Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-122/78: Buitoni, Съдебно решение от 20 февруари 1979 г.
Дали член 3 от Регламент № 499/76 на Комисията от 5 март 1976 година е валиден и как следва да се тълкува?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/78: Ratti, Заключение от 20 февруари 1979 г.
a) Представлява ли Директива 73/173/ЕИО на Съвета от 4 юни 1973 г., по-специално член 8 от нея, пряко приложимо законодателство, което предоставя на частноправните субекти права, които националните съдилища трябва да защитават?
б) Допустимо ли е, независимо от разпоредбите, посочени в този член, в националното законодателство да се предвиждат задължения и ограничения, които са по-прецизни и подробни или по всякакъв начин различни от предвидените в директивата, и може ли това да се счита за пречка за свободното движение и търговията със стоките и продуктите, обхванати от тази директива, а именно разтворители, доколкото такива задължения и ограничения пряко засягат създаването и функционирането на общия пазар, като се има предвид задължението, наложено от националното законодателство, да се поставя върху опаковките информация, която не се изисква от директивата?
в) По-специално, може ли задължението да се посочва върху опаковката на разтворителя или продукта, предлаган за продажба, че съдържа бензен, толуен и ксилен, като се уточнява общият процент на тези вещества и отделно този на бензен, съгласно член 8 от Закон № 245 от 5 март 1963 г., да се счита за несъвместимо с посочената директива, било поради задължителния характер на това задължение за предоставяне на информация (неспазването на което се наказва по наказателното право), било поради подробните правила, предвидени за изпълнението на това задължение, като се има предвид и общата обосновка, на която изглежда се основава посочената директива?
г) Представляват ли посочените национални разпоредби, които се прилагат без разлика за всички стоки, пуснати на вътрешния пазар, въпреки това пречка, забрана или ограничение на търговията и свободното движение на такива стоки, дори ако тези разпоредби са приети с цел да се осигури по-голяма защита на физическата безопасност на потребителите на съответните продукти (и действително значителен обем научна литература, поне от 60-те години насам, подчертава опасностите, присъщи на вещества като бензен, толуен и ксилен, особено за работници, които често трябва да използват разтворители, които, без да знаят, съдържат висок процент от такива вещества, но не само за работници, тъй като всеки потребител, който използва лак, съдържащ посочените вещества, може да рискува сериозно увреждане на здравето си)?
д) Явява ли се Директива 77/728/ЕИО на Съвета от 7 ноември 1977 г., по-специално член 9 от нея, незабавно и пряко приложима по отношение на задълженията, наложени на държавите членки да се въздържат от действия от датата на уведомяване на тази директива, в случай че лице, действащо при легитимно очакване, е спазило разпоредбите на тази директива преди изтичането на срока, в който държавата членка трябва да се съобрази с посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/78: Rewe/Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, Съдебно решение от 20 февруари 1979 г.
Трябва ли понятието за мерки с равностоен на количествени ограничения върху вноса ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО да бъде тълкувано в смисъл, че се прилага и към определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в спиртните напитки, предназначени за консумация от човека, предвидено в германския закон за монопола върху спиртните напитки, в резултат от което традиционни продукти от други държави-членки, чието съдържание на етилов алкохол е под определената граница, не могат да бъдат търгувани във Федерална република Германия?
Попада ли определянето на минимално съдържание на етилов алкохол в обхвата на понятието за „дискриминация между гражданите на държавите-членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват“, по смисъла на член 37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/78: Augustijn/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Заключение от 15 февруари 1979 г.
1. Може ли освобождаването от изискването за професионална компетентност в специален случай по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО да бъде предоставено само ако практическият опит е придобит в предприятие, което се управлява изцяло в същата правна форма, или може ли управлението на предприятието по смисъла на посочената разпоредба да включва и управлението на една или повече самостоятелни части на предприятието?
2. Съгласно член 3, параграф 4 от Директивата свободни ли са държавите членки да приемат правила, според които, освен придобиването на технически диплом, изискването за професионална компетентност се счита за изпълнено, ако компетентният орган или органът определи професионалната компетентност въз основа на задълбочен и обширен практически опит от най-малко шест години на висша ръководна длъжност в предприятие, занимаващо се с превоз на стоки?
3. Прекратява ли се валидността на разрешение, предоставено след 31 декември 1974 г. и преди 1 януари 1978 г. от компетентните органи на държава членка на физическо лице да упражнява дейността на автомобилен превозвач на товари, без да е доказал професионалната си компетентност по националните разпоредби, ако съгласно член 5, параграф 2 от Директивата това лице не изпълни изискването за професионална компетентност по член 3, параграф 4 преди 1 януари 1980 г., дори ако посочените органи са предоставили такова разрешение, тъй като са приели, че съществува специален случай по смисъла на член 4, параграф 2?
