Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-157/80: Rinkau, Заключение от 8 април 1981 г.
1. Следва ли изразът „престъпление, което не е извършено умишлено“, съдържащ се в първия параграф на член II от посочения протокол, да се разбира като обхващащ всяко престъпление, за което в правната дефиниция не се изисква специален умисъл по отношение на който и да е елемент от престъплението, или този израз следва да се разбира в по-тесен смисъл, като се отнася само до престъпления, в дефиницията на които се съдържа позоваване на някакъв елемент на вина (culpa) от страна на извършителя?
2. Ако са изпълнени условията, посочени в член II от посочения протокол, прилага ли се безусловно правото, предоставено на „обвиняемия“ по този член, или обвиняемият има това право само когато трябва да се защитава срещу граждански иск, предявен в съответното наказателно производство, или поне когато интересите на обвиняемия по гражданското право са засегнати от изхода на наказателното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Съдебно решение от 7 април 1981 г.
1. Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че общественоздравният контрол, извършван на границата при внос на риба, който е задължителен и систематичен по своя характер, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, ако:
- вносителят трябва да уведоми компетентния административен орган писмено най-малко 24 часа преди вноса за естеството, количеството и произхода на пратката и да посочи деня и часа на вноса, както и митническото учреждение или подучреждение, през което ще се извърши вносът;
- вносът на риба е допустим само през митническите учреждения и подучреждения, посочени от органите, и в деня и часа, определени от органите;
- контейнерите, опаковките и ледът, използвани за транспортиране, трябва да отговарят на законовите изисквания;
- инспекционните марки, поставени от органите, трябва да бъдат поставени на всяка опаковка, независимо от нейния размер;
- пратките с внесена риба трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата на произход, удостоверяващ, че рибата е преминала ветеринарно-здравен контрол и че към деня на изпращане е била обявена за годна за консумация, като формата на здравния сертификат се определя от органите на държавата членка вносител?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че общественоздравният контрол от вида, описан в първия въпрос, е оправдан на основание защита на общественото здраве, която този контрол цели да постигне?
3. Следва ли инспекционните такси, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за контрола, описан в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на членове 9 и сл. от Договора за ЕИО или за вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако:
- контролът върху рибните стопанства не е обект на никаква такса в съответната държава членка;
- контролът върху рибата, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравният контрол при внос се извършва на митническите учреждения и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и до съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно контрола и вноса на риба;
- инспекционните такси се заплащат при внос в момента на преминаване на границата;
- инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
4. В случай че на предходния въпрос се отговори, че инспекционните такси, описани там, не следва да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове, а могат да се считат за част от система на вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, съществува ли дискриминация, забранена от член 95, ако инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/80: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Заключение от 2 април 1981 г.
Следва ли първата и втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват така, че се прилагат само когато подобните (първа алинея) национални стоки или национални стоки, които по друг начин са в конкуренция (втора алинея) с вносните стоки, са обект на подобни условия на производство като тези, които се прилагат за вносните стоки, или определящият фактор е единствено сходството на стоките или фактът, че те са в конкуренция, или може ли разширяването на данъчните предимства за националните стоки върху вносните стоки да бъде допълнително обусловено от обема на производството на всяко производствено предприятие, признато като юридическо или икономическо звено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/80: Amministrazione delle finanze dello Stato/Essevi и Salengo, Заключение от 1 април 1981 г.
1. Какво действие следва да се придаде на посочените по-горе становища, изразени от Комисията по член 169 от Договора за създаване на ЕИО; след това дали, като прилага към питейни спиртни напитки, дестилирани от вино и внесени от други държави членки, система на облагане, включваща държавен данък от 60 000 лири на хектолитър чист алкохол (90 000 лири от март 1976 г.), който не е предвиден за подобни вътрешни продукти и не се начислява върху тях, Италия е нарушила член 95 от Договора за ЕИО?
2. Дали, след началото на втория етап, посочен в третия параграф на член 95 като крайна дата за премахване на националните разпоредби, противоречащи на принципа на равно данъчно третиране, установен в първия и втория параграф на същия член, е допустимо по изключение Италия да продължи съществуваща дискриминация по отношение на вноса на питейни спиртни напитки, дестилирани от вино?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/80: Ritter/Oberfinanzdirektion Hamburg, Съдебно решение от 26 март 1981 г.
Следва ли изразът „други безалкохолни напитки“ по смисъла на тарифна позиция 22.02 от Общата митническа тарифа да се тълкува като обхващащ продукт, съставен от бирена мая, вода и 3,9% натурален цитрусов плодов сок, който е в течно състояние и е подходящ за консумация като напитка и е предназначен да се приема няколко пъти дневно в малки количества за подобряване на здравето?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Следва ли тарифна позиция 21.06 да се тълкува, във връзка с Общото правило 3 (б) за тълкуване на Общата митническа тарифа, като обхващаща описания по-горе продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/80: Salonia/Poidomani e Giglio, Заключение от 25 март 1981 г.
