Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Необходимостта от повторно откриване на устното производство предвид възможните значителни последици от тълкуването на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 за митническото право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка самият национален орган, който изготвя план по член 3 от тази директива, е натоварен с обща компетентност в областта на околната среда, тази държава членка може да откаже да определи съгласно член 6, параграф 3 от същата директива орган, който трябва да бъде консултиран за целите на членове 5 и 6 от нея?
Следва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че когато органът, който изготвя плана по член 3, е натоварен в държава членка и с общата компетентност в областта на околната среда, държавата членка трябва да гарантира, че съществува друг, отделен от този орган консултативен орган, който ще бъде определен?
Следва ли Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 6, параграф 2 от тази директива изискване на посочените в член 6, параграф 3 органи и на обществеността, посочена в член 6, параграф 4, да се предоставя ранна и ефективна възможност „в рамките на подходящи срокове“ да изразят своето становище, може да бъде транспонирано с правни норми, които предвиждат, че компетентният за изготвянето на плана орган определя във всеки отделен случай срока, в който се изразяват становища, или самите правни норми за транспониране на Директивата трябва да установят срок или различни срокове за различни обстоятелства, в който/които тези становища се изразяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 392, параграф 1 bis от италианския наказателно-процесуален кодекс, доколкото тази правна уредба не налага на прокуратурата задължение да поиска изслушването и вземането на показания от малолетната или непълнолетна жертва чрез специален способ за събиране на доказателства преди устната фаза на производството, въпреки че жертвата изрично е поискала това?
2. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 394 от италианския наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда възможност малолетната или непълнолетна жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана чрез специален способ за събиране на доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 94 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 11, параграф 1, член 13, параграфи 1—3 и членове 16, 27 и 104 от този регламент да се тълкува в смисъл, че титулярят или лицензополучателят има право на иск за преустановяване на нарушение срещу всяко лице, което извършва действия по отношение на материал, който лицензополучателят му е продал или прехвърлил, когато не са спазени ограниченията относно продажбата на този материал, предвидени в лицензионния договор между лицензополучателя и титуляря на закрила на Общността на сортовете растения?
При утвърдителен отговор, има ли значение за преценката на нарушението дали лицето, което извършва посочените действия, е знаело или е трябвало да знае за съдържащите се в лицензионния договор ограничения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за възстановяване, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на факта, че задължението към държавата не е погасено от предприятието?
Допуска ли правото на Съюза държава членка да откаже да уважи искане за обезщетение за вреди, предявено от предприятие, на което в нарушение на директива е начислен акциз, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай отказът се основава на изтъкнат от държавата членка довод (по-конкретно че предприятието не е пряко увредената страна и че няма пряка причинно-следствена връзка между евентуалната загуба и поведението, в резултат на което се поражда отговорността)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли [член 7] да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, не могат да се позовават на тази разпоредба, след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка, като същевременно е запазил турското си гражданство?
2. За отговора, който следва да се даде на първия въпрос, има ли значение моментът, в който съответният турски работник е придобил гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Следва ли член 1, параграф 5 от Директива 85/337 да се тълкува в смисъл, че от нейното приложно поле се изключва акт като Декрета на Валонския парламент от 17 юли 2008 г., който като придава ранг на закон, „ратифицира“ разрешения за проектиране, екологични разрешения или разрешения за дейности, предоставени по-рано от административния орган, за които е заявено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
2) Допускат ли член 9 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337 правото да се развива проект, който попада в приложното им поле, да се предоставя със законодателен акт, срещу който националното право не предоставя възможност за обжалване по съдебен ред или пред друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да позволява този акт да се оспори по същество и от процесуална гледна точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.