Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-113/78: Schouten, Заключение от 25 януари 1979 г.
1. Следва ли от правилното тълкуване на член 15 от Регламент № 120/67, че при никакви обстоятелства не може да се счита за „ден на вноса“ по смисъла на член 15, параграф 1, ден преди датата, на която съответните продукти са доведени до място, прието от митническата служба, натоварена с приемането на митническите декларации за внос и другите вносни документи?
2. Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, следва ли от правилното тълкуване на член 15, параграф 1 от Регламент № 120/67, че „денят на вноса“ трябва или може да се счита за деня, в който, по отношение на стоки, транспортирани по море, както общата декларация е издадена от митническите органи, с която продуктите се класифицират като стоки, които са влезли в страната и са подложени на митнически надзор, така и митническите декларации и другите вносни документи са приети от митническите органи в ситуация, при която продуктите не са били доведени до мястото, посочено в първия въпрос, единствено и само защото това място не е било на разположение по независещи от вносителя или неговите представители причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/78: Granaria/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Заключение от 23 януари 1979 г.
1. Длъжни ли са националните органи, натоварени с прилагането на Регламент № 563/76, да отказват издаването на „протеинов“ сертификат на лица, които не изпълняват предвидените в този регламент условия, до момента на обявяването му за нищожен от Съда
2. При липса на конкретни дерогационни разпоредби, които в действителност не се съдържат в посочения регламент, могат ли националните органи да предоставят освобождаване от спазването на условията, предвидени в този регламент
3. Следва ли втората алинея на член 215 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че урежда извъндоговорната отговорност на Общността за вреди, причинени от нейните институции или служители при изпълнение на техните задължения, докато извъндоговорната отговорност на държавите членки спрямо частноправни субекти във връзка с действия, за които тези държави носят отговорност, се урежда от националното право, дори когато вредата е причинена от нарушение на правото на Общността от страна на орган на държавата
4. Когато държава членка е приложила регламент на Общността преди Съдът да го обяви за нищожен, представлява ли това нарушение на Договора и може ли държавата да бъде държана отговорна спрямо увредените лица, солидарно с Общността или дори пропорционално
5. В рамките на национално производство за установяване на отговорността на държавата спрямо частноправни субекти за вреди, произтичащи от нарушение на разпоредба на правото на Общността, следва ли въпросът дали съдебните разноски, понесени от тези лица в предходни производства, са част от вредата, която трябва да бъде обезщетена, да се урежда съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/78: Ministère public и др./Van Wesemael, Съдебно решение от 18 януари 1979 г.
Когато упражняването на дейността на агенции за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение за артисти се поставя в зависимост в държавата, в която се предоставя услугата, от издаването на лицензия, може ли тази държава да наложи на лицата, предоставящи услугата и установени в друга държава членка, задължение или да изпълнят това изискване, или да действат чрез агенция за посредничество при намиране на работа срещу възнаграждение, която притежава такава лицензия, когато услугата се предоставя от агенция за посредничество при намиране на работа, която е подчинена на публичната администрация на държава членка, или когато лицето, предоставящо услугата, притежава в държавата членка, в която е установено, лицензия, издадена при условия, сравними с тези, изисквани от държавата, в която се предоставя услугата, и неговата дейност е подложена в първата държава на надлежен контрол, обхващащ цялата дейност на агенцията за посредничество при намиране на работа, независимо от това в коя държава членка се предоставя услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/78: Bardi, Заключение от 17 януари 1979 г.
a) Дали националните органи, в рамките на специалните условия за внос на млади мъжки говеда за угояване, предвидени в член 13 от Регламент (ЕИО) № 805/68, последно изменен с Регламенти (ЕИО) № 585/77 и 2902/77, могат по свое усмотрение да разширяват и допълват условията за достъп до тези облекчения, по-специално чрез ограничаване на издаването на лицензи за внос само на определени категории лица, едностранно отличени от общността на земеделските производители; или, от друга страна, дали посочените разпоредби на Общността предоставят на всички собственици, независимо дали са физически или юридически лица, на земеделски стопанства, по-специално на лица, които се занимават със скотовъдство, право да кандидатстват във всички случаи за лиценз за внос, който националните органи на държавите членки нямат дискреционна власт да откажат.
б) При условие че държавите членки могат да налагат допълнителни и по-ограничителни условия за достъп до категорията „земеделски производител“, дали националните органи могат да определят лицата, имащи право на облекчения, според критериите, на които са се позовали при прилагането на директивите на Общността относно модернизацията на земеделските структури (Директиви № 72/159, 160 и 161/ЕИО), тоест с оглед на вид държавна намеса, чиито средства и цели са напълно различни и независими от тези, приети във връзка с търговията с отделни селскостопански продукти — като посочените критерии освен това са напълно несвързани с действителното упражняване на скотовъдство и водят до неоправдано изключване на голям брой скотовъдни стопанства, включително всички, които имат структура на фирма или дружество.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/78: Sukkerfabriken Nykøbing, Съдебно решение от 16 януари 1979 г.
Ако не може да се постигне споразумение между акционерите в захарна фабрика, организирана като кооперативно предприятие, и други традиционни доставчици на цвекло за фабриката относно разпределението на количествата, които могат да бъдат доставени в рамките на основната квота на фабриката, и ако няма споразумение по този въпрос в рамките на бранша, съответства ли на разпоредбите на Общността относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета от 18 март 1975 г., държавата членка да определи разпределението, или разпоредбите изискват държавата членка да може да определи разпределението само при условия, различни от изрично посочените в преамбюла на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета и в член 1, параграф 1 от него?
