всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на тези разпоредби включва предприятие, което като титуляр на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие е сключило в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования в чужбина и на територията на страната, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Обхваща ли понятието „молба“ по член 81 от Регламент № 883/2004 продължаващото състояние на получаване на периодични обезщетения от първа държава членка (когато обезщетението се дължи правомерно от втора държава членка) във всеки отделен случай, в който се изплаща такова обезщетение, дори след първоначалното заявление и първоначалното решение на първата държава членка за отпускане на обезщетението?
Следва ли от общия принцип на правото на ЕС на ефективност, че при обстоятелства като тези в настоящото производство (по-специално когато гражданин на ЕС, упражняващ права на свободно движение, не е изпълнил задължението си по член 76, параграф 4 за уведомяване на органите за социално подпомагане на държавата членка по произход за промяната на държавата по пребиваване) изискване от националното право на държавата членка, в която е упражнено правото на свободно движение — а именно че за да имат обратно действие молби за детски надбавки, гражданин на ЕС трябва да подаде заявление за такива надбавки във втората държава членка в дванадесетмесечен срок, предвиден във вътрешното право на последната — прави неефективен достъпа до права, произтичащи от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на договора разходи се намаляват пропорционално, докато за несвързаните със срока на договора разходи няма съответна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?
2) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?
3) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, при която неупражненото право на платен годишен отпуск на работник, който през референтната година е изпаднал в състояние на пълна инвалидност или неработоспособност поради заболяване, но който е могъл да ползва отпуска — поне частично — преди настъпването на инвалидността или заболяването през референтната година, се погасява петнадесет месеца след края на референтната година в случай на продължаваща непрекъсната неработоспособност, дори когато работодателят действително не е осигурил възможност на работника да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?
При отрицателен отговор на първия въпрос: при тези условия изключена ли е и възможността за погасяване в по-късен момент в случай на продължаваща пълна инвалидност или неработоспособност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Попада ли в обхвата на член 27, параграф 4 от Регламент […] „Дъблин III“ хипотеза, в която административен орган реши в рамките на висящо производство по съдебно обжалване да спре изпълнението на решение за прехвърляне, като спирането може да бъде отменено и се дължи само на фактическата (временна) невъзможност за прехвърляне в резултат на пандемията от COVID‑19?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: води ли такова решение за спиране до прекъсване на срока за прехвърляне по член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: важи ли това и когато преди появата на пандемията от COVID‑19 съд е отхвърлил молба, подадена от търсещото закрила лице съгласно член 27, параграф 3, буква в) от Регламент „Дъблин III“, за спиране на изпълнението на решение за прехвърляне до приключването на производството по обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчици на пакет сателитни програми, които съдействат за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършват действие по използване, за което при всички положения те следва да са получили съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите носители на програма са въведени в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътника и от него към земята, в резултат от което вследствие на съдействието на доставчика на пакет сателитни програми в излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от [Директива 93/83] и в член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на свободно достъпни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде издадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета свободно достъпни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се прилага национална уредба като член 194, параграф 1 във връзка с член 195 от BGB, съгласно която по отношение на правото на платен годишен отпуск се прилага общ тригодишен давностен срок, който при условията по член 199, параграф 1 от BGB започва да тече с приключването на годината на отпуска, при положение че работодателят не е осигурил действително на работника възможността да упражни правото си на отпуск чрез съответна покана и предоставяне на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form