Преюдициално запитване

1) Допускат ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] тълкуване на националното право, съгласно което правните последици от недействителността, произтичаща от неравноправна клауза в потребителски договор, в хипотезата, в която тази неравноправна клауза засяга основния предмет на договорната престация и вследствие на това договорът (за заем) не може да продължи да съществува без обявената за неравноправна клауза, се състоят в това, че след като националният съд установи нищожността на целия договор — тоест че самият договор в своята цялост не може да остане в сила и да поражда задължителни правни последици за потребителя:
a) обявява договора за действителен, като заменя паричната единица на сметката по отпуснатия заем, която представлява основният предмет на договора, с унгарския форинт и замества този размер на заема, определен в паричната единица на сметката, с размера в унгарски форинти, който потребителят действително е получил от кредитора, като в същото време изчислява лихвите върху така определения основен размер на заема по различен начин от начина, по който те са били изчислени в обявения за недействителен договор, така че прилаганият към момента на сключването на договора „първоначален“ лихвен процент да бъде равен на действащия към момента на сключването на договора лихвен процент по междубанковите споразумения в унгарски форинти в Будапеща като референтен лихвен процент (BUBOR), увеличен с разликата на лихвения процент, определена в първоначалния договор (деноминиран във валута);
б) обявява договора за действителен, като определя максимален размер на обменния курс между чуждестранната валута и унгарския форинт, тоест намалява реално поетия от потребителя валутен риск, произтичащ от неравноправната договорна клауза, до ниво, което счита за разумно и което потребителят е можел да вземе предвид към момента на сключване на договора, и оставя непроменен определения в договора лихвен процент до датата на конвертирането в унгарски форинти, предвидена като задължителна с последващ закон?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос, че обявяването на действителността в съответствие с унгарското право:
a) се прави във фактическо положение, в което все още съществува договор между страните, тоест запазването на договора има за цел да позволи правоотношението между страните да продължи да съществува за в бъдеще, чрез коригиране с обратна сила на обявените за неравноправни клаузи, като посредством изменените клаузи същевременно се преизчислят извършените до този момент престации и по този начин се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, до които би довело задължението за незабавно възстановяване на цялата сума по заема;
б) или във фактическо положение, в което вече не съществува договорът, сключен между страните, който трябва да се разгледа в спор относно неравноправна договорна клауза — тъй като срокът на този договор вече е изтекъл или кредиторът вече го е прекратил поради неплащане на вноските или е счел за недостатъчен платения размер, или независимо от всичко това, тъй като нито една от страните не го счита за действителен, или тъй като повече не може да се повдига въпросът за неговата недействителност по съдебен ред, тоест обявяването на действителността на договора с обратна сила не служи за запазване на договора в интерес на потребителя, а позволява да се изпълнят взаимните задължения и да се сложи край на правоотношението посредством коригирането на клаузата или клаузите, обявени за неравноправни?
3) В случай на утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, букви а) и б), и като се вземат предвид аспектите, посочени във втория въпрос, допускат ли релевантните разпоредби на Директива [93/13] при описаното във втория въпрос, буква а) фактическо положение запазването на договора, като се извърши заместване [на недействителните разпоредби на договора], до датата на предвиденото от законодателя изменение на закона относно конвертирането в унгарски форинти, посредством национални правни разпоредби, в съответствие с които:
– освен ако между страните е договорено друго (което не е така в настоящия случай), паричните задължения следва да се изплащат във валута по законовия курс в мястото на изпълнение на задължението,
– в договорните отношения се дължат лихви, освен ако в закон не е предвидено друго,
– лихвеният процент е равен на основния лихвен процент на централната банка, освен ако в закон не е предвидено друго?