Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Регламента от 27 януари 1997 г. да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле се включват храни, съставени от цели животни, предназначени за консумация като такива, или тази разпоредба се прилага само към хранителни съставки, изолирани от насекоми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда самостоятелно основание за корекция на митническата стойност чрез прибавяне към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки на роялти такси, независимо от правилото на член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда две алтернативни хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите, каквито са процесните, се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, и втората, когато роялти таксите се отнасят до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда три хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им; втората, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други дейности или услуги след вноса; третата, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до други дейности или услуги след вноса?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска корекция на митническата стойност винаги когато е установено, че заплатените роялти такси се отнасят за дейности и услуги след вноса на остойностяваните стоки, каквито са предоставяните от американското дружество на българското дружество в конкретния случай (свързани с производството и управлението), независимо от това дали са налице предпоставките за извършване на такава корекция, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда специфичен случай на корекция на митническата стойност по реда и при наличието на предпоставките, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, при който единствената особеност е тази, че роялти таксата е свързана само частично с остойностяваните стоки, а последното налага тя да се разпредели пропорционално?
Следва ли член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че е приложим и тогава, когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице?
Ако отговорите на предходните два въпроса са положителни, в хипотезата на пропорционално разпределяне на лицензионната такса на основание член 158, параграф 3 от Регламент № 2454/93, следва ли да се преценява от съда наличието на двете предпоставки, регламентирани в член 157, параграф 2, а именно роялти таксата задължително да е свързана с внасяните стоки, макар и частично, и да е условие за продажбата им, съответно при тази преценка следва ли да се съобрази правилото на член 160, според което условията на член 157, параграф 2 са налице, ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се приема за относим само към основното правило на член 157 от Регламент № 2454/93, когато лицензионните и роялти такси са платени на трето лице и са свързани изцяло с остойностяваните стоки, или е приложим и в случаите, когато тези лицензионни или роялти такси са свързани само частично с внесените стоки?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че под свързаност между лицензодателя и продавача се имат предвид случаите, при които лицензодателят е свързан с купувача, тъй като осъществява спрямо купувача пряк контрол, надхвърлящ контрола за качество, или следва да се тълкува в смисъл, че свързаността между лицензодателя и купувача, описана по-горе, не е достатъчна, за да обоснове свързаност (непряка) между лицензодателя и продавача, особено ако последният отрича цените по поръчките от купувача на внасяните стоки да зависят от заплащането на роялти таксите, както и отрича лицензодателят да е в положение оперативно да насочва или да извършва ограничаване на действията му?
Следва ли член 160 от Регламент № 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде извършена корекция на митническата стойност само когато са изпълнени двете условия, регламентирани в член 157 от Регламент № 2454/93, а именно лицензионното отчисление, което се плаща на трето лице, да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки, и допълнително е изпълнено условието продавачът или свързано с него лице да изисква от купувача да извърши плащането на лицензионното отчисление?
Следва ли изискването на член 157, параграф 2, първо тире от Регламент № 2454/93 — лицензионното отчисление да е свързано с оценяваните стоки — да се счита изпълнено, когато е установена косвена връзка между него и внасяните стоки като тази в конкретния случай, а именно, когато остойностяваните стоки представляват компоненти, влагани в краен лицензиран продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Недопустимо ли е при разглежданите в главното производство условия освобождаването от въведеното с член 1 от [Регламент за изпълнение 2015/82] антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент, ако във фактурата по член 2, параграф 1, буква б) от този регламент се посочва не предвиденото в точка 9 от приложението към цитирания регламент [Решение за изпълнение 2015/87], а [Решение 2008/899]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли фактура, която отговаря на изискванията на приложението към [Регламент за изпълнение 2015/82], да бъде представена в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита, с цел да се получи освобождаване от въведеното с член 1 от този регламент антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при прекратяване на производството пред националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой съд е компетентен да определи разходите на страните по главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд уведоми, че основният спор е приключил?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разходите при приключване на делото пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
От какъв момент и при какви условия се заличава от регистъра на Съда дело, по което запитващата юрисдикция е оттеглила преюдициалното си запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) трябва да има достъп до правосъдие и освен това да може да изложи материално-правни основания пред съд?
3. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос:
5. Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“ или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6. До каква степен отговорът на трети, четвърти и пети въпрос е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.