4. Следва ли изразът „физическа неработоспособност“, използван в член 4, параграф 1 от Директивата, да се разбира и като включващ достигането на възраст, при която дадено лице се счита за вече неспособно да работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/78: Granaria/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Съдебно решение от 13 февруари 1979 г.
1. Длъжни ли са националните органи да откажат издаването на „протеинов сертификат“ съгласно Регламент № 563/76 на всички лица, които не изпълняват условията, предвидени в този регламент, докато той не бъде обявен за невалиден?
2. Следва ли да се тълкува Договорът и принципите, върху които се основава, в смисъл, че националните органи могат да освободят заявител от условията, предвидени за издаването на „протеинов сертификат“ съгласно Регламент № 563/76?
3. Следва ли втора алинея на член 215 от Договора да се тълкува в смисъл, че Общността носи пряка отговорност към лицата, които твърдят, че са претърпели вреди единствено поради факта, че националните органи са приложили Регламент № 563/76?
4. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително: При какви условия и в какъв обем Общността носи такава отговорност?
5. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително: Какъв е редът за реализиране на такава отговорност?
6. Ако националният съд трябва да реши дали и в каква степен националният орган носи отговорност, следва ли да приложи втора алинея на член 215 от Договора или единствено националното право?
7. Може ли националният съд да приложи втора алинея на член 215 от Договора?
8. Ако на седмия въпрос се отговори утвърдително: При какви условия и в какъв обем може националният съд да приложи втора алинея на член 215 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/78: Salumificio di Cornuda, Заключение от 8 февруари 1979 г.
1. В рамките на системата на източниците на правото на Общността, кое от следните има предимство: „решение“ на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно посочения член 16 в областта, обхваната от Регламент № 14/64, или „решение“ на Съвета на Европейската икономическа общност, прието съгласно член 18 от същия регламент?
2. Явява ли се решението на Комисията на Европейската икономическа общност, прието съгласно горепосочения член и в посочената по-горе област, пряко приложимо във вътрешната правна система на съответната държава членка (Италианската република), или, напротив, е необходимо национално акт за прилагането му?
3. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, т.е. ако решението е пряко приложимо, става ли то приложимо от момента на приемането му или от момента на уведомяването на държавата, към която е адресирано?
4. Ако на втория въпрос се отговори по първия начин, има ли това „решение“ на Комисията действие по отношение на отменената мярка като техническо „анулиране“, т.е. има ли обратно действие от момента на приемането на тази мярка, като с обратна сила се премахват всички последици от нея, или представлява техническо „отмяна“, т.е. има действие ex nunc от момента (на приемане или на уведомяване) на самото „решение“?
5. Ако на втория въпрос се отговори по втория начин, т.е. ако посоченото „решение“ на Комисията изисква приемането на национален акт от държавата членка, за да произведе действие във вътрешната правна система на тази държава, предвиждат ли разпоредбите на Общността, чието тълкуване се иска, че такъв национален акт трябва да има действие по отношение на националната мярка, която се отменя съгласно „решението“ на Общността, като техническо „анулиране“ или като техническо „отмяна“ („анулиране“ и „отмяна“ се използват тук в специфичния смисъл, изяснен в трети въпрос)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/78: Ministère public/Auer, Съдебно решение от 7 февруари 1979 г.
Представлява ли забрана за лице, което е придобило право да упражнява професията ветеринарен лекар в една държава членка на Европейската общност и което след придобиването на това право е придобило гражданството на друга държава членка, да упражнява посочената професия във втората държава членка ограничение на свободата на установяване, предвидена в член 52 от Договора от Рим, и във връзка с упражняването на дейности като самостоятелно заети лица — на член 57 от този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/78: Gourdain/Nadler, Заключение от 7 февруари 1979 г.
Следва ли решение, постановено от френски граждански съдилища на основание член 99 от френския Закон № 67-563 от 13 юли 1967 г. срещу фактическия управител на юридическо лице за плащане в масата на имущество на дружество в ликвидация, да се счита за постановено в производство по несъстоятелност, производство, свързано с ликвидацията на неплатежоспособни дружества или други юридически лица и аналогични производства (подточка 2 от втора алинея на член 1 от Конвенцията), или такова решение представлява акт, постановен по гражданско-правен и търговски спор (първа алинея на член 1 от Конвенцията)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/78: Knoors/Staatssecretaris van Economische Zaken, Съдебно решение от 7 февруари 1979 г.
Следва ли Директива № 64/427/ЕИО на Съвета от 7 юли 1964 година да се тълкува в смисъл, че изразът „бенефициенти“, посочен и определен в член 1, параграф 1 от тази директива, включва също лица, които притежават и винаги са притежавали единствено гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.