всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1097505,00 EUR (възлизащи заедно с лихвите и санкциите на 1507971,88 EUR), наложени на 15 юли 2009 г. за действия, за които се предполага, че са контрабанда, извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
– да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 ЕКПЧ, чието съдържание съответства на правата, предоставени на гражданите от членове 34, 38 и 40.3 от Конституцията на Ирландия), при обстоятелства, при които разглежданата процедура е била обяснена за първи път на [заинтересованото лице] само в „неофициален превод“ на английски език […] с писмо от [29 декември 2015 г.] от Министерство на финансите [на Република Гърция] […] до ирландската данъчна администрация и адвокатите на [заинтересованото лице] в Ирландия,
– да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и да изпълни задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ,
– да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани, и по-специално точка 63 от решение от 14 януари 2010 г., Kyrian, C‑233/08, [EU:C:2010:11]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален налог, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна на или по-голяма от 2500 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху опазването на околната среда и върху структурата на градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки предвид обстоятелството, че:
а) не се прилага за търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2500 m2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти;
б) не се прилага за колективни големи търговски обекти;
в) не се прилага за самостоятелни търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, а
г) търговските обекти, в които се продават основно мебели, санитарни материали, дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, дължат налога само върху 40 % от съответната нетна основа за определяне на налога?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, представлява:
а) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2500 m2, на колективните търговски обекти и на самостоятелните търговски обекти, в които се продават градински артикули, автомобили, строителни материали, машини и промишлено оборудване, и
б) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелните търговски обекти, предназначени основно за продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и на строителните магазини от типа „направи си сам“?
Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение с оглед на [писмото от 2 октомври 2003 г. на Комисията]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Изисква ли член 8 от Директива 80/987/ЕИО (понастоящем заменен с член 8 от Директива 2008/94/ЕО) от държавите членки да гарантират, че всеки отделен работник или служител ще получи поне 50 % от стойността на придобитите от него права при пенсиониране по старост, в случай че работодателят му изпадне в неплатежоспособност (с изключение единствено на случаите на злоупотреба, за които се прилага член 10, буква а) от посочената директива)?
2) Алтернативно, в зависимост от фактическите констатации на националните съдилища по производството, по член 8 от Директива 80/987 достатъчно ли е дадена държава членка да разполага с гаранционна система, която обичайно гарантира на работниците и служителите повече от 50 % от стойността на придобитите от тях права на обезщетения при старост, а на отделни работници и служители по-малко от 50 % на основание:
а) наличието на финансов таван за размера на обезщетението, изплащано на работниците и служителите (по-конкретно тези, които не са навършили обичайната пенсионна възраст по тяхната пенсионна схема към момента на настъпване на неплатежоспособността на работодателя); и/или
б) наличието на правила за ограничаване на годишното увеличение на изплащаното на работниците и служителите обезщетение или на годишната преоценка на правата им преди достигане на пенсионна възраст?
3) С оглед на обстоятелствата по настоящото дело има ли член 8 от Директива 80/987/ЕИО директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допускат ли Директивата за ДДС, както и принципите на данъчния неутралитет и на пропорционалност, при обстоятелства като тези в главното производство, административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, с които се препятства извършването на ревизия и правото на възстановяване на ДДС, формиран от корекции за сделки, извършени в период, предхождащ периода на ревизията и който вече е бил предмет на данъчна ревизия, в резултат на която органите по приходите не са установили нередности от естество да променят данъчната основа на ДДС, макар че същите разпоредби се тълкуват в смисъл, че органите по приходите могат да извършват повторна проверка на период, който вече е бил предмет на данъчна ревизия, на основание на допълнителни данни и информация, получени впоследствие въз основа на сътрудничеството между органите и институциите на държавата?
Следва ли Директивата за ДДС, както и принципите на данъчния неутралитет и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че те не допускат при обстоятелства като тези в главното производство национални нормативни актове, които препятстват възможността за корекция на материалните грешки в декларациите по ДДС за данъчни периоди, които вече са били предмет на данъчна ревизия, извън случаите, в които корекцията се извършва въз основа на мерки, разпоредени от органа на данъчната ревизия във връзка с предходната проверка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Допуска ли правото на Съюза, и конкретно [Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция], [Допълнителният протокол], и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между [Република Австрия] и [Република Турция], или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с логистични мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Обхващат ли член 5 от Директива 2008/95/ЕО и член 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета […] правото на притежателя на марка да се противопоставя на това без негово съгласие трето лице да премахва всички поставени върху стоките идентични с марките знаци (de-branding) [размаркиране], когато става въпрос за стоки, като поставените под режим на митническо складиране, които все още не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство, и премахването е извършено от третото лице с цел внос или пускане на пазара на стоките в Европейското икономическо пространство?
