Дело C-145/78: Augustijn/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Заключение от 15 февруари 1979 г.

1. Може ли освобождаването от изискването за професионална компетентност в специален случай по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО да бъде предоставено само ако практическият опит е придобит в предприятие, което се управлява изцяло в същата правна форма, или може ли управлението на предприятието по смисъла на посочената разпоредба да включва и управлението на една или повече самостоятелни части на предприятието?
2. Съгласно член 3, параграф 4 от Директивата свободни ли са държавите членки да приемат правила, според които, освен придобиването на технически диплом, изискването за професионална компетентност се счита за изпълнено, ако компетентният орган или органът определи професионалната компетентност въз основа на задълбочен и обширен практически опит от най-малко шест години на висша ръководна длъжност в предприятие, занимаващо се с превоз на стоки?
3. Прекратява ли се валидността на разрешение, предоставено след 31 декември 1974 г. и преди 1 януари 1978 г. от компетентните органи на държава членка на физическо лице да упражнява дейността на автомобилен превозвач на товари, без да е доказал професионалната си компетентност по националните разпоредби, ако съгласно член 5, параграф 2 от Директивата това лице не изпълни изискването за професионална компетентност по член 3, параграф 4 преди 1 януари 1980 г., дори ако посочените органи са предоставили такова разрешение, тъй като са приели, че съществува специален случай по смисъла на член 4, параграф 2?
4. Следва ли изразът „физическа неработоспособност“, използван в член 4, параграф 1 от Директивата, да се разбира и като включващ достигането на възраст, при която дадено лице се счита за вече неспособно да работи?