Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Следва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че от нейното приложно поле се изключва акт като Декрета на Валонския парламент от 17 юли 2008 г., който като придава ранг на закон, „ратифицира“ разрешения за проектиране, екологични разрешения или разрешения за дейности, предоставени по-рано от административния орган, за които е заявено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
2) Допускат ли член 9 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337 правото да се развива проект, който попада в приложното им поле, да се предоставя със законодателен акт, срещу който националното право не предоставя възможност за обжалване по съдебен ред или пред друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да позволява този акт да се оспори по същество и от процесуална гледна точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли понятието „граждански и търговски дела“ в член 1 [от Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че [посоченият] регламент се прилага и за признаването и изпълнението на решение, което включва осъждане да се плати глоба по член 890 от [ZPO]?
Следва ли член 14 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че той намира приложение и спрямо производство по изпълнение, свързано с:
а) постановено в друга държава членка решение относно нарушение на право върху интелектуалната собственост;
б) постановено в друга държава членка решение, с което се налага имуществена санкция или глоба за неспазване на забрана за нарушаване на право върху интелектуалната собственост;
в) постановени в друга държава членка решения относно съдебните разноски, които се основават на споменатите в точки а) и б) решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли разпоредбата на глава I, точка 4 от приложение II към [Регламента], съгласно която трябва „[д]а има достатъчен брой мивки[…] и те трябва да имат течаща топла и студена вода“, да се тълкува в смисъл, че с употребеното в текста на немски език понятие „Handwaschbecken“ се обозначава всяко съоръжение (свързано с тръбата за топла вода) за измиване на ръцете или че с него се обозначава само мивка, предназначена единствено за измиване на ръцете?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали е изпълнено хигиенното изискване, което се съдържа в глава I, точка 4 от приложение II към [Регламента] и е изразено с думите „[да имат] […] материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване“
Трябва ли тази разпоредба от приложението да се тълкува по-специално в смисъл, че съоръжението за подсушаване на ръцете или крановете за водата отговарят на [предвидените в тази разпоредба] хигиенни[…] изисквания само когато това съоръжение за подсушаване на ръцете или крановете за водата могат да бъдат използвани, без да е необходим контакт с ръцете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
За да се разглежда данъчнозадълженото лице като „неустановено в страната данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива […], достатъчно ли е мястото му на стопанска дейност да е в чужбина или допълнително се изисква да няма местоживеене в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Следва ли антидъмпинговата правна уредба, приета от [Комисията …] съгласно [основния регламент], да се счита за невалидна, поради обстоятелството че Комисията е приела тази уредба, позовавайки се на определена на „друга разумна основа“ нормална стойност (в настоящия случай въз основа на действително платените или платими цени в Общността за сходни продукти), без да направи допълнително разследване във връзка с установяването на нормалната стойност, след като е изпратила писмено запитване до две предприятия в държавата, приета от нея за държава аналог, но запитването не е довело до резултат — едното от предприятията изобщо не е дало отговор, а другото е изразило готовност за сътрудничество, но не е изпратило обратно получения към съответния момент въпросник — а страните в производството са посочили на Комисията друга възможна държава аналог?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Възможно ли е позоваване в настоящия случай на някоя от следните норми на международното право, за да се оспори валидността на Директива 2003/87/EО, изменена с Директива 2008/101/EО, с цел включване на авиационните дейности в схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии:
а) принципа на международния обичай, че всяка държава има пълен и изключителен суверенитет върху въздушното си пространство;
б) принципа на международния обичай, че никоя държава няма право да претендира да подчини която и да било част от откритото море на своя суверенитет;
в) принципа на международния обичай за свободата на полетите над открито море;
г) принципа на международния обичай (чието съществуване ответникът оспорва), че въздухоплавателните средства, извършващи полети над открито море, попадат под изключителната юрисдикция на държавата, в която са регистрирани, освен ако в международен договор изрично не е предвидено друго;
д) Чикагската конвенция (по-специално членове 1, 11, 12, 15 и 24);
е) Споразумението „Открито небе“ (по-специално член 7, член 11, параграф 2, буква в) и член 15, параграф 3);
ж) Протокола от Киото (по-специално член 2, параграф 2)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Невалидна ли е изменената директива поради противоречие с един или няколко от гореупоменатите принципи на международния обичай, ако и доколкото въз основа на тази директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите — членки на ЕС?
3. Ако и доколкото въз основа на изменената директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към тези части от полетите (общо или на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни), които се извършват извън въздушното пространство на държавите — членки на ЕС, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с членове 1, 11 и/или 12 от Чикагската конвенция;
б) поради противоречие с член 7 от споразумението „Открито небе“?
4. Доколкото въз основа на изменената директива схемата за търговия с квоти за емисии се прилага към авиационните дейности, невалидна ли е тази директива:
а) поради противоречие с член 2, параграф 2 от Протокола от Киото и с член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
б) поради противоречие с член 15 от Чикагската конвенция, разглеждан сам по себе си или във връзка с член 3, параграф 4 и член 15, параграф 3 от споразумението „Открито небе“;
в) поради противоречие с член 24 от Чикагската конвенция, разглеждан сам по себе си или във връзка с член 11, параграф 2, буква в) от споразумението „Открито небе“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Съвместим ли е член 6, параграф 1a от [Ausführungsgesetz] със Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е негодна за консумация от човека по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такава негодност, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е вредна за здравето по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такава вреда за здравето, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е била замърсена по такъв начин, че би било неразумно да се очаква тя да се консумира в това състояние по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такова замърсяване, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.