Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Приложим ли е правният режим на Хартата на основните права на Европейския съюз в ситуация, при която липсва препратка към друга релевантна разпоредба на правото на Европейския съюз, извън самата Харта?
Какви са изискванията за съдържанието на преюдициално запитване, за да се установи компетентността на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Прилага ли държава членка правото на Съюза, с което съгласно член 51, параграф 1 от Хартата прави същата приложима, в случай като настоящия, когато налага парична административна санкция на административен субект за твърдени неизпълнения на задълженията му за сътрудничество, които произтичат от разпореждане, издадено от компетентния по отношение на него национален орган въз основа на процесуални правила на вътрешното право, установени за целта в рамките на изпълнението от тази държава членка, в качеството ѝ на запитана държава, на искане за обмен на информация, което изхожда от друга държава членка и е обосновано от последната по-специално с разпоредбите на Директива [2011/16] относно обмена на информация при поискване?
2) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, може ли административен субект да се позове на член 47 от Хартата, когато счита, че горепосочената наложена му парична административна санкция цели да го задължи да предостави информация в рамките на изпълнението от компетентния орган на запитаната държава членка, на която този субект е местно лице, на изхождащо от друга държава членка искане за информация, за което не били изложени основания относно реалната данъчна цел, поради което в настоящия случай не била налице легитимна цел, и с което била искана информация, която е без предполагаема значимост за съответния случай на облагане?
3) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата, изисква ли — без член 52, параграф 1 от Хартата да допуска предвиждането на ограничения — компетентният национален съд да има правомощие за пълен съдебен контрол, а следователно и правомощието да упражнява поне инцидентен контрол върху действителността на разпореждане, което е издадено от компетентния орган на държава членка в рамките на изпълнението на искане за обмен на информация, направено от компетентния орган на друга държава членка по-специално въз основа на Директива 2011/16, при жалба, която е подадена по съдебен ред от третото лице притежател на информацията, адресат на това разпореждане, срещу решение за налагане на парична административна санкция заради твърдяното неизпълнение от този правен субект на задължението му за сътрудничество при изпълнението на посоченото искане?
4) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 в светлината, от една страна, на паралелизма с изискването за предполагаема значимост, произтичащо от Модела на данъчна спогодба на [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие] за доходите и имуществото, и от друга, на залегналия в член 4 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, заедно с целта на Директива 2011/16, да се тълкуват в смисъл, че предполагаемата значимост, що се отнася до визирания случай на облагане и до изложената данъчна цел, на поисканата от една държава членка информация от друга държава членка представлява условие, на което искането за информация трябва да отговаря, за да задейства задължението за компетентния орган на запитаната държава членка да предприеме действия по него и от своя страна да легитимира дадено разпореждане спрямо трето лице притежател?
5) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, трябва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна норма на държава членка, която ограничава общо проверката от компетентния ѝ национален орган, действащ в качеството на орган на запитаната държава, на действителността на искане за информация, до контрол за формалната редовност и налагат на националния съд, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, да провери дали е спазено изискването за предполагаема значимост на поисканата информация от всички аспекти, които касаят връзките с конкретно разглеждания случай на облагане, с изложената данъчна цел и със зачитането на член 17 от Директива 2011/16?
6) Ако приложимостта на Хартата по настоящия случай бъде потвърдена, допуска ли член 47, параграф 2 от Хартата правна норма на държава членка, която изключва представянето пред компетентния национален съд на запитаната държава, при подадена по съдебен ред жалба като описаната във въпрос 3 по-горе, с която същият е сезиран, на направеното от компетентния орган на друга държава членка искане за информация и налага ли цитираният член този документ да бъде представен пред компетентния национален съд и на третото лице притежател да бъде предоставен достъп, или пък този документ да бъде представен пред националния съд, без на третото лице притежател да се предоставя достъп поради поверителността на въпросния документ, стига всички трудности, причинени на третото лице притежател с ограничаване на правата му, да са компенсирани в достатъчна степен с производството, провеждано пред компетентния национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Прилага ли се [ДЕО] […] и към щети, които действително настъпват след упоменатата в член 19, параграф 1 от ДЕО дата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение (водноелектрическа централа), получило разрешение и пуснато в експлоатация преди тази дата, и попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно водното законодателство?
2) Допуска ли [ДЕО], и по-специално членове 12 и 13, национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка по смисъла на член 13 от [ДЕО] във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата?
3) Допуска ли [ДЕО], и по-специално член 2, параграф 1, буква б), национална разпоредба, която изключва от понятието „екологични щети“ щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно национална законова разпоредба?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос:
Ако при издаването на разрешението съгласно национални разпоредби не са проверени критериите по член 4, параграф 7 от [РДВ] (респ. на националните мерки за транспонирането му), когато се разглежда въпросът дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от [ДEO], трябва ли член 4, параграф 7 от [РДВ] да се приложи пряко и да се провери дали критериите, определени с тази разпоредба, са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместимо ли е със свободата на установяване, свободното движение на капитали или свободното предоставяне на услуги държава членка да приеме и остави да действа правна уредба като член 80 от Taxation of Chargeable Gains Act 1992 (Закон за данъка върху инвестиционния доход от 1992 г.), според който, ако в определен момент доверителните собственици на доверителна собственост престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в държавата членка, възниква задължение за плащане на данък върху нереализирания инвестиционен доход от активите, включени в доверителен фонд?
2) Ако се приеме, че такова данъчно задължение ограничава упражняването на съответната свобода, може ли то да бъде обосновано с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане и пропорционално ли е, при условие че законодателството не предоставя на доверителните собственици възможност за отложено или разсрочено плащане, нито взема предвид последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост?
