всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Могат ли стоките, произхождащи от трета държава и представляващи имитация на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на право върху марка, или копие на стока, ползваща се със защита в Съюза въз основа на авторско или сродно право или промишлен дизайн, да бъдат квалифицирани като „фалшифицирани стоки“ или „пиратски стоки“ по смисъла на Регламент № 1383/2003, a преди влизането в сила на последния — по смисъла на Регламент № 3295/94, само поради факта че са въведени на митническата територия на Съюза, без да са допуснати там в свободно обращение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Поемането на загуби на дружество от единствения съдружник в него, публичноправно юридическо лице, на чийто представител компетентният орган е възложил да подпомага финансово като съдружник всяка година това дружество, за да се покрият загубите със сума, определена за тази цел в проектобюджета или в стопанския план на това дружество преди началото на счетоводната година, увеличава ли активите на това дружество по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Директива 69/335/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 14, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че изключването на данъчното облекчение във връзка с частните полети за развлечение означава, че от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за моторно гориво за въздухоплаването, трябва да се освободят само дружествата за въздушен транспорт, или в смисъл, че трябва да се освободят всички моторни горива, използвани във въздухоплаването, доколкото самолетът служи за търговски цели?
Трябва ли член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася и до необходимото на самолета гориво за двупосочни полети до съоръжението за поддръжка на самолети, или от данъчно предимство могат да се ползват само предприятията, чийто предмет на стопанска дейност в тесен смисъл е производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети?
Трябва ли член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че когато служещ едновременно за частни и стопански цели самолет се използва за полети, свързани с поддръжката му, или за учебни полети, съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] следва за горивото за този самолет да се предостави освобождаване, съразмерно на използването на самолета за търговски цели?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, трябва ли от неприложимостта на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96[…] за целите на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] да се направи извод, че при смесено използване на самолет за частни и стопански цели за полетите, свързани с поддръжката, и за учебните полети не следва да се предоставя освобождаване от данъчно облагане?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен или ако от други разпоредби на Директива 2003/96 […] произтича аналогична правна последица, какви критерии и кой референтен период трябва да се използват като основа, за да се определи съответното съотношение на използване по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […], що се отнася до свързаните с поддръжката полети или учебните полети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Дело C–578/10:
„Предвид разпоредбата на член 18 EО (понастоящем член 21 ДФЕС) урежда ли общностното право случая, в който държава членка облага с данък пускането в употреба на автомобил по пътната мрежа на нейна територия, при положение че този автомобил е регистриран в друга държава членка и местно лице на другата държава го заема на местно лице на първата държава членка, което го използва, за да пътува на територията на първата държава членка?"
Дело C–579/10:
„Предвид разпоредбата на член 18 EО (понастоящем член 21 ДФЕС) урежда ли общностното право случая, в който държава членка облага с данък пускането в употреба на автомобил по пътната мрежа на нейна територия, при положение че този автомобил е регистриран в друга държава членка и местно лице на другата държава го заема на местно лице на първата държава членка, което го използва за частни пътувания между тези две държави членки?"
Дело C-580/10:
„Предвид разпоредбата на член 18 EО (понастоящем член 21 ДФЕС) урежда ли общностното право случая, в който държава членка облага с данък пускането в употреба на автомобил по пътната мрежа на нейна територия, при положение че този автомобил е регистриран в друга държава членка и местно лице на другата държава го заема за ползване при частни пътувания на територията на първата държава членка на местно лице на първата държава членка, което е обаче гражданин на другата държава членка?"

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива [2009/103] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които съгласно релевантното национално право имат за последица да изключат възможността пострадало при пътнотранспортно произшествие лице да се ползва от застраховката, когато:
– пътнотранспортното произшествие е предизвикано от незастрахован водач,
– пострадалото лице е разрешило на посочения незастрахован водач да управлява превозното средство,
– пострадалото лице е било пътник в превозното средство към момента на пътнотранспортното произшествие, и
– пострадалото лице има застраховка за управлението на въпросното превозно средство?
По-специално:
– Такава национална разпоредба представлява ли разпоредба, която „изключва от застраховката“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива [2009/103]?
