Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Налице ли е действителен спор пред националната юрисдикция, който да обосновава необходимостта от преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Съдържа ли решението за преюдициално запитване достатъчно фактически и правни данни, които да позволят на Съда да даде полезен отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са изискванията към националните съдилища при отправяне на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник?
Какви са последиците при липса на достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора в преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Съществува ли съгласно член 11, параграф 1 от [Регламент № 1768/95] право на информация от държавните органи, което се отнася само до сведения за видове растения, без с искането за информация да се изискват и сведения за защитен сорт
2) В случай че от отговора на първия въпрос следва, че подобно право на информация може да бъде упражнено: а) Действа ли като държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от [Регламент № 1768/95], органът, който упражнява контрол върху отпускането на субсидии за земеделските производители от средства на Европейския съюз и за тази цел съхранява данни на кандидатстващите за субсидии земеделски производители относно видове (растения)
б) Има ли право държавен орган да откаже исканата информация, ако предоставянето ѝ налага обработка, съответно специфициране на наличните при него данни от трето лице и разходът за това е в размер на около 6000 EUR
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че подателят на искането е готов да поеме възникналите разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС], тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредбите от националното законодателство, както са изложени в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване (вж. т. 14—19 от настоящото заключение), в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и контролират основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
2) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС] във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите от правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 3 от Директива 2011/95 […], национална правна уредба на държава членка, която е посветена на възможността за отнемане на статута на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, и съгласно която статутът на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, може да бъде отнет, без да са се променили самите фактически обстоятелства, въз основа на които е предоставен посоченият статут, а само се е изменило равнището на информираност на органите за тези обстоятелства, като в това отношение определяща роля за постановяването на решението за предоставяне на статута на субсидиарна закрила не са имали нито невярното представяне, нито несъобщаването на факти от страна на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че „свидетелство относно решение в областта на наследяването“ по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?
Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба и съответно трябва ли член 3, параграф 2, първа алинея от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?
Трябва ли член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, първа алинея от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?
При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива [2003/96] да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, с което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, при положение че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от положение като описаното в точка 7 от настоящото решение за периода преди 1 януари 2011 г., през който Франция, както ѝ позволява Директивата, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито, вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?
2) При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от Директивата за дребните производители, които потребяват произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си
По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като държавата тогава е длъжна да облага с данък използвания природен газ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Какъв е редът за заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Като се има предвид целта на Регламент (ЕО) № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
2. Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива[та за ДДС], задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Обхваща ли член 212a от [Митническия кодекс] освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него, когато съответното дружество е свързано лице с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на тази стока, нито е заявило допускането ѝ до свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент [за изпълнение] № 1239/2013?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от този кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от него да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент [за изпълнение] № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.