1. Представлява ли това „споразумение“ национално споразумение, което защитава пазара при разпространението и продажбата на всички видове вестници, национални и чуждестранни, нарушава ли то забраната за споразумения, предвидена в член 85 от Договора, и, като се имат предвид специалните разпоредби относно достъпа до търговията с вестници, минималните изисквания, задълженията и санкциите, наложени на търговците на дребно, води ли споразумението до изкривяване на условията на конкуренция?
2. Не е ли посоченото споразумение несъвместимо с и следователно не попада ли под забраната, предвидена в член 85, параграф 1 от Договора, доколкото създава дискриминация спрямо търговците на дребно, въпреки че имат надлежно разрешение за продажба на вестници, издадено от компетентния административен орган, само защото не са съгласни да получат лиценз за извършване на търговия на дребно, чието издаване съгласно разпоредбите на посоченото споразумение е оставено на преценката на Междурегионалните смесени комитети (а сега Националния комитет за разпространение на ежедневници и периодични издания)?
3. Не възпрепятства ли споразумението свободната конкуренция, при която изборът, изразен от потребителите, определя броя на пунктовете за продажба на вестници, по същия начин, както правилата, регулиращи пазара, прилагани от Нидерландската асоциация на търговците на велосипеди и свързани стоки, които съдържат принципи и ограничения, подобни на тези на споразумението за ежедневниците и които бяха забранени от Комисията (Решение от 2 декември 1977 г., Официален вестник L 20 от 25 януари 1978 г.)?
4. Могат ли клаузите, забраняващи доставката за продажба, съдържащи се в член 2 от разглежданото споразумение и член 1 от Правилата за функциониране на Междурегионалните смесени комитети, да се считат за удовлетворяващи обективни критерии, които изключват всякаква злоупотреба, и могат ли да бъдат освободени по член 85, параграф 3, дори ако са приети с цел да допринесат за подобряване на разпространението?
5. Изключва ли фактът, че доставките са прекратени за търговци на дребно, които, като г-жа Салония, не са получили лиценза, изискуем от посоченото споразумение, като по този начин се възпрепятства тези категории лица да получат продуктите за продажба по друг начин, възможността да се ползват от освобождаването, предвидено в Регламенти 19 (Регламент № 19/65/ЕИО на Съвета от 2 март 1965 г., Официален вестник, специално издание на английски 1965-1966, стр. 35) и 67 (Регламент № 67/67/ЕИО на Комисията от 22 март 1967 г., Официален вестник, специално издание на английски 1967, стр. 10) и, ако такова освобождаване е предоставено, не води ли този факт до презумпция, че ползата от него е оттеглена?
6. Не представлява ли поведението, предвидено и регулирано от разглежданото споразумение, злоупотреба с господстващо положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/80: Toneman/Minister van Economische Zaken, Съдебно решение от 25 март 1981 г.
Следва ли Регламент № 1023/70 на Съвета да се тълкува в смисъл, че разпоредбата относно публикуването, съдържаща се в член 4 от този регламент, се прилага към квотите за внос, които следва да бъдат открити от държавите членки съгласно член 3 от Решение 79/252 на Съвета от 21 декември 1978 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/80: Klomps/Michel, Заключение от 25 март 1981 г.
1) Трябва ли „Zahlungsbefehl“ [заповед за плащане] или „Vollstreckungsbefehl“ [заповед за изпълнение], издадени съгласно германското право, действащо през 1976 г., да се считат за „документ, с който е образувано производството“ по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27 от Конвенцията за компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела на ЕИО
2) Ако се приеме, че в случай като настоящия „Zahlungsbefehl“ е документът, с който е образувано производството по смисъла на уводните думи и точка 2 на член 27, необходимо ли е, по отношение на въпроса дали този документ е връчен на ответника в достатъчно време, за да може той да организира защитата си, да се вземе предвид само срокът за подаване на „Widerspruch“ [възражение] срещу „Zahlungsbefehl“, или трябва да се вземе предвид и фактът, че след изтичането на този срок ответникът разполага с допълнителен срок за подаване на „Einspruch“ [възражение] срещу „Vollstreckungsbefehl“
3) Приложими ли са уводните думи и точка 2 на член 27, ако ответникът в държавата на съда, чието признаване или изпълнение се иска (първоначално сезираният съд), е възразил срещу решението, постановено при неявяване, и първоначално сезираният съд е постановил, че възражението е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения за това срок
4) Ако първоначално сезираният съд е постановил, че към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата на този съд, поради което връчването е било извършено надлежно, изискват ли разпоредбите на уводните думи и точка 2 на член 27 отделна проверка на въпроса дали документът е връчен в достатъчно време, за да може ответникът да организира защитата си
Ако да, ограничава ли се тази проверка само до въпроса дали документът е достигнал обичайното местопребиваване на ответника навреме, или трябва например да се провери и дали връчването на това местопребиваване е било достатъчно, за да се гарантира, че документът ще достигне лично до ответника навреме
5) Във връзка с въпросите, изложени в т. 4, променя ли се положението, с оглед на член 52, от въпроса дали съдът на държавата, в която се иска признаване или изпълнение, постановява, че съгласно правото на тази държава към момента на връчване на документа, с който е образувано производството, ответникът е имал обичайно местопребиваване в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.