Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчика, така че искането на първия, упражнено, когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден какъвто и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за да се предотвратят конфликтите или споровете?
Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 32 от Протокол № 1 да се тълкува в смисъл, че резултатите от последваща проверка на сертификати EUR.1, издадени от държава от АКТБ, обвързват органите на държавата членка, в която са внесени посочените в тези сертификати стоки, когато проверката се е състояла главно в разследване на Комисията в тази държава от АКТБ и посочените резултати са били съобщени на тези органи посредством доклад, подписан и от представител на споменатата държава от АКТБ?
Следва ли член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че когато сертификатите EUR.1, издадени за внос на стоки в Съюза, бъдат обезсилени поради нарушения при издаването им и поради това че посоченият в тях преференциален произход не е бил потвърден при последваща проверка, вносителят може да възрази срещу последващо събиране на вносни мита, като изтъкне, че не следва да се изключва вероятността някои от тези стоки всъщност да имат въпросния преференциален произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли приемащата държава членка да се съобразява с членове 43[ЕО] и 48 ЕО, когато учредено в [друга] държава членка ([държава] по произход) дружество премества седалището си в приемащата държава членка, като за тази цел същевременно се заличи вписването му в търговския регистър в държавата членка [по произход], [съдружниците] одобрят нов акт за учредяване на дружеството в съответствие с правото на приемащата държава […] и дружеството подаде молба за вписване в търговския регистър в приемащата държава членка в съответствие с нейното право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 43[ЕО] и 48 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика в (приемащата) държава членка, която не признава на дружество, надлежно учредено съгласно правото на друга държава членка (по произход), правото да премести седалището си в приемащата държава […] и да продължи дейността си съгласно нейното право?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос причината, поради която приемащата държава членка отказва да впише дружеството молител в […] регистър[a], и по-специално
— обстоятелството, че в акта за учредяване на дружеството, одобрен в приемащата държава […], като праводател се сочи дружеството, учредено в държавата членка по произход и заличено от нейния търговски регистър, и се иска това дружество да се посочи като праводател в търговския регистър в приемащата държава членка,
— в случая на международно вътреобщностно преобразуване трябва ли приемащата държава […], с оглед на произнасянето по молбата за вписване в търговския регистър, да се съобрази с акта на държавата членка по произход, с който [преместването] на седалището е отразено в нейния търговски[..] регистър, и до каква степен?
4) Има ли право приемащата държава членка да разглежда молбата за вписване в нейния търговски регистър, подадена от дружество при международно вътреобщностно преобразуване, като приложи нормите на своето [национално] право, уреждащи вътрешните преобразувания на дружества, тоест като наложи на посоченото дружество всички изисквания на [националното] право на приемащата държава във връзка с вътрешните преобразувания (например изготвяне на баланс и опис на имуществото), или напротив, членове 43[ЕО] и 48 ЕО я задължават да прави разлика между международните вътреобщностни и вътрешните преобразувания, и ако това е така — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от [Римската конвенция], да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия на работодателя не са прехвърлени на това друго дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Съвместима ли е с Директива 2005/29/ЕО национална разпоредба, предвиждаща обща забрана на изричните и подразбиращите се съобщения за намаление на цените в периода преди разпродажбите, при положение че се цели защита на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Компетентността на Съда на Европейския съюз да разглежда преюдициални въпроси, свързани с тълкуване на международни договори, които не представляват мярка за прилагане на правото на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.