Ако са изпълнени условията, при които държавата членка може да установи правила за разпределение на основната квота, и не е прието несправедливо основание за такова разпределение, съответства ли на разпоредбите на Общността относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета, държавата членка да предвиди разпределение между членовете и другите традиционни доставчици на предприятието, дори ако такова разпределение означава, че цвеклото, което членовете на кооператива са задължени и имат право по устава на предприятието да доставят на фабриката, не може изцяло да бъде доставено само в рамките на основната квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/78: Hansen, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Явява ли се член 37 от Договора за ЕИО специална норма (lex specialis) по отношение на членове 92 и 93 от Договора за ЕИО в смисъл, че държавните мерки, които засягат движението на стоки между държавите членки и, когато е приложимо, между държавите членки и трети страни, трябва да бъдат преценявани в светлината на член 37 от Договора за ЕИО, дори ако тези държавни мерки съдържат inter alia помощ
2. Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: (a) Следва ли член 37, параграф 2 във връзка с първата алинея на член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО относно забраната за дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията, при които стоките се набавят и пускат на пазара, да се тълкува в смисъл, че обхваща и държавни мерки, които водят до еднакво увеличение на акциза върху вноса и вътрешните стоки, чиито приходи се зачисляват към общия бюджет и са косвено предназначени да компенсират загубите на държавен монопол с търговски характер, които възникват поради това, че на определени производители се изплаща прекалено висока цена, която не съответства на пазарните условия в Общността, и поради едновременното намаляване на продажните цени на продуктите, закупени на прекалено високи цени
(b) Следва ли член 37, параграф 2 от Договора за ЕИО, който забранява въвеждането на мерки, ограничаващи приложното поле на разпоредбите относно премахването на митата, да се тълкува в смисъл, че обхваща и мерки от вида, посочен във въпрос 2 (a)
(c) Дали член 37 от Договора за ЕИО предоставя преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища на лицата, които са обект на увеличение на акциза, което засяга еднакво вносните и вътрешните стоки, ако, макар и разгледано изолирано, увеличението на акциза е съвместимо с Договора за ЕИО, но във връзка с други мерки е несъвместимо с Договора
(d) Простира ли се приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО и върху мерки, които засягат вноса на стоки от трети страни и ако да, при какви условия
3. Ако налагането на акциза представлява такса с еквивалентен на митото ефект и ако приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО не обхваща вноса от трети страни: създава ли член 2, параграф 1 от Решението на Съвета от 29 септември 1970 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/78: Rewe/Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Трябва ли понятието за мерки с ефект, еквивалентен на количествени ограничения върху вноса, съдържащо се в член 30 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че определянето на минимално съдържание на алкохол за питейни спиртни напитки, предвидено в германския Branntweinmonopolgesetz, в резултат на което традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на алкохол е под установения лимит, не могат да бъдат пуснати в обращение във Федерална република Германия, също попада в това понятие?
2. Може ли определянето на такова минимално съдържание на алкохол да попада в понятието „дискриминация по отношение на условията, при които стоките се набавят и предлагат на пазара ... между граждани на държавите членки“, съдържащо се в член 37 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/78: Schouten, Съдебно решение от 14 декември 1978 г.
1. Несъвместими ли са разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1356/76 на Комисията с членове 1, 2, 2а, 3, 6 или 7 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета и/или с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията или с която и да е друга задължителна разпоредба на правото на Общността?
Ако е така, следва ли да се приеме, че посоченият регламент е невалиден?
2. Несъвместима ли е изменението, направено с Регламент (ЕИО) № 1356/76 относно правилата за предоставяне на парични компенсаторни суми, с принципа на правната сигурност, който е основен за Договора, или с принципа на равенство пред закона, който също е основен за Договора:
само по себе си;
или поради внезапния характер на изменението;
или поради факта, че изменението се отнася само до ирландската лира и британската лира стерлинг?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
3. Следва ли да се приеме, че при приемането на Регламент (ЕИО) № 1356/76 Комисията е действала произволно или поне е изложила търговията и промишлеността на произволни решения и по този начин е злоупотребила с правомощията си?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
4. Следва ли да се тълкува член 26 от Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета в смисъл, че ако Управителният комитет не е взел решение по проект на мярка, представен му с мнозинство от 41 гласа, Комисията не е длъжна да уведоми Съвета за мярката?
Ако на този въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че Регламент (ЕИО) № 1356/76, който не е бил представен на Съвета, е невалиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/78: Peureux, Заключение от 14 декември 1978 г.
1. Is the existence of the French State monopoly for the production of certain potable spirits such as that distilled from Williams pears, involving the levy by the State of a resale adjustment [“soulte de rétrocession”] where the sale of such spirits is entrusted to the producer, compatible since 1 January 1975 or subsequently with the provisions of Article 37 of the Treaty of Rome prohibiting any discrimination between nationals of Member States of the European Economic Community in respect of imports and exports?
2. Is the prohibition in France on the distillation of spirits from any imported raw material, with the exception of fresh fruit other than apples, pears and grapes (Article 268 of Annex II to the Code Général des Impôts), compatible with Articles 10 or 37 or any other provision of the Treaty of Rome on the free movement and circulation of products coming from third countries, in particular as regards the distillation of spirits from oranges steeped in alcohol coming from Italy?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.