– При обстоятелства като тези в настоящото дело разрешението, дадено от [застрахованото лице] на незастрахованото лице, представлява ли „изрично или мълчаливо разрешение“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Директива [2009/103]?
– На отговора на този въпрос отразява ли се обстоятелството, че съгласно член 10 от Директива [2009/103] националните органи, които са отговорни да изплащат обезщетение за вреди, причинени от неидентифицирано или незастраховано превозно средство, могат да откажат да заплатят обезщетение на лица, които са се качили доброволно в превозното средство, причинило вредите или телесните повреди, когато органът може да докаже, че тези лица са знаели, че превозното средство не е застраховано?
От значение ли е за отговора на [първия въпрос] дали въпросното разрешение […] е основано на действително познаване на обстоятелството, че въпросният водач не е застрахован, или […] е основано на убеждението, че водачът е застрахован, или [също] […] [зависи ли от] това, че разглежданото разрешение е дадено от застрахованото лице, без то да се замисля по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Възниква ли основание за обединяване на делата C-581/10 и C-629/10 за съвместно разглеждане и произнасяне съгласно член 43 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Обхватът на защитата на потребителя по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори допуска ли, когато е установено наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, да се приеме, че договорът в своята цялост не обвързва потребителя, ако това е по-благоприятно за него?
2) Критериите, по които се определя нелоялната търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета, допускат ли да се приеме, че когато продавачът или доставчикът посочи в договора годишен процент на разходите, по-нисък от реалния, това поведение на продавача или доставчика спрямо потребителя може да се окачестви като нелоялна търговска практика
Допуска ли Директива 2005/29, ако е доказано наличието на нелоялна търговска практика, това да повлияе върху действителността на договора за кредит и върху постигането на целта на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, ако за потребителя би било по-благоприятно договорът да е недействителен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

1) Ако държава членка обложи с окончателен изравнителен данък учредено съгласно нейното право дружество, в случай че то премести мястото на действителното си управление в друга държава членка, може ли при настоящото състояние на общностното право това дружество да се позове на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) срещу първата държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: с разглеждания окончателен изравнителен данък — който се начислява върху наличните към момента на преместването на седалището увеличения на стойността на елементите от имуществото на дружеството, прехвърлени от държавата членка по произход в приемащата държава членка, като липсва възможност за отлагане на данъчното облагане за бъдещи периоди и не може да се вземат предвид последващите обезценявания на стойността — нарушава ли се член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС), в смисъл че такова облагане с окончателния изравнителен данък не може да се обоснове от необходимостта за разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки?
3) Отговорът на предходния въпрос зависи ли по-специално от обстоятелството, че с разглеждания окончателен изравнителен данък се облага печалба (от разлики във валутния курс), реализирана в рамките на данъчната компетентност на Нидерландия, при положение че тази печалба не може да бъде отразена в приемащата държава според режима на данъчно облагане, който се намира в сила там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) прилага ли се по отношение на повторното влизане на територията на държавата членка, която е издала на гражданина на трета страна временното разрешение за пребиваване, когато за повторното влизане на територията ѝ не се налага нито влизане, нито транзитно преминаване, нито пребиваване на територията на другите държави членки?
2. При какви условия държава членка може да издава на граждани на трети страни „виза за повторно влизане“ по смисъла на член 5, параграф 4, буква а) от същия регламент
В частност в такава виза може ли да се предвиди ограничение, влизането да е само през входните пунктове на територията на страната?
3. Доколкото Регламент (ЕО) № 562/2006 — в противоречие с позволеното в клаузите на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 19 юни 1990 г., в редакцията след изменението ѝ с този регламент — изключва всяка възможност за влизане на територията на държавите членки по отношение на граждани на трети страни, притежаващи само временно разрешение за пребиваване за срока на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или на молба за убежище, принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания не налагат ли да бъдат предвидени преходни разпоредби за гражданите на трети страни, напуснали територията на държавите членки, когато са притежавали само временни разрешения за пребиваване, издадени за срока на разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване или молба за убежище, и които искат да се завърнат на нея след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 562/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form