б) Зависи ли отговорът на първия въпрос, [буква а)] от това дали стоките се внасят или пускат на пазара в Европейското икономическо пространство под поставен от трето лице собствен отличителен знак (re-branding) [премаркиране]?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че по външния вид или модела така внесените или пуснати на пазара стоки все още се идентифицират от средния потребител като произхождащи от притежателя на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива [96/71], [глава 2 „Свободно движение на хора“, точки 2 и 12] от приложение V към [Акта за присъединяване от 2012 г.] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
2. Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива [96/71] да се тълкуват в смисъл, че Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Трябва ли член 7 от [Директива 92/85] да се тълкува в смисъл, че нощният труд, какъвто не могат да бъдат задължени да полагат работничките по член 2, в това число съответно и работничките кърмачки, включва не само труда, полаган изцяло в нощните часове, но и сменната работа, когато някои смени, както в конкретния случай, са в нощните часове?
2) В спор дали за работничката съществува риск за кърменето, прилагат ли се особените правила относно доказателствената тежест, съдържащи се в член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] — транспониран в испанския правен ред по-конкретно с член 96, параграф 1 от Закон 36/2011 — във връзка с изискванията по член 5 от [Директива 92/85] — транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL] — с оглед ползването от работничката на отпуск за кърмене и евентуално на обезщетението, предвидено в тези случаи във вътрешния правен ред съгласно член 11, параграф 1 от [Директива 92/85]?
3) Може ли член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] да се тълкува в смисъл, че в спор дали съществува риск в периода на кърменето и съответно право на отпуска, предвиден в член 5 от [Директива 92/85] и транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL], за „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ спрямо работничка кърмачка, следва да се считат: 1) фактът, че работата на тази работничка като служител на охраната е сменна, като някои смени са през нощните часове и работничката е единствена на смяна; 2) фактът, че работничката извършва обиколки и евентуално може да ѝ се наложи да предприеме спешни действия (при престъпни прояви, пожари и други произшествия), и 3) фактът, че освен това на работното място няма подходящо място за кърмене или евентуално за изцеждане на кърма?
4) Когато в спор дали съществува риск в периода на кърменето и съответно право на отпуск е доказано наличието на „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] във връзка с член 5 от [Директива 92/85], транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL], трябва ли, за да ползва отпуск съгласно вътрешното законодателство — транспониращо член 5, параграфи 2 и 3 от [Директива 92/85] — работничката кърмачка да докаже, че приспособяването на условията на труд и/или работното време не е технически и/или обективно възможно или не е оправдано да се изисква поради основателни причини и преместването на друга работа не е технически и/или обективно възможно или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, или напротив, доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответниците (работодателят и [Mutua Umivale], изплащащ обезщетението при спиране на действието на трудовия договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален налог, с който е декларирано, че се облага увреждането на околната среда, причинено вследствие на използването на съоръженията на търговските обекти с голяма търговска площ и голям паркинг за клиенти, които съоръжения обслужват осъществяваната стопанска дейност и потока на движение, когато търговската площ е по-голяма от 500 m2, но този налог се дължи без оглед на обстоятелството дали търговските обекти се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и засяга предимно предприятията от други държави членки, като в това отношение се има предвид, че с този налог:
a) в действителност не се облагат собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато търговската площ на всеки един от тях не надхвърля 500 m2, или, в случай че някой или няколко от тези обекти надхвърля този праг, но основата за определянето на налога не надхвърля 2000 m2, при положение че с този налог се облагат собствениците на самостоятелен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези пределни стойности, и
б) освен това не се облагат търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали, хигиенни продукти, дограма, продавани единствено на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, моторни превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, независимо от размера на тяхната общодостъпна търговска площ?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изключването от облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ, не по-голяма от 500 m2, или на такива, чиято търговска площ е по-голяма от 500 m2, чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2000 m2, и на търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма (продавани изключително на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, представлява помощ, забранена с посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form