Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 91/676 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към тази директива, да се тълкува в смисъл, че
а) публично водоснабдително предприятие, което поради твърдени недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) трябва да извършва мерки за пречистване на водата,
б) потребител, който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот, и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот,
в) община, която ползва или предоставя общински водоем за снабдяване като източник на вода само за битови нужди и доколкото поради твърдени недостатъчни планове за действие концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода,
са пряко засегнати лица по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директива 91/676, и че поради това са им предоставени субективни права
– за изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директива 91/676 (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от посочената директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници;
– за предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от 91/676), насочени към постигане на целите по член 1 от тази директива, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка (in house), при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор е сключен на 19 май 2016 г., а именно след [отмяната] на [посочената] директива?
3а) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма, с която държава членка поставя сключването на вътрешни сделки в зависимост от условието по-конкретно възлагането на обществена поръчка да не може да осигури качеството, наличността или непрекъснатостта на извършваните услуги?
3б) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24, преценяван с оглед на принципа на прозрачност, да се тълкува в смисъл, че условията, които държавите членки поставят за сключването на вътрешни сделки, трябва да бъдат посочени посредством точни и ясни разпоредби на позитивното право относно обществените поръчки?
4) Следва ли сключването на вътрешна сделка, която отговаря на условията по член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2014/24, да се счита само по себе си за съответстващо на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Основава ли се компетентността на съдилищата по брачни дела на гражданството на съпрузите, независимо от тяхното обичайно местопребиваване и без необходимост от съгласие на ответника?
Явява ли се наличието на ненавършило пълнолетие дете релевантно обстоятелство при определяне на компетентния съд по иск за развод?
Включва ли понятието „родителска отговорност“ по смисъла на Регламент № 2201/2003 и въпросите за издръжката на детето, или последните се уреждат по реда на друг регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф l от Директива [93/13] да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива [93/13] представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
Може ли предвид текста на член 6, параграф l от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Започва ли давностният срок по смисъла на член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001 да тече с изплащането на помощта, или началото му се определя съгласно член 3, параграф 1, (в настоящия случай) втора алинея, първо изречение от Регламент № 2988/95?
Представляват ли правилата за давност, установени с член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001, респективно с член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, разпоредби, които налагат административни санкции по смисъла на член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/95?
Може ли член 52а от Регламент № 2419/2001 с установеното в него правило за прилагане с обратна сила на уредбата за давността по член 49, параграф 5 от Регламент № 2419/2001 да се прилага аналогично и по отношение на член 49, параграф 6 от Регламент № 2419/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда, освен глоба, и отнемане на цялата недекларирана сума в полза на държавата като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране, с изискванията на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 относно съразмерността и ефективността на санкциите?
Превишава ли отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума границите на необходимото за постигане на целите на законодателството, предвид принципа на пропорционалност в правото на Съюза?
Може ли санкция, състояща се в пълно отнемане на недекларирана сума, да бъде обоснована като съразмерна спрямо тежестта на нарушението, когато законодателството вече предвижда глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.