3) Засяга ли се някоя от основните свободи, ако държава членка обложи с данък нереализиран инвестиционен доход в размер на увеличението на стойността на активите на доверителна собственост в момента, когато мнозинството от доверителните собственици престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в тази държава членка?
4) Оправдано ли е с този данък при излизане да се ограничава съответната свобода, за да се гарантира балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане, в случаите, когато продължава да бъде възможно облагане на реализиран инвестиционен доход, но само при настъпването в бъдеще на определени обстоятелства?
5) Следва ли пропорционалността да зависи от фактите по конкретното дело
По-специално, пропорционално ли е ограничението, породено от такова облагане, ако:
а) законодателството не предвижда възможност за отложено или разсрочено плащане, нито за отчитане на последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост след излизането,
б) но в конкретния случай на определяне на данъка, предмет на жалбата, активите са продадени, преди той да е станал изискуем и стойността на съответните активи не е намаляла в периода между преместването на доверителната собственост и датата на продажбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при твърдяно нарушение на забраните за препродажба извън дадена мрежа за селективна дистрибуция и от електронен пазар, извършено посредством оферти за продажба, публикувани на няколко интернет сайтове, управлявани в различни държави членки, одобреният дистрибутор, който се счита за увреден, може да подаде иск за спирането на причиненото неправомерно поведение до юрисдикцията, на територията на която публикуваните онлайн оферти са достъпни или са били достъпни, или трябва да е налице друга привръзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се предоставя право на пребиваване в приемащата държава членка на члена на семейството на турски работник, който е получил разрешение да влезе в тази държава членка за събиране на семейството и съжителства с този турски работник от влизането си на територията на посочената държава членка, когато периодът от три години, през които посоченият работник е принадлежал към легалния пазар на труда, не е следвал непосредствено пристигането на съответния член на семейството в приемащата държава членка, а е осъществен в по-късен момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Изключва ли Директивата за универсалната услуга, и по-конкретно член 32, възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията нямат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че реализираната от предприятието печалба от доставката на други услуги, обхванати от задълженията на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директива, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които предприятията имат право на възстановяване от тази държава членка на нетните разходи за предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива, единствено когато нетните разходи създават несправедливо затруднение за тези предприятия?
При отрицателен отговор на втория въпрос, държавата членка може ли да прецени, че не е налице несправедливо затруднение в резултат от предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от Директивата за универсалната услуга, ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на всички услуги, във връзка с които носи задължение за предоставяне на универсална услуга, включително от предоставянето на услуги, които предприятието би извършвало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на дадено предприятие във връзка със задължението му за предоставяне на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива следва да се изчисляват като разликата между всички приходи и всички разходи във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които предприятието би реализирало дори ако не беше определено за оператор на универсална услуга?
Ако въпросните национални правила (вж. въпроси 1—4) се прилагат за допълнителните задължителни услуги, които трябва да се предоставят не само в Дания, но и в Гренландия, която съгласно приложение II към Договора за функционирането на ЕС е отвъдморска страна или територия, отговорите на въпроси 1—4 прилагат ли се и за отнасящата се до Гренландия част от задължението, когато това задължение е възложено от датските органи на установено в Дания дружество, което не извършва друга дейност в Гренландия?
Какво значение имат член 107, параграф 1 и член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение [2012/21] за отговора на въпроси 1—5?
Какво значение има за отговора на въпроси 1—5 принципът за минимално нарушаване на пазара, споменат в частност в член 1, параграф 2 и член 3, параграф 2, в съображения 4, 18, 23 и 26, както и в част Б от приложение IV към Директивата за универсалната услуга?
В случай че разпоредбите на Директивата за универсалната услуга не допускат национални режими като посочените във въпроси 1, 2 и 4, имат ли директен ефект тези разпоредби и ограничения?
Какви конкретни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали определеният на национално равнище срок за подаване на заявление като описаното [в акта за преюдициално запитване] и самото му прилагане са в съответствие с принципите на лоялно сътрудничество, равностойност и ефективност в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665 в светлината на принципите, изведени в решение на Съда от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), да се тълкува в смисъл, че на оферент, чиято оферта е била окончателно изключена от възложителя и който следователно не е заинтересован оферент съгласно член 2а от Директива 89/665, може да се откаже достъп до преразглеждане както на решението за възлагане на поръчката (решение за сключване на рамково споразумение), така и на сключването на самия договор (включително на изискването за предоставяне на обезщетение съгласно член 2, параграф 7 от Директивата) дори ако оферти са подали само двама оференти, но според твърденията на незаинтересования оферент [който е поискал преразглеждането] офертата на спечелилия кандидат, на когото е възложена поръчката, е трябвало също да бъде изключена?
При отрицателен отговор на първия въпрос следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665, в светлината на принципите, изведени в решение на Съда от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), да се тълкува в смисъл, че на незаинтересования оферент (съгласно член 2а от Директивата) следва да се предостави достъп до обжалване само в случай че
а) от преписката в производството по преразглеждане се вижда ясно, че офертата на спечелилия оферент не е редовна?
б) офертата на спечелилия оферент не е редовна поради еднородни причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Има ли отражение върху изключителните права на притежателя на марка на [ЕС] фактът, че в петгодишния срок след регистрацията той не я е реално използвал в Съюза за стоките или услугите, обхванати от регистрацията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви обстоятелства и по какъв начин това засяга изключителните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.