всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за закрила на „опаковката [на стока]“ включва също и възможността за закрила на външния вид, в който се предоставя дадена услуга?
Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че знак, представящ външния вид, в който се предоставя дадена услуга, може да бъде регистриран като марка?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че изискването за графично представяне е изпълнено със самото представяне на рисунка, или е необходимо да се представи в допълнение и описание на външния вид или данни за абсолютните размери в дадени мерни единици или за относителните размери с данни за пропорциите?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че обхватът на закрилата, предоставяна с марката за услуги в рамките на търговията на дребно с услуги, се разпростира и по отношение на произвежданите от самия търговец на дребно стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допускат ли принципът на пропорционалност, произтичащ от правото на установяване и от принципите на недопускане на дискриминация и на защита на конкуренцията, предвидени в членове 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 101 ДФЕС, както и съдържащият се в него принцип на рационалност, национална правна уредба, която квалифицира като тежки нарушения — както за обществените поръчки на стойност над общностния праг, така и за обществените поръчки на стойност под общностния праг — окончателно установени нарушения, свързани със задълженията за внасяне на осигурителни вноски, когато размерът на задължението е над 100,00 EUR и едновременно с това надхвърля 5 % от разликата между дължимите и внесените суми за всеки период на плащане или за всеки осигурителен период, и поражда задължение за възлагащите органи да отстранят от процедурата за възлагане на обществена поръчка оферента, който е извършил такова нарушение, без да се оценяват други обективни аспекти за надеждността му като съдоговорител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли член 1, точка 2, буква б) от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че вещества или комбинация от вещества по смисъла на тази разпоредба, които само променят физиологичните функции на човека, тоест без да ги възстановяват или коригират, могат да се считат за лекарствен продукт единствено тогава, когато те носят терапевтична полза или във всички случаи водят до положителна промяна на физиологичните функции
Вследствие на това изключени ли са от понятието за лекарствен продукт по тази директива вещества или комбинация от вещества, които се употребяват заради психоактивното им въздействие, водещо до състояние на опиянение, и които по тази причина са вредни във всички случаи за здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 16, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, който през непрекъснат петгодишен период преди датата на транспониране на тази директива е пребивавал в държава членка в качеството на съпруг на гражданин на Съюза, работещ в посочената държава членка, трябва да се счита за придобил правото на постоянно пребиваване, предвидено в тази разпоредба, въпреки че през споменатия период съпрузите са решили да се разделят и са заживели с други партньори, а обитаваното от гражданина на третата страна жилище вече не е било нито предоставено, нито осигурено на това лице от съпруга му, гражданин на Съюза?
Следва ли обстоятелството, че по иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза националната юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване относно разглежданото в главното производство право на Съюза, да се приема за определящ фактор при преценката дали държавата членка е извършила явно нарушение на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

1) Попада ли в приложното поле на [Директива 2008/94], и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея, разпоредбата на член 57 от [Закона за работниците и служителите] във връзка с член 116, параграф 2 от [ЗПТС], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател трудови възнаграждения за времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба пред компетентния съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от [Хартата] и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3) В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по време на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения с падеж, настъпил през време на производството по оспорване на законността на уволнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Последиците за производството пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Компетентността за произнасяне по съдебните разноски в случай на заличаване на дело от регистъра на Съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Приложими ли са съдържащите се в Споразумението за ЕИП правила относно свободното предоставяне на услуги, и по-точно на услуги в областта на морския транспорт — на които правила съответстват такива от Договора за ЕО — по отношение на дружество със седалище в държава от ЕАСТ във връзка с неговата дейност по предоставяне на транспортни услуги до държава — членка на Европейската общност или до държава от ЕАСТ посредством използването на плавателен съд, регистриран в трета страна извън Европейската общност/ЕИП (плаващ под флага на тази страна)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Оттеглянето на преюдициалното запитване от национален съд поражда ли основание за заличаване на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на преюдициално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Трябва ли разпоредбите на Шеста директива, съгласно които се определя мястото на вътреобщностна доставка, да се тълкуват в смисъл, че доставката на стока от едно дружество за клиент в друга страна от Европейския съюз след преработка на стоката за сметка на продавача в обект на друго дружество, разположен в страната на клиента, е доставка между страната на продавача и страната на крайния получател или доставка в рамките на страната на крайния получател от обекта, в който е извършена преработката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form