Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-338/09: Yellow Cab Verkehrsbetrieb, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Съвместима ли е със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ДФЕС и сл. и на член 56 ДФЕС и сл., както и с конкурентното право на ЕС по смисъла на член 101 ДФЕС и сл., национална правна норма относно предоставянето на разрешително за обслужване на автобусна линия, и следователно за организиране на обществен превоз по редовен маршрут с определени спирки и по установено разписание, когато за предоставянето на разрешително тази норма изисква:
а) преди да започне да обслужва автобусната линия, и по‑конкретно към момента на предоставяне на концесията, подалото заявление предприятие от ЕС вече да има седалище или постоянен обект в държавата на предоставящия разрешителното орган;
б) най‑късно към момента на започване на обслужването на автобусната линия подалото заявление предприятие от ЕС да има седалище или постоянен обект в държавата на предоставящия разрешителното орган?
Съвместима ли е със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ДФЕС и сл. и на член 56 ДФЕС и сл., както и с конкурентното право на ЕС по смисъла на член 101 ДФЕС и сл. национална правна норма относно предоставянето на разрешително за обслужване на автобусна линия, и следователно за организиране на обществен превоз по редовен маршрут с определени спирки и по установено разписание, когато тази норма предвижда, че трябва да се откаже предоставянето на разрешително, ако при евентуалното обслужване на автобусната линия, предмет на заявлението, приходите на конкурентно предприятие, което обслужва напълно идентичен маршрут или част от него, ще намалеят до такава степен, че по‑нататъшното обслужване от конкурентното предприятие на неговата автобусна линия вече няма да е рентабилно от икономическа гледна точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/09: Koller, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.
Следва ли Директива 89/48 […] да се прилага към австрийски гражданин, който
а) успешно е завършил университетско образование по право в Австрия, като с решение му е предоставена образователна степен „Magister der Rechtswissenschaften“,
б) след това с акт за признаване, издаден от испанското министерство на образованието и науката, след полагането на допълнителни изпити в испански университет, в който обаче курсът на обучение е бил с продължителност по-малко от три години, му е предоставена испанската степен „Licenciado en Derecho“, която е равностойна на посочената австрийска степен, и
в) чрез вписване в Мадридската адвокатска колегия е получил право да използва професионалното звание „abogado“ и ефективно е упражнявал адвокатската професия в Испания в продължение на три седмици преди подаването на искането, а спрямо датата на постановяването на първоинстанционното решение — в продължение на не повече от пет месеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместимо ли е с Директива 89/48 […] тълкуването на член 24 от EuRAG в смисъл, че получаването на австрийска диплома по право, както и предоставянето на право да се използва испанската степен „Licenciado en Derecho“ след полагането на допълнителни изпити в испански университет при курс на обучение с продължителност по-малко от три години не са достатъчни за допускането до изпита за правоспособност в Австрия съгласно член 24, параграф 1 от EuRAG, при липсата на доказателство за изисквания по националното право практически стаж (член 2, параграф 2 от RAO), дори ако молителят е бил допуснат да практикува като „abogado“ в Испания без сравнимо изискване за практически стаж и е упражнявал там тази професия в продължение на три седмици преди подаването на искането, а спрямо датата на постановяването на първоинстанционното решение — в продължение на не повече от пет месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/09: Комисия/Австрия, Заключение от 16 декември 2010 г.
Наредбата за секторната забрана за движение не представлява нарушение на принципа за свободно движение на стоки, тъй като е приета във връзка с транспонирането на Директиви 96/62 и 1999/30
Наредбата за секторната забрана за движение е оправдана поради императивни съображения за опазването на околната среда и/или защита на основните права на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/09: Humanplasma, Съдебно решение от 9 декември 2010 г.
Член 28 ЕО (във връзка с член 30 ЕО) допуска ли прилагането на национална правна уредба, съгласно която вносът на еритроцитни концентрати от Германия е разрешен само при условие — приложимо и за събирането на еритроцитни концентрати на национална територия — че кръвта е дарена без каквото и да било възнаграждение (дори в смисъл на възстановяване на разходите)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/08: Pammer и Hotel Alpenhof, Съдебно решение от 7 декември 2010 г.
Представлява ли „пътуването с товарен кораб“ пакетно пътуване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001?
За да се определи дали за търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, може да се счита, че „насочва“ дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, следва ли да се провери дали преди евентуалното сключване на договора с потребителя от тези уебсайтове и от общата дейност на търговеца е видно, че последният е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки, включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тях, и достатъчно ли е уебсайтът да може да се разглежда в интернет, за да се приеме, че дейността е „насочена към“ дадена държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/08: Haribo Lakritzen Hans Riegel, Заключение от 11 ноември 2010 г.
1) Допуска ли общностното право освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие
2) Допуска ли общностното право за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от ЕС или ЕИП задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък
3) Допуска ли общностното право за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие
4) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли общностното право национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави
4.1 При положителен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
4.2 При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
1. Допуска ли общностното право при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба
2. Допуска ли общностното право за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/08: Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, Съдебно решение от 9 ноември 2010 г.
Допуска ли Директива 2005/29/ЕО национална разпоредба, която с изключение на няколко изчерпателно изброени случая забранява обявяването, предлагането и предоставянето на безплатни добавки към периодичните издания, както и обявяването на безплатни добавки към други продукти и услуги, без да предвижда задължение за проверка във всеки отделен случай дали подобна търговска практика е заблуждаваща, агресивна или нелоялна, дори когато с тази национална разпоредба се преследват не само целите за защита на потребителите, но и други цели, които не попадат в материалния обхват на Директивата, например за запазване на медийния плурализъм или за защита на по-слабите конкуренти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Свързаната със закупуване на вестник възможност за участие в игра с награда представлява ли нелоялна търговска практика по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 2005/29 само поради факта че поне за част от съответните потребители тази възможност за участие се явява наистина не единственото, но със сигурност решаващото съображение за закупуването на вестника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/07: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.
Изпълнила ли е Република Австрия задължението си да класифицира според орнитологичните критерии най-подходящите по брой и размер територии като специални защитени зони, по-специално по отношение на територията Hanság и установяването на границите на зоната Niedere Tauern?
Осигурила ли е Република Австрия достатъчна правна защита на вече класифицираните специални защитени зони в съответствие с изискванията на член 4 от Директива 79/409/ЕИО и член 6, параграф 2 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/09: Sayn-Wittgenstein, Заключение от 14 октомври 2010 г.
Допуска ли член 18 ЕО правна уредба, съгласно която компетентните органи на държава членка отказват да признаят определеното в друга държава членка фамилно име на (пълнолетно) осиновено лице, тъй като това име включва благородническа титла, която е недопустима (включително съгласно конституционното право) в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.