени, когато исковете са предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право на различни национални правни основания, чиито основни елементи по същество са идентични — какъвто е случаят за всички държави членки с иска за преустановяване на неправомерното използване, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението?
2. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато прессъобщение, в което се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е литературно произведение, защитено от авторско право?
б) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че той допуска да бъде приложен, когато името на автора или на изпълнителя не е добавено към цитираното произведение или другия закрилян обект?
3. а) С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в интерес на разглежданото в рамките на обществената сигурност наказателно правосъдие прилагането му изисква конкретно, актуално и изрично искане за публикуване на снимката от страна на органите по сигурността, т.е. публикуването на снимката да е официално разпоредено за целите на дадено издирване, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
б) При отрицателен отговор на въпрос 3а: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29, когато без наличието на издирване от страна на органите медиите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
в) При положителен отговор на въпрос 3б: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че публикуването на снимките е служило за целите на дадено издирване, или винаги е необходимо да има конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на снимката?
4. Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и член 17 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ защитени или че въобще не са защитени от авторското право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за оформление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/09: Dickinger и Ömer, Заключение от 31 март 2011 г.
1) а) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с членове 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която: – концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер на най-малко 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство, – концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: […] Casinos Austria AG е притежател на всички дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване. б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че въпреки че правната уредба в наказателноправната област по принцип е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи
3) а) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави — членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, а поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално ниво
4) а) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/10: Mauerhofer/Комисия, Определение от 31 март 2011 г.
Кои актове на институциите на Съюза представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Какви са границите на съдебния контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата, както и върху мотивите на решенията на Общия съд в производството по обжалване?
Какви са условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, по-специално относно тежестта на доказване на причинно-следствената връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/10: Pavlov и Famira, Заключение от 17 март 2011 г.
1) Трябвало ли е член 38, параграф 1 от Споразумението [за асоцииране] да се приложи непосредствено в периода от 2 януари 2004 г. до 31 декември 2006 г. в рамките на процедура по вписване на български гражданин в регистъра на младшите адвокати?
2) [При положителен отговор на първия въпрос] член 38, параграф 1 от Споразумението [за асоцииране] допуска ли, от една страна, член 30, параграфи 1 и 5 [от RAO] — който наред с другите условия за вписване изисква да се представят доказателства за австрийско гражданство или за гражданство, което се счита за еквивалентно на него — да бъде приложен по отношение на молба за вписване в регистъра на австрийските младши адвокати и за издаване на удостоверение за представителство пред съд по смисъла на член 15, параграф 3 [от RAO], подадена на 2 януари 2004 г. от български гражданин, нает на работа от австрийски адвокат, и от друга страна, тази молба да се отхвърли само въз основа на гражданството, независимо че другите условия са изпълнени и че молителят е разполагал с разрешение за установяване и разрешително за работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/10: Комисия/Австрия, Заключение от 8 март 2011 г.
Ограничаването на възможността за данъчно приспадане на дарения в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания и обучението, само до установени в Австрия организации, представлява нарушение на задълженията по член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/08: Haribo Lakritzen Hans Riegel, Съдебно решение от 10 февруари 2011 г.
1) Допуска ли правото на Съюза освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП, да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие?
2) Допуска ли правото на Съюза за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от Европейския съюз или от държави, страни по Споразумението за ЕИП, задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък?
3) Допуска ли правото на Съюза за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие?
4) a) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли правото на Съюза национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави?
б) При положителен отговор на четвъртия въпрос, буква a): допуска ли правото на Съюза да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а): допуска ли правото на Съюза да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
1) Допуска ли правото на Съюза при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
2) Допуска ли правото на Съюза за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/08: Neukirchinger, Съдебно решение от 25 януари 2011 г.
Допуска ли член 12 ЕО правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която за организирането на полети с балон в тази държава членка и под страх от административни санкции при неспазване на тази правна уредба:
– изисква пребиваващо или установено в друга държава членка лице, което притежава в тази втора държава членка лиценз за организиране на търговски полети с балон, да пребивава или да има седалище в първата държава членка и
– задължава същото лице да си издаде нов лиценз, без надлежно да бъде отчетен фактът, че условията за издаването му по същество са същите като тези за вече издадения му във втората държава членка лиценз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/09: Sayn-Wittgenstein, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Допуска ли член 21 ДФЕС правна уредба, съгласно която компетентните органи на държава членка отказват да признаят определеното в друга държава членка фамилно име на (пълнолетно) осиновено лице, тъй като това име включва благородническа титла, която е недопустима (включително съгласно конституционното право) в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/09: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Съвместимо ли е с член 78 от Директива 2006/112/ЕО включването на данъка върху стандартния разход на гориво („Normverbrauchsabgabe“) в данъчната основа на данъка върху добавената стойност при доставката на автомобили?
Съвместимо ли е с член 79 от Директива 2006/112/ЕО изключването на определени елементи от данъчната основа на ДДС при доставката на автомобили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.