всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а) Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?
б) Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът на производството би бил различен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че таксите, събирани от нотариус държавен служител за нотариално удостоверяване на правна сделка, която има за предмет преобразуването на капиталово дружество в друг вид капиталово дружество, представляват данъци по смисъла на директивата, дори ако преобразуването не води до увеличаване на капитала на приемащото или на преобразуваното дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Изисква ли се националният съд да предостави достатъчно фактическа и правна информация, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Следва ли съдът да мотивира необходимостта от тълкуване на правото на Съюза с оглед на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 21 от [Хартата] във връзка с член 7, параграф 1, член 16 и член 17 от Директива [2000/78] да се тълкуват смисъл, че:
a) работник, за когото работодателят първоначално е установил неправилна референтна дата за повишаване в степен въз основа на законодателно уредено дискриминиращо въз основа на възраст зачитане на предходни периоди на заетост, при всички случаи има право на изплащане на разликата във възнаграждението, произтичаща от недискриминационно определена референтна дата за повишаване
б) или те следва да се тълкуват в смисъл, че съответната държава членка има възможност чрез недискриминационно зачитане на предходните периоди на заетост да премахне дискриминацията[,] основана на възраст[,] и без финансова компенсация (чрез промяна на референтната дата за повишаване в степен при едновременно удължаване на периода за повишаване в степен), особено ако целта на това разрешение, което не се отразява на възнаграждението, е да запази ликвидността на работодателя, както и да предотврати прекомерните усилия за преизчисляване?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, м]оже ли такова недискриминиращо зачитане на предходни периоди на заетост:
a) да бъде въведено от законодателя и с обратно действие (в случая със Закона от 27 декември 2011 г., обнародван в BGBl I[, 129/2011], с обратно действие от 1 януари 2004 г.) или
б) то се прилага едва от датата на приемането или на обнародването на новите разпоредби за зачитане и повишаване?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 21 от Хартата във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 от Директива [2000/78], както и член 6, параграф 1 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че:
a) законодателна уредба, която предвижда по-дълъг период за повишаване за периодите на заетост в началото на кариерата […] и по този начин затруднява повишаването в следващата степен на заплащане, представлява непряка дискриминация, основана на възраст,
б) и при утвърдителен отговор на горния въпрос, следва ли да се тълкува в смисъл, че такава уредба е подходяща и необходима с оглед малкия професионален опит в началото на кариерата?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 7, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1 и с член 6, параграф 1 от Директива [2000/78] да се тълкуват в смисъл, че е възможно и оправдано от съображения за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания да се запазят последиците от старата, дискриминираща въз основа на възраст, схема единствено от съображения в полза на работника, за да се защити от неблагоприятни условия на заплащане в резултат на новата, недискриминираща разпоредба (клауза за гарантиране на възнаграждението)?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б) и на третия въпрос, буква б):
a) може ли за определянето на периодите на служба, които се зачитат, законодателят да предвиди, изискване (задължение) за съдействие на работника или служителя и да постави преминаването в новата система на зачитане и повишаване в зависимост от изпълнението на това задължение?
б) може ли работник, който не оказва очакваното от него съдействие за новото определяне на референтната дата за повишаване в степен съгласно новата недискриминираща система за зачитане и повишаване и който поради това съзнателно не се ползва от недискриминиращата уредба и доброволно остава в старата, дискриминираща въз основа на възраст, система на зачитане и повишаване, да се позовава на дискриминация[,] основана на възраст[,] съгласно старата система или оставането в старата дискриминационна система единствено от съображение да може да предяви парични претенции, представлява злоупотреба с право?
6) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на ефективност по правото на Съюза съгласно член 47, параграф 1 от [Хартата] и съгласно член 19, параграф 1 ДЕС погасителната давност на произтичащи от правото на Съюза права да не започва да тече преди недвусмисленото изясняване на правното положение чрез постановяване на съответно решение на Съда на Европейския съюз?
7) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на равностойност по правото на Съюза да се разшири предвидено в националното законодателство спиране на давностния срок за исковете, с които се упражняват права, основани на нова система на зачитане и повишение (член 53a, параграф 5 от [BBG]), по отношение на исковете за изплащане на разликата в заплащането, която произтича от стара, дискриминираща въз основа на възраст, система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Приложими ли са разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО към договор за кредит, сключен преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, чието действие продължава след тази дата?
Възможно ли е национална разпоредба, с която се признава характер на изпълнително основание на договор за банков кредит, да накърнява свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по членове 49 и 56 ДФЕС в изцяло вътрешна ситуация?
Дава ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз основание да се признае за несъвместима национална разпоредба, според която договори за кредит имат характер на изпълнително основание, когато не се прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допуска ли член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 92/12, без да се засяга неговата систематична връзка с член 7, параграф 3 от тази директива, законова уредба на държава членка, съгласно която лице, което държи с търговска цел подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в друга държава членка, не е данъчнозадължено, ако е придобило стоките от друго лице едва след приключването на действието по въвеждането им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли член 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури във връзка с връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода в случай на незаконно влизане, установено в момента на самото влизане или непосредствено след това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Противоречи ли правото на Съюза на национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета държава, който не е бил подложен на принудителните мерки, предвидени в Директива 2008/115?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2014 г.

Съвместима ли е с принципа на ефективност, произтичащ от правото на Съюза и по-специално от Директива 93/13/ЕИО, национална процесуална разпоредба, която ограничава правото на въззивно обжалване в производствата по принудително изпълнение върху ипотекиран имот само до определени хипотези?
Съвместима ли е подобна национална разпоредба с принципа на равни процесуални възможности и с правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form