Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001, прилаган в светлината на съображения 9 и 11 от него и на решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и общите принципи на общностното право за забрана на неоснователното обогатяване, на пропорционалност и на свобода на стопанската инициатива, да се тълкуват в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006?
а) При утвърдителен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли размерът на налозите, които подлежат на връщане на производителите, да се основава само на тонажа на запасите от захар към 30 юни 2006 г.?
б) При отрицателен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли тонажът на захарта, който служи за основа за връщането на налозите, да се основава на изменението на общностните количества запаси от захар между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2006 г.?
Правилно ли е изчисляването на подлежащите на връщане налози да се осъществява, като се умножат запасите от захар, определени според отговора на втория преюдициален въпрос, по среднопретеглената стойност на „средните загуби“, установени по време на [общата организация на пазарите в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006], или те трябва да се изчисляват по друг начин и как?
При утвърдителен отговор на предишните въпроси, невалиден ли е Регламент № 164/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
В случай на постановяване на неприсъствено решение (в отсъствие на страната), с което отсъстващата страна е осъдена, без при това изрично да е признала правото по какъвто и да било начин,
следва ли да се приеме, че националното право определя дали такова процесуално поведение е равнозначно на неоспорване по смисъла на Регламент № 805/2004, доколкото съгласно националното право е възможно да се достигне до отричане на безспорния характер на вземането
или
неприсъственото решение съгласно правото на ЕС самó по себе си предполага неоспорване и следователно Регламент № 805/2004 е приложим, независимо от преценката на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Приложим ли е член 15 от Регламент 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „най-добър интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли член 49 ДФЕС и принципите на равно третиране и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член [10, параграф] 9 octies от Закон № 44 от 26 април 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други критерии освен две банкови удостоверения, издадени от две различни финансови институции, и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
2. Трябва ли член 47 от Директива 2004/18/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член [10, параграф] 9 octies от Закон № 44 от 26 април 2012 г.) [с клаузи, в които] не са предвидени други документи и алтернативни възможности като в наднационалната нормативна уредба [и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването] за икономическо и финансово състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112, когато подлежащата на приспадане част се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива?
Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 в случай на корекция на приспаднатия данък съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112, когато подлежащата на приспадане част по смисъла на член 175, параграф 1 от Директивата се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива или съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, букви а), б), в) или г) от [посочената директива]?
Длъжни ли са държавите членки да коригират приспаданията съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112, прилагайки правилото за закръгляване (втори въпрос) по такъв начин, че подлежащата на корекция приспадната сума да се закръгли към по-горния или по-долния цял процент в полза на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 181а от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която митническата стойност се определя въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени, установени при вноса на сходни стоки, и съответно е неточна, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя допълнителни доказателства за установяване на договорната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 18, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след изтичането на периода на корекция по член 187 от Директивата дълготрайните активи на данъчнозадълженото лице, във връзка с придобиването на които то е приспаднало ДДС, не следва нито да се облагат, нито да се включват в ликвидационния опис при преустановяване на дейността му, тъй като е изтекъл нормативно определеният срок за корекция на начисления данък във връзка с придобиването им, който произтича от заложения срок на изхабяване на тези активи в хода на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, или напротив, трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от периода на корекция дълготрайните активи подлежат на облагане при преустановяване на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, първо и трето изречение от Директива 2002/21/ЕО [...] да се тълкува в смисъл, че когато предоставящо съобщителна мрежа предприятие обжалва решението на [НРО] за определяне на цените за терминиране на повиквания в мрежата на това предприятие (решението MTR), а след това обжалва и последващото решение на [НРО] (решението за прилагане), с което договорът между адресата на решение MTR и друго предприятие се изменя така, че цените, по които другото предприятие заплаща за терминирането на повиквания в мрежата на адресата на решение MTR, да отговарят на цените, определени в решение MTR, националният съд, след като установи, че решение MTR е отменено, не може да отмени решението за прилагане поради текста на член 4, параграф 1, четвърто изречение от Директива 2002/21 и поради произтичащите от принципа на оправданите правни очаквания или принципа на правната сигурност интереси на предприятието, в чиято полза е издадено решението за прилагане, или пък член 4, параграф 1, първо и трето изречение от Директива 2002/21 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отмени издаденото от [НРО] решение за прилагане и съответно да отмени предвидените в него задължения за периода отпреди произнасянето на съдебното решение, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, което обжалва решението на [НРО], осигуряващо изпълнението на задълженията, предвидени в отмененото впоследствие решение MTR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.