Дело C-679/18: OPR-Finance, Заключение от 14 ноември 2019 г.

Защитата, която Директивата за потребителския кредит осигурява на потребителите, допуска ли национална разпоредба, която при иск, предявен от търговец срещу потребител и основаващ се на сключен между тях договор за кредит, забранява на националния съд след изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече от сключването на договора, да обяви и да санкционира, служебно или по повдигнато от потребителя възражение, неизпълнението на разпоредбите относно задължението да се провери кредитоспособността на потребителя, предвидени в член 8 от Директивата, на тези относно информацията, която трябва да се съдържа ясно и кратко в договора за кредит, предвидени в членове 10 и сл. от Директивата, и по-общо на всички разпоредби за защита на потребителите, предвидени в посочената директива?
1) Допуска ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит национално законодателство, което предвижда, че санкцията за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит е недействителността на договора за кредит, заедно със задължение на потребителя да върне главницата на кредитора в съответстващ на финансовите му възможности срок, когато обаче такава санкция (недействителност на договора за кредит) е приложима само в случай че потребителят се позове на нея (т.е. направи възражение за недействителност на договора) в рамките на тригодишен давностен срок?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос: Изисква ли член 8 във връзка с член 23 от Директивата за потребителския кредит от националната юрисдикция да приложи служебно предвидената в националното законодателство санкция за неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя (т.е. дори и в случаите, когато потребителят не се позовава активно на тази санкция)?