всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Защитата, която Директивата за потребителския кредит осигурява на потребителите, допуска ли национална разпоредба, която при иск, предявен от търговец срещу потребител и основаващ се на сключен между тях договор за кредит, забранява на националния съд след изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече от сключването на договора, да обяви и да санкционира, служебно или по повдигнато от потребителя възражение, неизпълнението на разпоредбите относно задължението да се провери кредитоспособността на потребителя, предвидени в член 8 от Директивата, на тези относно информацията, която трябва да се съдържа ясно и кратко в договора за кредит, предвидени в членове 10 и сл. от Директивата, и по-общо на всички разпоредби за защита на потребителите, предвидени в посочената директива?
1) Допуска ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит национално законодателство, което предвижда, че санкцията за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит е недействителността на договора за кредит, заедно със задължение на потребителя да върне главницата на кредитора в съответстващ на финансовите му възможности срок, когато обаче такава санкция (недействителност на договора за кредит) е приложима само в случай че потребителят се позове на нея (т.е. направи възражение за недействителност на договора) в рамките на тригодишен давностен срок?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос: Изисква ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит от националната юрисдикция да приложи служебно предвидената в националното законодателство санкция за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя (т.е. дори и в случаите, когато потребителят не се позовава активно на тази санкция)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Може ли, след като е издал ново разрешение за референтен продукт, компетентният орган […] да промени служебно или не срока на издадено преди това разрешително за паралелна търговия по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, за да го съобрази с по-късната дата на изтичане на срока на новото разрешение за референтния продукт?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от Регламент (ЕО) № 1107/2009, че новото разрешение за референтния продукт води автоматично до промяна на срока на разрешителното за паралелна търговия
Вписването на новата дата на изтичане на срока на разрешителното за паралелна търговия в базата данни на компетентния орган чисто административно действие ли, е или изисква този орган да е взел служебно или не решение за това?
Ако отговорът на втория въпрос е, че е необходимо да бъде взето решение, приложим ли е към него член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, и по-специално параграф 3 от този член?
При отрицателен отговор на третия въпрос: коя разпоредба или кои разпоредби са приложими в такъв случай?
Може ли продукт за растителна защита да не се счита за идентичен по смисъла на член 52 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 само поради това че референтният продукт не се произвежда (вече) от същото предприятие
При отговора на този въпрос от Съда се иска да установи също дали под „асоциирано предприятие“ или „предприятие, произвеждащо „по лиценз“, може да се разбира и предприятие, което произвежда продукта по същата формула с разрешението на притежателя на правото върху нея. От значение ли е в това отношение дали активните съставки на референтния и на паралелно въведения продукт се произвеждат от едно и също предприятие?
От значение ли е за преценката на идентичността на продукта промяната в мястото на производство на референтния продукт?
При утвърдителен отговор на петия и/или шестия въпрос: може ли изводът от преценката („липса на идентичност“) да бъде поставен под съмнение, ако компетентният орган установи, че съставът на продукта не е променен или че промяната в него е незначителна?
Кой носи тежестта на доказване на обстоятелството, че условията по член 52, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 са изпълнени, когато притежателят на разрешителното за паралелния продукт и притежателят на разрешението за референтния продукт са на различно мнение по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Следва ли:
1) установеното в член 4, параграф 3, втора алинея [ДЕС] изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
2) установеният по-специално в член 197, параграф 1 [ДФЕС] принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
3) гарантираното от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита ( 6 ),
4) произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда,
5) предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза,
да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, (наричани по-нататък „длъжностните лица“) от дадена провинция принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от [Директива 2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Позволява ли самото притежаване на дъщерно дружество на територията на Полша от дружество, установено извън територията на Европейския съюз, да се направи изводът, че е налице постоянен обект в Полша по смисъла на член 44 от Директива за ДДС и член 11, параграф 1 от Регламента за изпълнение?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, длъжно ли е трето лице да анализира договорните отношения между дружеството, установено извън територията на Европейския съюз, и дъщерното дружество, за да определи дали първото от тях разполага с постоянен обект в Полша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1. Приложим ли е член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] във всички случаи, при които лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо от конкретните обстоятелства, или е приложим само в случаите, когато лицето, което получава приходите, е оператор на преносна система съгласно определението в член 2, [точка] 4 от [Директива 2009/72]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] е приложим само към оператори на преносни системи, представлява ли оператор на преносна система предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод?
3. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, могат ли разходите във връзка с експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод във всички случаи да се считат за мрежови инвестиции за поддържане или увеличаване на преносен капацитет, както е посочено в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б)?
4. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага към предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може ли регулаторният орган, съгласно член 16, параграф 6, втора алинея от [Регламент № 714/2009], да одобри предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, което има методика за фиксиране на тарифи, но няма клиенти, които извършват директни плащания с мрежови такси (тарифи), които могат да бъдат намалени, да използва приходи от разпределението на междусистемните електропроводи, за да реализира печалба или, ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, за да експлоатира и поддържа?
5. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, а отговорът на третия и четвъртия въпрос означава или че дружеството не може да използва приходи, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за експлоатация или поддържане, или за реализиране на печалба, или че предприятието може да използва приходите за експлоатация или поддръжка, но не и за реализиране на печалба, противоречи ли прилагането на член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, на принципа на пропорционалност в правото на Съюза или на друг приложим принцип?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Какви са минималните изисквания за съдържанието на решение за отправяне на преюдициално запитване, за да може Съдът на Европейския съюз да се произнесе по същество?
В кои случаи липсата на изложение на фактическите обстоятелства и мотивите на националния съд относно тълкуването на правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Какви са изискванията към националния съд при формулиране и мотивиране на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде то допустимо?
В кои случаи липсата на фактическа и правна обосновка в преюдициалното запитване води до недопустимост на запитването съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко да плаща на продавачите на сурово мляко от една и съща група, които са групирани в зависимост от количеството на продаденото мляко и не принадлежат към признати организации на млекопроизводители, различни цени за сурово мляко с едно и също качество и състав, доставяно на изкупвача при едни и същи ред и условия, поради което страните не могат да се споразумеят за различна изкупна цена за сурово мляко, като вземат предвид някакви други фактори?
Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко необосновано да намалява изкупната цена на суровото мляко, а намаляването на цената с повече от 3 % е възможно само ако държавна институция признае такова намаляване за обосновано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допуска ли член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на заявителя вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, когато условията на живот в тази държава членка създават сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Какви са критериите, които националният съд следва да приложи при преценката за наличие на системни или широко разпространени недостатъци в приемащата държава членка, които биха изложили заявителя на сериозен риск от нечовешко или унизително отношение?
Може ли предоставянето на хуманитарен статут или временни права, които не включват признаване на статут на бежанец, да замени задължението за разглеждане на молбата за международна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Изисква ли се държавата членка да разгледа молба за международна закрила като допустима, ако съществуват сериозни системни или общи слабости в държавата членка, предоставила вече закрила, които излагат лицето на риск от нечовешко или унизително третиране по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на ЕС?
Какъв е стандартът и доказателствената тежест за преценка на националния съд относно условията на живот и евентуалните рискове в държавата членка, предоставила предходната закрила?
Може ли принципът на взаимно доверие между държавите членки да обоснове автоматичен отказ за разглеждане на молба за международна закрила като недопустима при наличие на риск от нечовешко или унизително третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form